Дълбоководният саботаж: Новото бойно поле на Европа с Русия
Преди Русия да навлезе с булдозер в Украйна, Иля Илиджин се занимава главно с търсене на бедстващи в морето хора. Сега той преследва и диверсанти.
Илиджин, заместник-командир на финландската брегова защита, все по-често търси танкери, които се готвят да извършат бойкот, споделя POLITICO. Зад гърба си той има дребна войска: десетки радари и камери, многочислени патрулни лодки, флотилия от самолети и хеликоптери - всички те са ситуирани да претърсват воден сектор, огромен колкото Белгия. Те търсят съмнително държание, застрашаващо подводните кабели, по които европейците получават интернет и електрическа енергия.
И въпреки всичко саботажите не престават - през последните 18 месеца два пъти единствено във Финския залив, по данни на Илиджин. Като цяло в Балтийско море са регистрирани най-малко шест хипотетични случая на бойкот от 2022 година насам, а от 2023 година са извадени от строя 11 известни подводни кабела.
„ Това става все по-често “, споделя Илджин. „ Вече сме по-наясно с риска и сега се опитваме да измислим по какъв начин да реагираме вярно ”.
Досега тези диверсии не са нарушили публичния живот. Светлините останаха запалени, а Wi-Fi към момента работи. Но те въпреки всичко смразиха Европа: Какво ще стане, в случай че идващите офанзиви са по-координирани и нападателни? Какво ще стане, в случай че Русия стартира нахлуване против Европа? Ами в случай че това значи война?
Не е мъчно да си представим един плевел сюжет. Ирландия може да загуби една десета от електрическата енергия си посредством три спирания на кабели. Норвегия доставя на Европейския съюз една трета от газа му посредством подводни тръбопроводи. Постигането на която и да е от двете цели от страна Русия може да докара до безпорядък - дефицит на сила, внезапно повишаване на цените, насилствен избор кой да загуби електрозахранването си.
„ Свидетели сме на нова действителност “, разяснява пред POLITICO литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас. „ Имаме от ден на ден произшествия в Балтийско море, които могат да окажат влияние върху пазарите, потребителите, а също и върху нашите предприятия “.
Досега управляващите не са съумели да потвърдят безапелационно, че Москва стои зад някой от случаите. Но „ сходни саботажни действия при сегашните условия биха могли да се преглеждат като потребни за Русия. Това е единственото пояснение “, прибавя Вайчунас.
За Кремъл дори минималните вреди, нанесени върху подводната информационна инфраструктура, са потребни. По този метод той подхранва несигурността на Запада и насажда концепцията, че, правилно или не, Москва може да преобърне всекидневието на европейците, в случай че пожелае.
С други думи, водите на Европа се трансфораха в нов фронт в разгарящата се Студена война с Русия.
Европейски Съюз и НАТО се надпреварват да се оправят с казуса, като създават проекти за закупуване на аварийни кабели и безпилотни летателни апарати ю и усилване на военното набл дение. Но Доналд Тръмп провокира опасения, че обстановката единствено ще се утежнява, защото първите му дейности са ориентирани към унищожаване на главните съюзи на Америка и повторение на съветските тези.
„ Те се усещат окуражени “, споделя посланик от Европейски Съюз пред POLITICO. „ Това значи, че би трябвало да се заемем съществено с противодействието “.
Пукнатини
В края на 2022 година Европейски Съюз се сблъска с първото си жестоко пробуждане. През септември същата година газопроводът „ Северен поток “ от Русия към Германия беше мистериозно взривен. Докладите свързват случая с украински жители, макар че наказателното дело продължава.
Оттогава насам саботажите в Балтийско море зачестиха, като бяха наранени телекомуникационни, газови и енергийни връзки, свързващи Швеция, Финландия, Германия, Латвия и Естония. Само преди няколко седмици информационен кабел сред Берлин и Хелзинки още веднъж беше развален край шведския бряг.
Подобни интервенции са лесни за осъществяване. Като начало разноските са извънредно ниски.
„ Потенциално това е просто подкупване на капитан, с цел да спусне котвата “, споделя Кристиан Бюгер, професор по интернационалните връзки и специалист по морска сигурност в Университета в Копенхаген. „ Това е в действителност на ниска цена, в случай че се мисли за интервенции по сигурността от боен вид “.
Освен това задачата е елементарно налична за котвата на кораба. Балтийско море е надълбоко приблизително единствено 52 метра, а Финландският залив е още по-плитък - 38 метра. Сравнете това със Средиземно море, което е 1500 метра.
Самите кабели също са лесни за прерязване. Тези от тях, които се употребяват за транспорт на данни за е-поща, WhatsApps и Zoom, са дребни, необятни почти колкото една ръка, съгласно Фолкер Вендт, общоприет секретар на комерсиалната организация Europacable.
Подводните енергийни връзки - които свързват както страните, по този начин и офшорните вятърни турбини - са направени по този начин, че да устоят на суровата подводна среда. Те са необятни колкото китара и са предпазени от пластове изолираност и стомана, прибавя той. Заровени на половин метър под морското дъно, те са конструирани по този начин, че да устоят 40 години и да бъдат устойчиви на тралене от риболовен мрежи, само че не и на пряк удар от котва.
Точно това се случва обаче с Eagle S - транспортен съд, който влачи котвата си 100 километра, до момента в който не прерязва няколко кабела покрай Финландия през декември. А един път прекратени, кабелите са сложни за коригиране, съгласно морския специалист Бюгер.
По думите му броят на корабите за ремонт „ е относително стеснен в международен мащаб “, като има едва около 80 такива. И даже откакто дойдат на място, поправките могат да лишават до две седмици за кабелите за данни и „ доста месеци “ за силовите кабели, съгласно Питър Джеймисън, заместник-председател на Европейската асоциация за подводни кабели.
Цената? Между 5 и 150 млн. евро, твърди Бюгер.
Това са доста пари и време за нещо, което всъщност е невероятно да бъде спряно. Около 15% от общия морски трафик в света минава през Балтийско море, което се простира на съвсем 400 000 кв. км - повече от Германия. Ордите от безпилотни самолети, радари и моряци не могат да заловен всеки безсъвестен сътрудник.
„ Невъзможно е да бъдем на всички места едновременно “, споделя Марко Лааксонен, заместник-началник на оперативния щаб във военноморските сили на Финландия.
Досега западното разузнаване допуска, че някои от случаите в действителност са били инцидентни. Експертите обаче показват подозрения по отношение на други, изключително когато са забъркани съдружници на Русия, като да вземем за пример записаният в Китай танкер Yi Peng 3, който през ноември предходната година скъса два подводни кабела.
Така или другояче, Москва обича да се възползва от несигурността, счита Ник Чайлдс, специалист по морска защита в мозъчния концерн Международен институт за стратегически проучвания, и прибавя:
„ В обстановка, в която в действителност не сте във война, има възможност за отказване. Възможно е Русия да се стреми да увеличи залозите в сивата зона под действителния спор, като един тип възпиращ и сигнален сигнал към западните държавни управления, да не ескалират поддръжката си за Украйна “.
Това е същата тактичност, която Москва употребява и другаде. Западни чиновници подозират Русия в подпалването на здания и изпращането на колетни бомби в Европа, както и в провеждането на акции за дезинформация и хакерски атаки. Миналия месец да вземем за пример жител на Беларус беше упрекнат, че е запалил полски супермаркет от името на Русия. Всичко това е принуждение на ниско равнище, което може да бъде отречено постоянно.
Сега формалните лица прибавят към този лист и подводните саботажи.
„ Това, което виждаме, е ясна ескалация “, споделя Бюгер, и „ стратегически опит да се подкопае стабилността и да се ускори чувството за накърнимост и неустановеност в западните общества “.
Според него ще станем очевидци на от ден на ден сходни офанзиви.
Малко старания, огромна премия
До този миг морският вандализъм е предизвикал лимитирани разстройства. Енергийната мрежа на Европейски Съюз е измежду най-добре обвързваните в света и фирмите построяват дублиращи връзки, с цел да лимитират риска от дефицит на доставки.
Вместо това „ огромна част от въздействието е на публично равнище “, споделя Бюгер. Такива произшествия постоянно ускоряват публичната паника и подхранват „ популистки разкази във връзка с отбраната ни, гледайки по-скоро във вътрешността, в сравнение с на открито “.
През 2024 година обаче Естония получи визия за това какво може да се случи при по-сериозна офанзива, когато механически неизправности в един кабел доведоха до скок на сметките за сила с 10%, подчертава Ерки Сап, член на борда на държавния оператор на електропреносната мрежа в страната Elering.
Представете си, че това не е единствено един захранващ кабел или се случва дружно с всеобщо заличаване на кабели за данни. След това прибавете към уравнението хакерски атаки.
„ Можем да се оправим с всяко настрана събитие, с всеки обособен проблем с енергийната инфраструктура “, безапелационен е Сап. „ Но в случай че има няколко такива събития, това може да докара до проблеми със сигурността на доставките “.
Последиците могат да набъбнат и в случай че офанзивите се разпространятна други места в Европа - изключително откакто Съединени американски щати не престават да обръщат тил на западните си съдружници.
Подобно на балтийския си комшия, Северно море е плитко - междинната му дълбочина е едвам 95 метра - което го прави изложено на сходни саботажи, съгласно Фук-Вин Нгуен, който управлява основания в Париж Delors Energy Centre. Именно там се намират жизненоважните газопроводи, свързващи Норвегия и континентална Европа.
„ Ако съумеете да атакувате една инфраструктурна връзка сред Норвегия и Европейски Съюз, спирането на доставките и резултатът върху цените биха довели до безреден сюжет “, предизвестява той, добавяйки, че най-застрашени са островите на Европейски Съюз.
Един от тях е Ирландия с лимитираните си енергийни връзки с континента. Страната също по този начин е по-малко способна да следи за саботажи, защото не разполага нито с подводници, нито с военни радари, а и не е част от НАТО.
Малта също има единствено една подводна електрическа връзка, която обезпечава една четвърт от силата на острова.
В най-лошия случай, споделя Нгуен, Москва ще прекъсне доставките на газ с скъсване на газопровода в средата на зимата. В този миг „ настава огромна рецесия “ - високи цени, страни, които понижават износа, и потребителите, които губят достъп до сила.
Като се има поради опълчването на Европа с Русия, това е „ опция, която не може да се изключи “, подчертава още той.
Подводни решения
Ситуацията подтиква Европа към деяние. През януари НАТО разгласи, че ще разположи фрегати, самолети за морско наблюдаване и флот от морски безпилотни самолети за наблюдаване на района като част от новата стратегия „ Балтийско наблюдаване “. Това се случва, откакто предходната година алиансът сътвори нов морски център за следене на уязвимостите на сериозната инфраструктура.
„ Поставяме доста повече военни средства в региона “, споделя пред POLITICO Джеймс Апатурай, заместник-помощник общоприет секретар на НАТО по хибридните и киберпространствените въпроси. „ Повече наличие, повече наблюдаване, по-решителни дейности би трябвало да възпрат капитаните и екипажите на корабите, които не желаят да бъдат хванати “.
Европейски Съюз също усилва напъните си. През февруари Брюксел съобщи, че до 2027 година ще похарчи спомагателни 540 млн. евро за нова инфраструктура, в това число подводни връзки, като част от тактика за отбрана на съществени кабели. Блокът също по този начин възнамерява да се ресурси с аварийни кабели и да закупи специфични ремонтни кораби за премахване на повреди.
„ Европейският съюз е подготвен и кадърен също по този начин да поддържа и помогне на своите страни членки “, споделя пред POLITICO изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия за сигурността Хена Виркунен.
Държавите, граничещи с Балтийско море, също вземат ограничения.
Финландия преглежда отбраната на енергийната инфраструктура като част от планирането на защитата - „ метод на цялостна сигурност “, показва финландският министър на околната среда Сари Мултала. Страната изследва опцията за закупуване на повече ремонтни мощности. „ Имаме дълга граница с Русия, а също и нашата история. Трябва постоянно да сме готови за най-лошото “.
Междувременно Естония и Литва обмислят проектозакони за конфискуване на плавателни съдове, застрашаващи сериозната инфраструктура отвън техните териториални води. А Обединеното кралство започва AI стратегия, която прави оценка рисковете за танкерите посредством обществено налични данни за придвижването на корабите.
„ Нашият народ усеща това като офанзива против сериозната ни инфраструктура “, изяснява естонският министър на климата Йоко Алендер. „ Основният принцип тук е европейската сигурност и самостоятелност “.
Но правенето на ефикасен отговор значи и нахлуване в правно минно поле. Съгласно интернационалното право страните имат малко пълномощия да конфискуват подозрителни плавателни съдове отвън териториалните си води - или на 12 морски благи от крайбрежията си, споделя Шон Прибил, сътрудник, профилиран в интернационалното морско право в Holland & Knight. Отвъд тази зона корабът се подчинява на законите на страната, в която е регистриран.
Това е проблем, прибавя Прибил, тъй като „ няма механизъм за надзор “, който да принуди тези страни - постоянно отдалечени и с разхлабени дипломатически връзки със Запада - да подхващат дейности против подозрителни кораби.
Затова и не е ясно какво тъкмо ще се случи в европейските морета. Но едно е ясно - те се трансформират в идващото полесражение сред Русия и Европа.
Илиджин, заместник-командир на финландската брегова защита, все по-често търси танкери, които се готвят да извършат бойкот, споделя POLITICO. Зад гърба си той има дребна войска: десетки радари и камери, многочислени патрулни лодки, флотилия от самолети и хеликоптери - всички те са ситуирани да претърсват воден сектор, огромен колкото Белгия. Те търсят съмнително държание, застрашаващо подводните кабели, по които европейците получават интернет и електрическа енергия.
И въпреки всичко саботажите не престават - през последните 18 месеца два пъти единствено във Финския залив, по данни на Илиджин. Като цяло в Балтийско море са регистрирани най-малко шест хипотетични случая на бойкот от 2022 година насам, а от 2023 година са извадени от строя 11 известни подводни кабела.
„ Това става все по-често “, споделя Илджин. „ Вече сме по-наясно с риска и сега се опитваме да измислим по какъв начин да реагираме вярно ”.
Досега тези диверсии не са нарушили публичния живот. Светлините останаха запалени, а Wi-Fi към момента работи. Но те въпреки всичко смразиха Европа: Какво ще стане, в случай че идващите офанзиви са по-координирани и нападателни? Какво ще стане, в случай че Русия стартира нахлуване против Европа? Ами в случай че това значи война?
Не е мъчно да си представим един плевел сюжет. Ирландия може да загуби една десета от електрическата енергия си посредством три спирания на кабели. Норвегия доставя на Европейския съюз една трета от газа му посредством подводни тръбопроводи. Постигането на която и да е от двете цели от страна Русия може да докара до безпорядък - дефицит на сила, внезапно повишаване на цените, насилствен избор кой да загуби електрозахранването си.
„ Свидетели сме на нова действителност “, разяснява пред POLITICO литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас. „ Имаме от ден на ден произшествия в Балтийско море, които могат да окажат влияние върху пазарите, потребителите, а също и върху нашите предприятия “.
Досега управляващите не са съумели да потвърдят безапелационно, че Москва стои зад някой от случаите. Но „ сходни саботажни действия при сегашните условия биха могли да се преглеждат като потребни за Русия. Това е единственото пояснение “, прибавя Вайчунас.
За Кремъл дори минималните вреди, нанесени върху подводната информационна инфраструктура, са потребни. По този метод той подхранва несигурността на Запада и насажда концепцията, че, правилно или не, Москва може да преобърне всекидневието на европейците, в случай че пожелае.
С други думи, водите на Европа се трансфораха в нов фронт в разгарящата се Студена война с Русия.
Европейски Съюз и НАТО се надпреварват да се оправят с казуса, като създават проекти за закупуване на аварийни кабели и безпилотни летателни апарати ю и усилване на военното набл дение. Но Доналд Тръмп провокира опасения, че обстановката единствено ще се утежнява, защото първите му дейности са ориентирани към унищожаване на главните съюзи на Америка и повторение на съветските тези.
„ Те се усещат окуражени “, споделя посланик от Европейски Съюз пред POLITICO. „ Това значи, че би трябвало да се заемем съществено с противодействието “.
Пукнатини
В края на 2022 година Европейски Съюз се сблъска с първото си жестоко пробуждане. През септември същата година газопроводът „ Северен поток “ от Русия към Германия беше мистериозно взривен. Докладите свързват случая с украински жители, макар че наказателното дело продължава.
Оттогава насам саботажите в Балтийско море зачестиха, като бяха наранени телекомуникационни, газови и енергийни връзки, свързващи Швеция, Финландия, Германия, Латвия и Естония. Само преди няколко седмици информационен кабел сред Берлин и Хелзинки още веднъж беше развален край шведския бряг.
Подобни интервенции са лесни за осъществяване. Като начало разноските са извънредно ниски.
„ Потенциално това е просто подкупване на капитан, с цел да спусне котвата “, споделя Кристиан Бюгер, професор по интернационалните връзки и специалист по морска сигурност в Университета в Копенхаген. „ Това е в действителност на ниска цена, в случай че се мисли за интервенции по сигурността от боен вид “.
Освен това задачата е елементарно налична за котвата на кораба. Балтийско море е надълбоко приблизително единствено 52 метра, а Финландският залив е още по-плитък - 38 метра. Сравнете това със Средиземно море, което е 1500 метра.
Самите кабели също са лесни за прерязване. Тези от тях, които се употребяват за транспорт на данни за е-поща, WhatsApps и Zoom, са дребни, необятни почти колкото една ръка, съгласно Фолкер Вендт, общоприет секретар на комерсиалната организация Europacable.
Подводните енергийни връзки - които свързват както страните, по този начин и офшорните вятърни турбини - са направени по този начин, че да устоят на суровата подводна среда. Те са необятни колкото китара и са предпазени от пластове изолираност и стомана, прибавя той. Заровени на половин метър под морското дъно, те са конструирани по този начин, че да устоят 40 години и да бъдат устойчиви на тралене от риболовен мрежи, само че не и на пряк удар от котва.
Точно това се случва обаче с Eagle S - транспортен съд, който влачи котвата си 100 километра, до момента в който не прерязва няколко кабела покрай Финландия през декември. А един път прекратени, кабелите са сложни за коригиране, съгласно морския специалист Бюгер.
По думите му броят на корабите за ремонт „ е относително стеснен в международен мащаб “, като има едва около 80 такива. И даже откакто дойдат на място, поправките могат да лишават до две седмици за кабелите за данни и „ доста месеци “ за силовите кабели, съгласно Питър Джеймисън, заместник-председател на Европейската асоциация за подводни кабели.
Цената? Между 5 и 150 млн. евро, твърди Бюгер.
Това са доста пари и време за нещо, което всъщност е невероятно да бъде спряно. Около 15% от общия морски трафик в света минава през Балтийско море, което се простира на съвсем 400 000 кв. км - повече от Германия. Ордите от безпилотни самолети, радари и моряци не могат да заловен всеки безсъвестен сътрудник.
„ Невъзможно е да бъдем на всички места едновременно “, споделя Марко Лааксонен, заместник-началник на оперативния щаб във военноморските сили на Финландия.
Досега западното разузнаване допуска, че някои от случаите в действителност са били инцидентни. Експертите обаче показват подозрения по отношение на други, изключително когато са забъркани съдружници на Русия, като да вземем за пример записаният в Китай танкер Yi Peng 3, който през ноември предходната година скъса два подводни кабела.
Така или другояче, Москва обича да се възползва от несигурността, счита Ник Чайлдс, специалист по морска защита в мозъчния концерн Международен институт за стратегически проучвания, и прибавя:
„ В обстановка, в която в действителност не сте във война, има възможност за отказване. Възможно е Русия да се стреми да увеличи залозите в сивата зона под действителния спор, като един тип възпиращ и сигнален сигнал към западните държавни управления, да не ескалират поддръжката си за Украйна “.
Това е същата тактичност, която Москва употребява и другаде. Западни чиновници подозират Русия в подпалването на здания и изпращането на колетни бомби в Европа, както и в провеждането на акции за дезинформация и хакерски атаки. Миналия месец да вземем за пример жител на Беларус беше упрекнат, че е запалил полски супермаркет от името на Русия. Всичко това е принуждение на ниско равнище, което може да бъде отречено постоянно.
Сега формалните лица прибавят към този лист и подводните саботажи.
„ Това, което виждаме, е ясна ескалация “, споделя Бюгер, и „ стратегически опит да се подкопае стабилността и да се ускори чувството за накърнимост и неустановеност в западните общества “.
Според него ще станем очевидци на от ден на ден сходни офанзиви.
Малко старания, огромна премия
До този миг морският вандализъм е предизвикал лимитирани разстройства. Енергийната мрежа на Европейски Съюз е измежду най-добре обвързваните в света и фирмите построяват дублиращи връзки, с цел да лимитират риска от дефицит на доставки.
Вместо това „ огромна част от въздействието е на публично равнище “, споделя Бюгер. Такива произшествия постоянно ускоряват публичната паника и подхранват „ популистки разкази във връзка с отбраната ни, гледайки по-скоро във вътрешността, в сравнение с на открито “.
През 2024 година обаче Естония получи визия за това какво може да се случи при по-сериозна офанзива, когато механически неизправности в един кабел доведоха до скок на сметките за сила с 10%, подчертава Ерки Сап, член на борда на държавния оператор на електропреносната мрежа в страната Elering.
Представете си, че това не е единствено един захранващ кабел или се случва дружно с всеобщо заличаване на кабели за данни. След това прибавете към уравнението хакерски атаки.
„ Можем да се оправим с всяко настрана събитие, с всеки обособен проблем с енергийната инфраструктура “, безапелационен е Сап. „ Но в случай че има няколко такива събития, това може да докара до проблеми със сигурността на доставките “.
Последиците могат да набъбнат и в случай че офанзивите се разпространятна други места в Европа - изключително откакто Съединени американски щати не престават да обръщат тил на западните си съдружници.
Подобно на балтийския си комшия, Северно море е плитко - междинната му дълбочина е едвам 95 метра - което го прави изложено на сходни саботажи, съгласно Фук-Вин Нгуен, който управлява основания в Париж Delors Energy Centre. Именно там се намират жизненоважните газопроводи, свързващи Норвегия и континентална Европа.
„ Ако съумеете да атакувате една инфраструктурна връзка сред Норвегия и Европейски Съюз, спирането на доставките и резултатът върху цените биха довели до безреден сюжет “, предизвестява той, добавяйки, че най-застрашени са островите на Европейски Съюз.
Един от тях е Ирландия с лимитираните си енергийни връзки с континента. Страната също по този начин е по-малко способна да следи за саботажи, защото не разполага нито с подводници, нито с военни радари, а и не е част от НАТО.
Малта също има единствено една подводна електрическа връзка, която обезпечава една четвърт от силата на острова.
В най-лошия случай, споделя Нгуен, Москва ще прекъсне доставките на газ с скъсване на газопровода в средата на зимата. В този миг „ настава огромна рецесия “ - високи цени, страни, които понижават износа, и потребителите, които губят достъп до сила.
Като се има поради опълчването на Европа с Русия, това е „ опция, която не може да се изключи “, подчертава още той.
Подводни решения
Ситуацията подтиква Европа към деяние. През януари НАТО разгласи, че ще разположи фрегати, самолети за морско наблюдаване и флот от морски безпилотни самолети за наблюдаване на района като част от новата стратегия „ Балтийско наблюдаване “. Това се случва, откакто предходната година алиансът сътвори нов морски център за следене на уязвимостите на сериозната инфраструктура.
„ Поставяме доста повече военни средства в региона “, споделя пред POLITICO Джеймс Апатурай, заместник-помощник общоприет секретар на НАТО по хибридните и киберпространствените въпроси. „ Повече наличие, повече наблюдаване, по-решителни дейности би трябвало да възпрат капитаните и екипажите на корабите, които не желаят да бъдат хванати “.
Европейски Съюз също усилва напъните си. През февруари Брюксел съобщи, че до 2027 година ще похарчи спомагателни 540 млн. евро за нова инфраструктура, в това число подводни връзки, като част от тактика за отбрана на съществени кабели. Блокът също по този начин възнамерява да се ресурси с аварийни кабели и да закупи специфични ремонтни кораби за премахване на повреди.
„ Европейският съюз е подготвен и кадърен също по този начин да поддържа и помогне на своите страни членки “, споделя пред POLITICO изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия за сигурността Хена Виркунен.
Държавите, граничещи с Балтийско море, също вземат ограничения.
Финландия преглежда отбраната на енергийната инфраструктура като част от планирането на защитата - „ метод на цялостна сигурност “, показва финландският министър на околната среда Сари Мултала. Страната изследва опцията за закупуване на повече ремонтни мощности. „ Имаме дълга граница с Русия, а също и нашата история. Трябва постоянно да сме готови за най-лошото “.
Междувременно Естония и Литва обмислят проектозакони за конфискуване на плавателни съдове, застрашаващи сериозната инфраструктура отвън техните териториални води. А Обединеното кралство започва AI стратегия, която прави оценка рисковете за танкерите посредством обществено налични данни за придвижването на корабите.
„ Нашият народ усеща това като офанзива против сериозната ни инфраструктура “, изяснява естонският министър на климата Йоко Алендер. „ Основният принцип тук е европейската сигурност и самостоятелност “.
Но правенето на ефикасен отговор значи и нахлуване в правно минно поле. Съгласно интернационалното право страните имат малко пълномощия да конфискуват подозрителни плавателни съдове отвън териториалните си води - или на 12 морски благи от крайбрежията си, споделя Шон Прибил, сътрудник, профилиран в интернационалното морско право в Holland & Knight. Отвъд тази зона корабът се подчинява на законите на страната, в която е регистриран.
Това е проблем, прибавя Прибил, тъй като „ няма механизъм за надзор “, който да принуди тези страни - постоянно отдалечени и с разхлабени дипломатически връзки със Запада - да подхващат дейности против подозрителни кораби.
Затова и не е ясно какво тъкмо ще се случи в европейските морета. Но едно е ясно - те се трансформират в идващото полесражение сред Русия и Европа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ