Преди премиерата на ЛЕОНС И ЛЕНА от Георг Бюхнер на ДКТ Враца
Преди премиерата на " ЛЕОНС И ЛЕНА " от Георг Бюхнер на ДКТ Враца
Билети на касата на театъра и онлайн: https://entase.to/zkc
На 3 февруари на сцената на Врачански Театър - Vratsa Theatre ще оживее класиката на – „ Леонс и Лена “.
Преводът на български е дело на Димитър Гочев – един от най-известните български театрални режисьори в международен мащаб, който работи в Драматично-куклен театър–Враца в интервал, в който креативната му независимост постоянно е била под въпрос както у нас, по този начин и в някогашната Германска демократична република.
Благодарение на неговия превод, постановката ще се показа под режисурата на Ростислав Георгиев, със сценография и костюми на Антония Соколова и музика от Явор Намлиев.
В функциите ще забележим: Калоян Говедарски, София Джустрова, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов и Теодор Софрониев.
Първата режисура на Димитър Гочев е „ Женска комедия “ от Хайнер Мюлер " в Нордхаузен, Германска демократична република, през 1979 година Същата година комунистическият режим изгонва от страната артиста стихотворец Волф Бирман и го лишава от поданство. Димитър Гочев, както доста други интелектуалци, напуща Германска демократична република и се връща в България. За малко работи в театрите в Русе, Михайловград (Монтана) и Плевен, а като най-значим дефинира интервала във Враца, където работи през сред 1980 и 1986 година Пристига по покана на шефа на трупата Иван Кондов, който харесва режисьори като него. Гочев идва от Германия с една по-различна, Брехтова хармония, неутвърдена от социалистическия натурализъм.
Години по-късно режисьорът споделя в изявление пред Никола Вандов: „ Аз първо не желаех да отида в Германия. На мен ми беше доста хубаво тогава във Враца. Правех " Семейство Тот ". Спектакълът имаше доста компликации и беше пред възбрана. Тогава получих депеша за гастрол в Кьолн и я хвърлих, тъй като не ме интересуваше. Но около данданиите там: художествени препоръки, забрани и така нататък, актьорите ме изритаха. Данчо Биков ми сподели: " Отивай и като се върнеш, ще ни донесеш нещо ". А аз не щях. На мен ми беше доста комфортно да вървя по тротоарите на " Раковски " като Забранения...
“https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2061/x_mit.htm
Според Румяна Мерджанска, една от неговите „ актриси “ във врачанския спектакъл /пред в. „ Зов за истина “/ „ …системата го мачкаше, а той беше доста сензитивен към това. Имаше естетическа борба, която отекваше и в пресата. "
За представлението " Максималистът " от Ст. Стратиев минават три комисии, като всякога от спектакъла отпадат разнообразни подиуми. На финала представлението има два разновидността - един за хора от комисиите и един, в случай че те не участват в салона. " Гочев имаше ужасно любовно отношение към театъра. Битката му беше да потвърждава, че желае и може да прави спектакъл. Живееше в гримьорната и общуваше единствено със скулптурите на града… беше от време на време доста нахален, фрапантен, недодялан с хората. Той скандализираше социалистическото благовъзпитание от сцената. Прокарваше концепциите си посредством актьорите, предизвикваше интуициите им, като не обясняваше с думи какво би трябвало да играят, а крещеше изпод, от време на време дори наскърбяваше, точно с цел да предизвика. Искаше да се работи асоциативно, обичаше да работи не с действието, а със положението “.
Димитър Гочев е сложил 6 пиеси на сцената в града под Околчица от 1980 до 1985 година, съгласно летописа на културната институция:
Комедията от Александър Островски „ Доходно място “ с премиера на 8 октомври 1980 година в Мездра и 4 ноември 1980 година във Враца; награден е за режисурата от Окръжния национален съвет.
„ Хитрините на Скапен “ от Жан-Баптист Молиер с премиера на 4 март 1981 година в Борован.
„ Емилия Галоти “ от Готхолд Ефраим Лесинг с премиера на 8 февруари 1982 година
„ Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер “ от Кольо Георгиев, с премиера на 26 април 1983 година
„ Максималистът “ от Станислав Стратиев, с премиера 13 януари 1984 година
„ Семейство Тот “от Ищван Йоркен с премиера ноември 1985 година във Враца; игран на Националния обзор на камерните театри във Враца и 2 пъти на Празници на изкуствата „ Аполония “ в Созопол – през лятото на 1986 г.
Билети на касата на театъра и онлайн: https://entase.to/zkc
На 3 февруари на сцената на Врачански Театър - Vratsa Theatre ще оживее класиката на – „ Леонс и Лена “.
Преводът на български е дело на Димитър Гочев – един от най-известните български театрални режисьори в международен мащаб, който работи в Драматично-куклен театър–Враца в интервал, в който креативната му независимост постоянно е била под въпрос както у нас, по този начин и в някогашната Германска демократична република.
Благодарение на неговия превод, постановката ще се показа под режисурата на Ростислав Георгиев, със сценография и костюми на Антония Соколова и музика от Явор Намлиев.
В функциите ще забележим: Калоян Говедарски, София Джустрова, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов и Теодор Софрониев.
Първата режисура на Димитър Гочев е „ Женска комедия “ от Хайнер Мюлер " в Нордхаузен, Германска демократична република, през 1979 година Същата година комунистическият режим изгонва от страната артиста стихотворец Волф Бирман и го лишава от поданство. Димитър Гочев, както доста други интелектуалци, напуща Германска демократична република и се връща в България. За малко работи в театрите в Русе, Михайловград (Монтана) и Плевен, а като най-значим дефинира интервала във Враца, където работи през сред 1980 и 1986 година Пристига по покана на шефа на трупата Иван Кондов, който харесва режисьори като него. Гочев идва от Германия с една по-различна, Брехтова хармония, неутвърдена от социалистическия натурализъм.
Години по-късно режисьорът споделя в изявление пред Никола Вандов: „ Аз първо не желаех да отида в Германия. На мен ми беше доста хубаво тогава във Враца. Правех " Семейство Тот ". Спектакълът имаше доста компликации и беше пред възбрана. Тогава получих депеша за гастрол в Кьолн и я хвърлих, тъй като не ме интересуваше. Но около данданиите там: художествени препоръки, забрани и така нататък, актьорите ме изритаха. Данчо Биков ми сподели: " Отивай и като се върнеш, ще ни донесеш нещо ". А аз не щях. На мен ми беше доста комфортно да вървя по тротоарите на " Раковски " като Забранения...
“https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2061/x_mit.htm
Според Румяна Мерджанска, една от неговите „ актриси “ във врачанския спектакъл /пред в. „ Зов за истина “/ „ …системата го мачкаше, а той беше доста сензитивен към това. Имаше естетическа борба, която отекваше и в пресата. "
За представлението " Максималистът " от Ст. Стратиев минават три комисии, като всякога от спектакъла отпадат разнообразни подиуми. На финала представлението има два разновидността - един за хора от комисиите и един, в случай че те не участват в салона. " Гочев имаше ужасно любовно отношение към театъра. Битката му беше да потвърждава, че желае и може да прави спектакъл. Живееше в гримьорната и общуваше единствено със скулптурите на града… беше от време на време доста нахален, фрапантен, недодялан с хората. Той скандализираше социалистическото благовъзпитание от сцената. Прокарваше концепциите си посредством актьорите, предизвикваше интуициите им, като не обясняваше с думи какво би трябвало да играят, а крещеше изпод, от време на време дори наскърбяваше, точно с цел да предизвика. Искаше да се работи асоциативно, обичаше да работи не с действието, а със положението “.
Димитър Гочев е сложил 6 пиеси на сцената в града под Околчица от 1980 до 1985 година, съгласно летописа на културната институция:
Комедията от Александър Островски „ Доходно място “ с премиера на 8 октомври 1980 година в Мездра и 4 ноември 1980 година във Враца; награден е за режисурата от Окръжния национален съвет.
„ Хитрините на Скапен “ от Жан-Баптист Молиер с премиера на 4 март 1981 година в Борован.
„ Емилия Галоти “ от Готхолд Ефраим Лесинг с премиера на 8 февруари 1982 година
„ Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер “ от Кольо Георгиев, с премиера на 26 април 1983 година
„ Максималистът “ от Станислав Стратиев, с премиера 13 януари 1984 година
„ Семейство Тот “от Ищван Йоркен с премиера ноември 1985 година във Враца; игран на Националния обзор на камерните театри във Враца и 2 пъти на Празници на изкуствата „ Аполония “ в Созопол – през лятото на 1986 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ