Какво да очакваме от “Призраци във Венеция
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене: 1 час и 43 минути Режисьор: Кенет Брана В основните функции: Кенет Брана, Мишел Йео, Тина Фей, Джейми Дорнан, Кели Райли Бюджет: към 70 милиона С какво да се подготвим: " Убийство в Ориент Експрес " и " Смърт край Нил "
С по този начин присъщите си белгийски акцент, сини пронизващи очи и безукорен мустак Кенет Брана за трети път е Еркюл Поаро в " Призраци във Венеция ". Подобно на предходните му две акомодации по Агата Кристи - от 2017 година и от 2022 година, Брана още веднъж е и режисьор на кино лентата, и артистът в основната роля на фамозния детектив. С разликата, че този път се е опитал да сътвори една по-мрачна, по-зловеща и по-ужасяваща история.
" Призраци във Венеция " още веднъж е основан на разказ на Агата Кристи. Този път за основа на сюжета служи " Празникът на Вси светии " - книга, която е относително по-малко известна от " Убийство в Ориент Експрес " и " Смърт край Нил ". По-особеното в новия филм обаче е, че не следва романа толкоз прецизно.
В истинската история на Агата Кристи има много осезаема интервенция от страна на сценариста Майкъл Грийн, който трансформира местоположението, в огромна степен и сюжета, и даже прибавя нови герои. Приносът на Брана пък е да направи всичко още по-загадъчно и тъмно.
Така се пренасяме във Венеция от 1947 година, където детектив Еркюл Поаро (Кенет Брана) се е пенсионирал и прекарва дните си в разходки из града, защитаван от телохранителя Витале (Рикардо Скамарчо), който го защищава от хора, обезверени за професионалните му препоръки. Поаро все по този начин твърдо отхвърля да се захваща с нови случаи и настойчиво твърди, че няма другари. Социалната му изолираност обаче е нарушена от неговата остаряла познайница и писателка Ариадна Оливър (Тина Фей), която е уверена, че е разкрила дамата, която може да провокира уменията на Поаро както никой различен до момента.
За да го запознае с нея, двамата отиват на празненство за Хелоуин, последвано от... спиритичен сеанс. И двете събития са проведени в мистична къща, за която бързо разбираме, че е обладана от духове, несъмнено. Там се срещаме с оперната певица Роуина Дрейк (Кели Райли), която към момента не може да се отърси от трагичната загуба на щерка си Алисия (Роуън Робинсън). И с цел да хвърли малко повече светлина върху мистериозната ѝ гибел, Роуина е поканила " нечестивата " госпожа Рейнолдс (Мишел Йео), която е медиум. Именно поради качествата си тя влиза в несъгласие с непоклатимата религия в логиката и разсъдъка на Еркюл Поаро.
Останалите герои обаче са не по-малко забавни. Сред тях са икономката и някогашна монахиня Олга (Камил Котин), страдащият от посттравматичен стрес доктор Лесли Фериер (Джейми Дорнан), забележително интелигентният му син Леополд (Джуд Хил), някогашният избраник на Алисия (Кайл Алън) и двамата асистенти на госпожа Рейнолд.
Сеансът обаче не се развива по проект и е пресечен от... още едно ликвидиране. И това към този момент е изцяло задоволително детектив Поаро да реши да се потопи в свръхестественото и да се захване с една от най-необикновените, заплетени и страховити мистерии в кариерата си.
От началото до края на " Призраци във Венеция " атмосферата е злокобна и призрачна, само че някак по изискан метод (все отново сме във Венеция от XX век). Мистерията се разпростира с много отмерено движение, което ненапълно балансира не до такава степен вълнуващите събития в сюжета. В целия филм доминира съвестност, липсва възприятие за комизъм, само че пък за сметка на това актьорският състав, който наподобява се е сработил добре, очарова.
" Призраци във Венеция " е много стегнат филм, за което отговорни са и дребното герои, и лимитираното пространство, в което се развива действието. В него са разпръснати и много моменти, от които човек може да подскочи стреснато от седалката. А и няма по какъв начин да е другояче, нали въпреки всичко е престъпен трилър. Е, съгласно някои критици може да бъде категоризиран дори и като хорър. Самият обаче го дефинира по-скоро като " паранормален трилър ", в сравнение с като заплашителен филм.
Независимо от не доста съответно избраната си жанрова яснота обаче, филмът си има поука. И тя е, че нито духовете, нито призраците са най-страшното, а изборите ни от предишното, които могат да ни преследват по отблъскващ метод. И фактически, " Призраци във Венеция " прокарва тъкмо такова подстрекателство, нищо че не съумява да избяга от клишето на многото гледани към този момент мистерии.
" Призраци във Венеция " е по кината от 15 септември
Времетраене: 1 час и 43 минути Режисьор: Кенет Брана В основните функции: Кенет Брана, Мишел Йео, Тина Фей, Джейми Дорнан, Кели Райли Бюджет: към 70 милиона С какво да се подготвим: " Убийство в Ориент Експрес " и " Смърт край Нил "
С по този начин присъщите си белгийски акцент, сини пронизващи очи и безукорен мустак Кенет Брана за трети път е Еркюл Поаро в " Призраци във Венеция ". Подобно на предходните му две акомодации по Агата Кристи - от 2017 година и от 2022 година, Брана още веднъж е и режисьор на кино лентата, и артистът в основната роля на фамозния детектив. С разликата, че този път се е опитал да сътвори една по-мрачна, по-зловеща и по-ужасяваща история.
" Призраци във Венеция " още веднъж е основан на разказ на Агата Кристи. Този път за основа на сюжета служи " Празникът на Вси светии " - книга, която е относително по-малко известна от " Убийство в Ориент Експрес " и " Смърт край Нил ". По-особеното в новия филм обаче е, че не следва романа толкоз прецизно.
В истинската история на Агата Кристи има много осезаема интервенция от страна на сценариста Майкъл Грийн, който трансформира местоположението, в огромна степен и сюжета, и даже прибавя нови герои. Приносът на Брана пък е да направи всичко още по-загадъчно и тъмно.
Така се пренасяме във Венеция от 1947 година, където детектив Еркюл Поаро (Кенет Брана) се е пенсионирал и прекарва дните си в разходки из града, защитаван от телохранителя Витале (Рикардо Скамарчо), който го защищава от хора, обезверени за професионалните му препоръки. Поаро все по този начин твърдо отхвърля да се захваща с нови случаи и настойчиво твърди, че няма другари. Социалната му изолираност обаче е нарушена от неговата остаряла познайница и писателка Ариадна Оливър (Тина Фей), която е уверена, че е разкрила дамата, която може да провокира уменията на Поаро както никой различен до момента.
За да го запознае с нея, двамата отиват на празненство за Хелоуин, последвано от... спиритичен сеанс. И двете събития са проведени в мистична къща, за която бързо разбираме, че е обладана от духове, несъмнено. Там се срещаме с оперната певица Роуина Дрейк (Кели Райли), която към момента не може да се отърси от трагичната загуба на щерка си Алисия (Роуън Робинсън). И с цел да хвърли малко повече светлина върху мистериозната ѝ гибел, Роуина е поканила " нечестивата " госпожа Рейнолдс (Мишел Йео), която е медиум. Именно поради качествата си тя влиза в несъгласие с непоклатимата религия в логиката и разсъдъка на Еркюл Поаро.
Останалите герои обаче са не по-малко забавни. Сред тях са икономката и някогашна монахиня Олга (Камил Котин), страдащият от посттравматичен стрес доктор Лесли Фериер (Джейми Дорнан), забележително интелигентният му син Леополд (Джуд Хил), някогашният избраник на Алисия (Кайл Алън) и двамата асистенти на госпожа Рейнолд.
Сеансът обаче не се развива по проект и е пресечен от... още едно ликвидиране. И това към този момент е изцяло задоволително детектив Поаро да реши да се потопи в свръхестественото и да се захване с една от най-необикновените, заплетени и страховити мистерии в кариерата си.
От началото до края на " Призраци във Венеция " атмосферата е злокобна и призрачна, само че някак по изискан метод (все отново сме във Венеция от XX век). Мистерията се разпростира с много отмерено движение, което ненапълно балансира не до такава степен вълнуващите събития в сюжета. В целия филм доминира съвестност, липсва възприятие за комизъм, само че пък за сметка на това актьорският състав, който наподобява се е сработил добре, очарова.
" Призраци във Венеция " е много стегнат филм, за което отговорни са и дребното герои, и лимитираното пространство, в което се развива действието. В него са разпръснати и много моменти, от които човек може да подскочи стреснато от седалката. А и няма по какъв начин да е другояче, нали въпреки всичко е престъпен трилър. Е, съгласно някои критици може да бъде категоризиран дори и като хорър. Самият обаче го дефинира по-скоро като " паранормален трилър ", в сравнение с като заплашителен филм.
Независимо от не доста съответно избраната си жанрова яснота обаче, филмът си има поука. И тя е, че нито духовете, нито призраците са най-страшното, а изборите ни от предишното, които могат да ни преследват по отблъскващ метод. И фактически, " Призраци във Венеция " прокарва тъкмо такова подстрекателство, нищо че не съумява да избяга от клишето на многото гледани към този момент мистерии.
" Призраци във Венеция " е по кината от 15 септември
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ