Какво да очакваме от “Better Man: Роби Уилямс на Майкъл Грейси
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене: 2 часа и 14 минути Режисьор: Майкъл Грейси В основните функции: Роби Уилямс, Джоно Дейвис, Стив Пембертън, Кейт Мълвейни, Деймън Хериман, Алисън Стийдман Бюджет: към 110 милиона долара
Когато стана ясно, че режисьорът Майкъл Грейси приготвя биографичен филм за Роби Уилямс, ползата бе по-голям от предстоящото. Но не поради жанра, поради че през последните години със свои биографични филми се снабдиха музикални митове като Елтън Джон, Елвис Пресли, Ейми Хайнхаус и Queen. Това, което породи въпроси към тогава идното заглавие за неприятното момче на английския поп, бе поради оповестените внушителни 110 милиона $ бюджет. Какъв би бил този филм, който да коства толкоз доста, само че и да притегли Paramount и режисьора на " Най-великият шоумен "?
Отговорът на този въпрос пристигна чак този септември, когато " Better Man: Роби Уилямс " бе показан за първи път на филмовия фестивал в Телурайд, Колорадо. Тогава стана ясно, че цялата тайнственост в действителност е била поради ексцентричното решение към основния воин. Вместо да последва към този момент добре утъпкания път на музикалните биографични филми, режисьорът Майкъл Грейси самоуверено залага на CGI шимпанзе в основната роля.
Точно по този начин, в " Better Man: Роби Уилямс " артистът Джоно Дейвис изобразява Роби Уилямс като маймуна благодарение на специфичен костюм и много солидни образни резултати, до момента в който самият Уилямс я озвучава и води разказа. Историята в действителност е разказана от гледната точка на музиканта и ни превежда през неговия път от детството, присъединението към сполучливата момчешка поп тайфа Take That и напускането му през 1996 година, до триумфите след това като солов реализатор.
Основни качества на кино лентата са неговата обезоръжаваща откровеност и храброст. И освен поради метода, по който е изобразен Роби Уилямс. Още филмовият откъс ни разкрива, че повода да го забележим като шимпанзе е, че самият той постоянно се е възприемал " като малко по-малко еволюирал ". За разлика от други биографични филми, които ненапълно икономисват най-тъмните моменти от живота на звездите, тук британецът надминава своята искреност за слабостите си. Виждаме го в светлина, в която не всеки човек би дръзнал да се покаже, като не са спестени проблематичните връзки с татко му (Стив Пембъртън), приятелите, интимните връзки, както и опиатите.
Режисьорът Майкъл Грейси, който дружно с Оливър Коул и Саймън Глийсън е и съсценарист, основава един по-различен музикален биографичен филм, разчупвайки клишетата със смелото решение за актьорския състав, а също и забавни преходи, и монтаж.
Разбира се, съществена част от кино лентата е музиката. Не липсват някои от най-големите шлагери на Take That, по времето когато Роби Уилямс е още част от групата. Но фокусът в действителност пада върху соловата кариера на британеца.
Колкото до подозренията дали едно CGI шимпанзе въобще би могло да бъде задоволително безапелационно в пресъздаването на целия набор от страсти, през които минава Роби Уилямс в личностното си и кариерно израстване, тях умерено може да си ги спестим. Защото в тази ситуация технологията се оправя добре с предизвикателната задача да ни покаже пътя на музиканта от едно жадно за внимание момче до соловия реализатор, който се трансформира в същински шоумен.
Това, което въпреки всичко ненапълно основава чувството, че филмът е изработен като по образец, е точно решението да се обхване целият живот на Роби Уилямс. Вместо да се концентрира върху значима част от неговата кариера, сюжетът обрисува един роман, който следва към този момент добре познатата ни конструкция за музикален биографичен филм. Първо проблясват естественият му гений и заложби, които по-късно биват открити, с цел да доведат до славата и благосъстоянието, неизбежно водещи до самосаботаж с развиването на взаимозависимост от опиати и клинична меланхолия.
Въпреки че филмът несъмнено би се получил по-банален, в случай че Роби Уилямс просто бе изиграл себе си, решението за представянето му като маймуна може и да се окаже нож с две остриета за триумфа му измежду необятната аудитория. Да, това в действителност отличава " Better Man: Роби Уилямс " от останалите биографични филми, които излязоха през последните години, само че въпреки това, е рисков ход, поради че целевата публика е всеобщият фен.
И въпреки всичко, това е биографичен игрален филм. За разлика от документалната поредност Robbie Williams в Netflix, филмът на Майкъл Грейси е основан, с цел да влияе прочувствено, да въодушевява и забавлява. И го прави - с доста деликатност и сензитивност, даже и в най-мрачните моменти.
" Better Man: Роби Уилямс " e по кината от 25 декември
Времетраене: 2 часа и 14 минути Режисьор: Майкъл Грейси В основните функции: Роби Уилямс, Джоно Дейвис, Стив Пембертън, Кейт Мълвейни, Деймън Хериман, Алисън Стийдман Бюджет: към 110 милиона долара
Когато стана ясно, че режисьорът Майкъл Грейси приготвя биографичен филм за Роби Уилямс, ползата бе по-голям от предстоящото. Но не поради жанра, поради че през последните години със свои биографични филми се снабдиха музикални митове като Елтън Джон, Елвис Пресли, Ейми Хайнхаус и Queen. Това, което породи въпроси към тогава идното заглавие за неприятното момче на английския поп, бе поради оповестените внушителни 110 милиона $ бюджет. Какъв би бил този филм, който да коства толкоз доста, само че и да притегли Paramount и режисьора на " Най-великият шоумен "?
Отговорът на този въпрос пристигна чак този септември, когато " Better Man: Роби Уилямс " бе показан за първи път на филмовия фестивал в Телурайд, Колорадо. Тогава стана ясно, че цялата тайнственост в действителност е била поради ексцентричното решение към основния воин. Вместо да последва към този момент добре утъпкания път на музикалните биографични филми, режисьорът Майкъл Грейси самоуверено залага на CGI шимпанзе в основната роля.
Точно по този начин, в " Better Man: Роби Уилямс " артистът Джоно Дейвис изобразява Роби Уилямс като маймуна благодарение на специфичен костюм и много солидни образни резултати, до момента в който самият Уилямс я озвучава и води разказа. Историята в действителност е разказана от гледната точка на музиканта и ни превежда през неговия път от детството, присъединението към сполучливата момчешка поп тайфа Take That и напускането му през 1996 година, до триумфите след това като солов реализатор.
Основни качества на кино лентата са неговата обезоръжаваща откровеност и храброст. И освен поради метода, по който е изобразен Роби Уилямс. Още филмовият откъс ни разкрива, че повода да го забележим като шимпанзе е, че самият той постоянно се е възприемал " като малко по-малко еволюирал ". За разлика от други биографични филми, които ненапълно икономисват най-тъмните моменти от живота на звездите, тук британецът надминава своята искреност за слабостите си. Виждаме го в светлина, в която не всеки човек би дръзнал да се покаже, като не са спестени проблематичните връзки с татко му (Стив Пембъртън), приятелите, интимните връзки, както и опиатите.
Режисьорът Майкъл Грейси, който дружно с Оливър Коул и Саймън Глийсън е и съсценарист, основава един по-различен музикален биографичен филм, разчупвайки клишетата със смелото решение за актьорския състав, а също и забавни преходи, и монтаж.
Разбира се, съществена част от кино лентата е музиката. Не липсват някои от най-големите шлагери на Take That, по времето когато Роби Уилямс е още част от групата. Но фокусът в действителност пада върху соловата кариера на британеца.
Колкото до подозренията дали едно CGI шимпанзе въобще би могло да бъде задоволително безапелационно в пресъздаването на целия набор от страсти, през които минава Роби Уилямс в личностното си и кариерно израстване, тях умерено може да си ги спестим. Защото в тази ситуация технологията се оправя добре с предизвикателната задача да ни покаже пътя на музиканта от едно жадно за внимание момче до соловия реализатор, който се трансформира в същински шоумен.
Това, което въпреки всичко ненапълно основава чувството, че филмът е изработен като по образец, е точно решението да се обхване целият живот на Роби Уилямс. Вместо да се концентрира върху значима част от неговата кариера, сюжетът обрисува един роман, който следва към този момент добре познатата ни конструкция за музикален биографичен филм. Първо проблясват естественият му гений и заложби, които по-късно биват открити, с цел да доведат до славата и благосъстоянието, неизбежно водещи до самосаботаж с развиването на взаимозависимост от опиати и клинична меланхолия.
Въпреки че филмът несъмнено би се получил по-банален, в случай че Роби Уилямс просто бе изиграл себе си, решението за представянето му като маймуна може и да се окаже нож с две остриета за триумфа му измежду необятната аудитория. Да, това в действителност отличава " Better Man: Роби Уилямс " от останалите биографични филми, които излязоха през последните години, само че въпреки това, е рисков ход, поради че целевата публика е всеобщият фен.
И въпреки всичко, това е биографичен игрален филм. За разлика от документалната поредност Robbie Williams в Netflix, филмът на Майкъл Грейси е основан, с цел да влияе прочувствено, да въодушевява и забавлява. И го прави - с доста деликатност и сензитивност, даже и в най-мрачните моменти.
" Better Man: Роби Уилямс " e по кината от 25 декември
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ