Летните почивки по времето на соца: Тръгваше се като на кръстоносен поход - все едно семейството се изнася за Алжир
Преди се тръгваше като на " кръстоносен поход “, в този момент палим колата в петък по здрач и след няколко часа сме на морето. Това съобщи пред bTV историкът проф. Петър Стоянович.
" Усещането за отмора през последните няколко десетилетия е радикално друго. Аз бих споделил, че не се е сменило едно време с друга – смениха се цели столетия “, разясни той.
Проф. Стоянович разказа подготовката за море преди 30-40 години като някакво епохално събитие.
" В края на 70-те и началото на 80-те година на предишния век, когато се тръгнеше на море, човек имаше чувството, че се провежда кръстоносен поход. Опакова се багаж – все едно фамилията се изнася в Алжир за няколко години. Набавят се хранителни запаси. Децата получават конвулсия на мозъка от очакване.
Жената се чуди дали да си навие ролките и къде е поставила банския си, в който по този начин или другояче не може да влезе. А мъжът се раздира сред това дали да пие още две мастики или да отиде да напомпа още малко гумите “, описа той.
Според него в този момент този развой наподобява по радикално друг метод.
" В петък следобяд, по време на последното кафе в офиса, решаваме да отидем до Созопол или до Несебър. Палим колата и тръгваме – все едно отиваме с трамвая до Семинарията. Съвсем друго е времето към този момент “, разясни той.
Историкът счита, че има нещо симпатично в това да се наеме къща на морето, вместо да се отиде в огромен хотел на първа линия. Той намира в това една добра наклонност.
Проф. Стоянович разяснява и така наречен отмора във ведомствена станция.
" Цялото дружество се наблъскваше в една почивна станция. Все едно си в предприятието, само че имаш два пъти по три часа, в които можеш да се изкъпеш. Обедното напиване е същото. Привечер още веднъж има кавги сред сътрудниците. Сутрин виждаш едни и същи подпухнали хора, които се лутат сред закуската и кафето “, сподели той.
Допълни още, че в миналото е имало станция за баровци, както и такива за простолюдието, тъй като страната е била издигната върху концепцията за " равни и по-малко равни “.
" Никъде по света няма еднообразно за всички. Трябва да има избор – дали да отидеш на море, или да отидеш на планина, къде тъкмо да отседнеш, какъв брой тъкмо да платиш, дали да пътуваш до Гърция, или да останеш на родното Черноморие “, безапелационен е историкът.
" Усещането за отмора през последните няколко десетилетия е радикално друго. Аз бих споделил, че не се е сменило едно време с друга – смениха се цели столетия “, разясни той.
Проф. Стоянович разказа подготовката за море преди 30-40 години като някакво епохално събитие.
" В края на 70-те и началото на 80-те година на предишния век, когато се тръгнеше на море, човек имаше чувството, че се провежда кръстоносен поход. Опакова се багаж – все едно фамилията се изнася в Алжир за няколко години. Набавят се хранителни запаси. Децата получават конвулсия на мозъка от очакване.
Жената се чуди дали да си навие ролките и къде е поставила банския си, в който по този начин или другояче не може да влезе. А мъжът се раздира сред това дали да пие още две мастики или да отиде да напомпа още малко гумите “, описа той.
Според него в този момент този развой наподобява по радикално друг метод.
" В петък следобяд, по време на последното кафе в офиса, решаваме да отидем до Созопол или до Несебър. Палим колата и тръгваме – все едно отиваме с трамвая до Семинарията. Съвсем друго е времето към този момент “, разясни той.
Историкът счита, че има нещо симпатично в това да се наеме къща на морето, вместо да се отиде в огромен хотел на първа линия. Той намира в това една добра наклонност.
Проф. Стоянович разяснява и така наречен отмора във ведомствена станция.
" Цялото дружество се наблъскваше в една почивна станция. Все едно си в предприятието, само че имаш два пъти по три часа, в които можеш да се изкъпеш. Обедното напиване е същото. Привечер още веднъж има кавги сред сътрудниците. Сутрин виждаш едни и същи подпухнали хора, които се лутат сред закуската и кафето “, сподели той.
Допълни още, че в миналото е имало станция за баровци, както и такива за простолюдието, тъй като страната е била издигната върху концепцията за " равни и по-малко равни “.
" Никъде по света няма еднообразно за всички. Трябва да има избор – дали да отидеш на море, или да отидеш на планина, къде тъкмо да отседнеш, какъв брой тъкмо да платиш, дали да пътуваш до Гърция, или да останеш на родното Черноморие “, безапелационен е историкът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ