Умри, моя любов: убийствено добра Дженифър Лорънс в некомфортен за гледане филм
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене : 1.58 ч.
Режисьор : Лин Рамзи
В основните функции : Дженифър Лорънс, Робърт Патинсън, Ник Нолти, Сиси Спейсек, Лакийт Станфийлд
Бюджет : 24 млн. $
Има филми, които като че ли остават обгърнати към фена след излизането от киносалона и го карат да вижда света към себе си с други очи. Да осъзнае - въпреки и за малко - че всичко, което го заобикаля, напълно не е такова, каквото наподобява на пръв взор. По-гадно е...
" Умри, моя обич " е тъкмо подобен. Описан от мнозина като " хорър за майчинството ", новият филм на Лин Рамзи, основала също толкоз неуместния " Трябва да поговорим за Кевин ", е много повече от това сочно определение.
Историята, основана на едноименния разказ на Ариана Харуиц, наблюдава двойката Грейс (Дженифър Лорънс) и Джаксън (Робърт Патинсън), които се местят да живеят в къща в забутан завършек на Монтана, която Джаксън е наследил от чичо си. Това, което разбираме по-късно е, че въпросният чичо се е самоубил в нея и че уединеността на парцела ще се трансформира в катализатор за положението на Грейс.
Скоро след раждането на сина им, тя се оказва съвсем от самото начало сама в дома, до момента в който Джаксън пътува далеко по работа, която не разбираме каква е. Не разбираме и дали крайните положения, в които изпада Грейс са резултат само от следродилна меланхолия или композиция с психологично заболяване.
Във всеки случай фрагментите, в които Дженифър Лорънс е сама на екрана - а те са евентуално над половината от кино лентата, засядат на гърлото и мъчно можем да ги определим като приятни за гледане. Въпреки голотата в част от тях, която лъжливо би привлякла някои наивни фенове.
Както романът на Харуиц, по този начин и упоритостите на режисьорката са да сътвори меродавен портрет на следродилната меланхолия - положение, за което сигурно се приказва и твори малко. Бебето може би в действителност отключва по-дълбоката рецесия в Грейс. Демоните й обаче живеят в нея надалеч преди майчинството и употребяват всеки комфортен случай да излязат нескрито. А метафорите, посредством които ги виждаме - мистериозният моторист, самотният кон, горящата гора, ни загатват за това.
" Умри, моя обич " обаче напълно не е филм единствено за следродилната меланхолия и психическото здраве. Това е на първо място история за самотата и болката да останеш неразбираем от индивида, с който си избрал да прекараш живота си. Виждаме го както в немощните опити на Джаксън да помогне на Грейс - той в действителност желае, само че не знае по какъв начин, по този начин и в счупената връзка сред неговите лични родители. Въпреки дребното си екранно време, няма по какъв начин да не споменем превъзходните Ник Нолти и Сиси Спейсек в тези функции.
Двете двойки ни карат да се замислим за поколенческия модел, който попиваме от родителите си и умишлено или не привнасяме в личните си интимни връзки. Не можем да кажем, че хората в тези двойки не се обичат. Просто любовта не постоянно е задоволителна, с цел да ни избави от личните ни демони.
" Умри, моя обич " е по кината от 7 ноември
Времетраене : 1.58 ч.
Режисьор : Лин Рамзи
В основните функции : Дженифър Лорънс, Робърт Патинсън, Ник Нолти, Сиси Спейсек, Лакийт Станфийлд
Бюджет : 24 млн. $
Има филми, които като че ли остават обгърнати към фена след излизането от киносалона и го карат да вижда света към себе си с други очи. Да осъзнае - въпреки и за малко - че всичко, което го заобикаля, напълно не е такова, каквото наподобява на пръв взор. По-гадно е...
" Умри, моя обич " е тъкмо подобен. Описан от мнозина като " хорър за майчинството ", новият филм на Лин Рамзи, основала също толкоз неуместния " Трябва да поговорим за Кевин ", е много повече от това сочно определение.
Историята, основана на едноименния разказ на Ариана Харуиц, наблюдава двойката Грейс (Дженифър Лорънс) и Джаксън (Робърт Патинсън), които се местят да живеят в къща в забутан завършек на Монтана, която Джаксън е наследил от чичо си. Това, което разбираме по-късно е, че въпросният чичо се е самоубил в нея и че уединеността на парцела ще се трансформира в катализатор за положението на Грейс.
Скоро след раждането на сина им, тя се оказва съвсем от самото начало сама в дома, до момента в който Джаксън пътува далеко по работа, която не разбираме каква е. Не разбираме и дали крайните положения, в които изпада Грейс са резултат само от следродилна меланхолия или композиция с психологично заболяване.
Във всеки случай фрагментите, в които Дженифър Лорънс е сама на екрана - а те са евентуално над половината от кино лентата, засядат на гърлото и мъчно можем да ги определим като приятни за гледане. Въпреки голотата в част от тях, която лъжливо би привлякла някои наивни фенове.
Както романът на Харуиц, по този начин и упоритостите на режисьорката са да сътвори меродавен портрет на следродилната меланхолия - положение, за което сигурно се приказва и твори малко. Бебето може би в действителност отключва по-дълбоката рецесия в Грейс. Демоните й обаче живеят в нея надалеч преди майчинството и употребяват всеки комфортен случай да излязат нескрито. А метафорите, посредством които ги виждаме - мистериозният моторист, самотният кон, горящата гора, ни загатват за това.
" Умри, моя обич " обаче напълно не е филм единствено за следродилната меланхолия и психическото здраве. Това е на първо място история за самотата и болката да останеш неразбираем от индивида, с който си избрал да прекараш живота си. Виждаме го както в немощните опити на Джаксън да помогне на Грейс - той в действителност желае, само че не знае по какъв начин, по този начин и в счупената връзка сред неговите лични родители. Въпреки дребното си екранно време, няма по какъв начин да не споменем превъзходните Ник Нолти и Сиси Спейсек в тези функции.
Двете двойки ни карат да се замислим за поколенческия модел, който попиваме от родителите си и умишлено или не привнасяме в личните си интимни връзки. Не можем да кажем, че хората в тези двойки не се обичат. Просто любовта не постоянно е задоволителна, с цел да ни избави от личните ни демони.
" Умри, моя обич " е по кината от 7 ноември
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ