Как легендарен съветски маршал воюва като обикновен войник във френската армия
Преди Родион Малиновски да стане един от руските маршали, преобърнали хода на Втората международна война, той съумява да води война във френската „Африканска армия“.
Маршал Родион Малиновски е един от основните архитекти на руския успех във Втората международна война. Под негово директно командване Червената войска не позволяла на германците да деблокират окръжената в Сталинград формация на фелдмаршал Паулус, освобождава от съперника Донбас и Южна Украйна, Румъния, Унгария и Австрия, а също така разгромява японските войски в Манджурия.
„Моментът, когато командващият взема решение, е сложен миг, – Малиновски. – Трябва да се решиш да извършиш велико дело, би трябвало да се отдадеш без излишък единствено на едно, постоянно рисковано, належащо решение… Преплитат се подозрения, компликации и търсения. А би трябвало наложително да вземеш решение. Това изисква огромен кураж и мощ на волята“.
Съветският маршал на Родион Малиновски по време или преди Първата международна войнаСвободни източници
Куражът на Родион Яковлевич постоянно е бил повече от задоволителен. Интересно е да отбележим, че той го демонстрира освен в боевете за родината, само че и за далечна Франция. А какво свързва руския пълководец с тази европейска страна?
В отбрана на Третата република
Малиновски се оказва във Франция напролет на 1916 година, когато идва в страната в състава на Руския експедиционен корпус, изпратен от император Николай II в помощ на съдружника. На Западния фронт ефрейторът от 256-и Елисаветградски пехотен полк е пратен, тъй като знае френски език още от детството си. Той го прекарва в имението на граф Гейден, където майка му работи като икономка.
Руски експедиционни сили във ФранцияСвободни източници
„В пристанището ни дадоха оръжие и ни откараха в лагера в Майи, където цялостен месец всички крале и президенти правеха непрекъснати прегледи и паради, а през юни 1-а бригада беше изпратена на фронта при Мурмелон, близо до град Реймс, по-късно бяхме трансферирани в Силери, а след това във Форт Бримон, където ни застигна Февруарската революция“, Родион Яковлевич.
Крахът на великодържавието в Русия и бързият разпад на съветската войска не могат да не се отразят и на експедиционните сили във Франция. През лятото на 1917 година част от бойците, ситуирани в лагера Ла Куртин, отхвърлят да се закълнат във честност на новото Временно държавно управление, да се подчиняват на военното командване и упорстват неотложно да бъдат пратени вкъщи.
Линия Хинденбург покрай БулекуртСвободни източници
След неуспеха на договарянията въстанието е потушено грубо от френската жандармерия и съветските елементи, които показват лоялността си към новото държавно управление. Родион Малиновски научава за тези събития в болничното заведение, където се оказва с рана на ръката, получена по време на боевете в региона на форт Бримон.
„Руският почетен легион“
Въстанието в лагера Ла Куртин и последвалото идване на власт на болшевиките в Русия в действителност поставят края на съветските експедиционни сили. Френското държавно управление дава на военните избор: да отидат като работна мощ в Северна Африка, да служат в тила на воюващите войски или да се причислят към армията на Третата република. Малиновски избира последния вид.
Родион Яковлевич се причислява към „Руския почетен легион“, образуван в края на 1917 година от полковник Георгий Готуа. Това формирование е част от 1-а Мароканска дивизия, която пък е в състава на по този начин наречената френска „Африканска армия“, ситуирана в Алжир, Мароко и Тунис.
Руски експедиционни сили във ФранцияСвободни източници
Военнослужещият в „Легиона“ Вячеслав Василиев боевете в региона на Соасон през май 1918 година със следните думи: „Мароканската дивизия поема върху себе си целия удар на тежкия немски ботуш и, задъхвайки се, обезверено и с последни сили, едвам удържа потока на противника… В тази сериозна минута, когато всичко изглеждаше изгубено, командирът на 8-и Зуавски полк хвърли последния си запас – Руския почетен легион – в контраофанзива!.. Хвърляни от едно място на друго, в самия кипеж на борбата, те бяха назначавани или към зуавите, или към мароканците, там, където към този момент не беше допустимо да се удържа позицията. Появата им вдъхна нова сила и укрепи духа на изтощените и изтощени бойци. „Руснаците са с нас“ предаваше се по веригата и погледите с вяра се устремяваха към тези богатири, облечени в защитни куртки. С един размах те мятаха на гърба си тежките картечници Hotchkiss (те апропо тежаха 23,6 кг)“.
През есента Малиновски се демонстрира великолепно при пробива на укрепената „линия на Хинденбург“, за което е награден с френския Военен кръст със сребърна звезда. „Отличен картечар. Особено се отличи при офанзивата на 14 септември, обстрелвайки с картечница група противников бойци, оказали упорита опозиция, без да обръща внимание какъв брой рисков е унищожителният артилерийски огън на неприятеля“. Това за него в заповедта на началника на Мароканската дивизия. Родион Яковлевич съумява да стигне до званието сержант във френската войска.
Завръщането
Москва. Червения площад. Маршалът на Съветския съюз Родион Малиновски на парада в чест на 31-та годишнина от Октомврийската революцияМинистерство на защитата на Руската федерация
След края на Първата международна война Малиновски взема решение да се върне в Русия, обхваната от Гражданската война. Пътува до дома през Далечния изток и Сибир. В покрайнините на Омск бъдещият маршал е арестуван от отряд на алените. След като виждат у него френски документи и награди, те вземат решение, че пред тях стои бял офицер и имат намерение да го гръмнат.
„От обезсърчение и неспокойствие той ги наругал, употребявайки цялото благосъстояние на съветския език. И едвам тогава бойците разбрали, че той е собствен и го отвели в щаба. За шанс на баща, локалният доктор знаел френски. Така татко ми бил спасен…“, Наталия Малиновска.
По-нататък Радион Малиновски го чака сполучлива военна кариера в Червената войска, блестящи победи на бойните полета на Втората международна война и същински всесъюзна популярност. Маршалът обаче в никакъв случай не не помни своята „френска“ младост. „Той резервира любовта към френския език за цялостен живот, –отбелязва Наталия Родионовна. – Помня, че на масата на баща постоянно имаше томчета на Ларошфуко, Паскал и Флобер. Четенето на френски беше ежедневен отдих за него…“
Родион Яковлевич Малиновски (1898 – 1967) – руски боен водач и държавникМинистерство на защитата на Руската федерация
През 1960 година като министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Малиновски посещава Франция с Никита Хрушчов. По самодейност на руския водач те пътуват до местата, свързани със славното военно минало на маршала.
Сред съветската емиграция във Франция се споделя легенда за това по какъв начин Родион Яковлевич се е държал на панихида за починалите съветски бойци на гробището в градчето Мурмелон льо Гран покрай Реймс. Когато по време на церемонията почнали да издигат знамето на царска Русия, маршалът на Съветския съюз Малиновски вижда това и без въобще да се смути незабавно му отдава чест.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Маршал Родион Малиновски е един от основните архитекти на руския успех във Втората международна война. Под негово директно командване Червената войска не позволяла на германците да деблокират окръжената в Сталинград формация на фелдмаршал Паулус, освобождава от съперника Донбас и Южна Украйна, Румъния, Унгария и Австрия, а също така разгромява японските войски в Манджурия.
„Моментът, когато командващият взема решение, е сложен миг, – Малиновски. – Трябва да се решиш да извършиш велико дело, би трябвало да се отдадеш без излишък единствено на едно, постоянно рисковано, належащо решение… Преплитат се подозрения, компликации и търсения. А би трябвало наложително да вземеш решение. Това изисква огромен кураж и мощ на волята“.
Съветският маршал на Родион Малиновски по време или преди Първата международна войнаСвободни източници
Куражът на Родион Яковлевич постоянно е бил повече от задоволителен. Интересно е да отбележим, че той го демонстрира освен в боевете за родината, само че и за далечна Франция. А какво свързва руския пълководец с тази европейска страна?
В отбрана на Третата република
Малиновски се оказва във Франция напролет на 1916 година, когато идва в страната в състава на Руския експедиционен корпус, изпратен от император Николай II в помощ на съдружника. На Западния фронт ефрейторът от 256-и Елисаветградски пехотен полк е пратен, тъй като знае френски език още от детството си. Той го прекарва в имението на граф Гейден, където майка му работи като икономка.
Руски експедиционни сили във ФранцияСвободни източници
„В пристанището ни дадоха оръжие и ни откараха в лагера в Майи, където цялостен месец всички крале и президенти правеха непрекъснати прегледи и паради, а през юни 1-а бригада беше изпратена на фронта при Мурмелон, близо до град Реймс, по-късно бяхме трансферирани в Силери, а след това във Форт Бримон, където ни застигна Февруарската революция“, Родион Яковлевич.
Крахът на великодържавието в Русия и бързият разпад на съветската войска не могат да не се отразят и на експедиционните сили във Франция. През лятото на 1917 година част от бойците, ситуирани в лагера Ла Куртин, отхвърлят да се закълнат във честност на новото Временно държавно управление, да се подчиняват на военното командване и упорстват неотложно да бъдат пратени вкъщи.
Линия Хинденбург покрай БулекуртСвободни източници
След неуспеха на договарянията въстанието е потушено грубо от френската жандармерия и съветските елементи, които показват лоялността си към новото държавно управление. Родион Малиновски научава за тези събития в болничното заведение, където се оказва с рана на ръката, получена по време на боевете в региона на форт Бримон.
„Руският почетен легион“
Въстанието в лагера Ла Куртин и последвалото идване на власт на болшевиките в Русия в действителност поставят края на съветските експедиционни сили. Френското държавно управление дава на военните избор: да отидат като работна мощ в Северна Африка, да служат в тила на воюващите войски или да се причислят към армията на Третата република. Малиновски избира последния вид.
Родион Яковлевич се причислява към „Руския почетен легион“, образуван в края на 1917 година от полковник Георгий Готуа. Това формирование е част от 1-а Мароканска дивизия, която пък е в състава на по този начин наречената френска „Африканска армия“, ситуирана в Алжир, Мароко и Тунис.
Руски експедиционни сили във ФранцияСвободни източници
Военнослужещият в „Легиона“ Вячеслав Василиев боевете в региона на Соасон през май 1918 година със следните думи: „Мароканската дивизия поема върху себе си целия удар на тежкия немски ботуш и, задъхвайки се, обезверено и с последни сили, едвам удържа потока на противника… В тази сериозна минута, когато всичко изглеждаше изгубено, командирът на 8-и Зуавски полк хвърли последния си запас – Руския почетен легион – в контраофанзива!.. Хвърляни от едно място на друго, в самия кипеж на борбата, те бяха назначавани или към зуавите, или към мароканците, там, където към този момент не беше допустимо да се удържа позицията. Появата им вдъхна нова сила и укрепи духа на изтощените и изтощени бойци. „Руснаците са с нас“ предаваше се по веригата и погледите с вяра се устремяваха към тези богатири, облечени в защитни куртки. С един размах те мятаха на гърба си тежките картечници Hotchkiss (те апропо тежаха 23,6 кг)“.
През есента Малиновски се демонстрира великолепно при пробива на укрепената „линия на Хинденбург“, за което е награден с френския Военен кръст със сребърна звезда. „Отличен картечар. Особено се отличи при офанзивата на 14 септември, обстрелвайки с картечница група противников бойци, оказали упорита опозиция, без да обръща внимание какъв брой рисков е унищожителният артилерийски огън на неприятеля“. Това за него в заповедта на началника на Мароканската дивизия. Родион Яковлевич съумява да стигне до званието сержант във френската войска.
Завръщането
Москва. Червения площад. Маршалът на Съветския съюз Родион Малиновски на парада в чест на 31-та годишнина от Октомврийската революцияМинистерство на защитата на Руската федерация
След края на Първата международна война Малиновски взема решение да се върне в Русия, обхваната от Гражданската война. Пътува до дома през Далечния изток и Сибир. В покрайнините на Омск бъдещият маршал е арестуван от отряд на алените. След като виждат у него френски документи и награди, те вземат решение, че пред тях стои бял офицер и имат намерение да го гръмнат.
„От обезсърчение и неспокойствие той ги наругал, употребявайки цялото благосъстояние на съветския език. И едвам тогава бойците разбрали, че той е собствен и го отвели в щаба. За шанс на баща, локалният доктор знаел френски. Така татко ми бил спасен…“, Наталия Малиновска.
По-нататък Радион Малиновски го чака сполучлива военна кариера в Червената войска, блестящи победи на бойните полета на Втората международна война и същински всесъюзна популярност. Маршалът обаче в никакъв случай не не помни своята „френска“ младост. „Той резервира любовта към френския език за цялостен живот, –отбелязва Наталия Родионовна. – Помня, че на масата на баща постоянно имаше томчета на Ларошфуко, Паскал и Флобер. Четенето на френски беше ежедневен отдих за него…“
Родион Яковлевич Малиновски (1898 – 1967) – руски боен водач и държавникМинистерство на защитата на Руската федерация
През 1960 година като министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Малиновски посещава Франция с Никита Хрушчов. По самодейност на руския водач те пътуват до местата, свързани със славното военно минало на маршала.
Сред съветската емиграция във Франция се споделя легенда за това по какъв начин Родион Яковлевич се е държал на панихида за починалите съветски бойци на гробището в градчето Мурмелон льо Гран покрай Реймс. Когато по време на церемонията почнали да издигат знамето на царска Русия, маршалът на Съветския съюз Малиновски вижда това и без въобще да се смути незабавно му отдава чест.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ