Лорд Евгени Минчев: С такава украса сме за Хелоуин, не за Коледа
Преди пред съветското учебно заведение, златна арка пред " Александър Невски " - все запъртъци, от които София не се нуждае или са по-скоро непотребен ексцентризъм, изключително при започване на коронясването на новия кмет.
Подозирам, че симпатичното момче въобще не е наясно по каква линия са пристигнали тези арки, както и гредите пред съветското учебно заведение на улица " Шишман ". Предположението беше, че те са складирани там краткотрайно, само че такова подредено депозиране, о, Господи, сполай ти, не бях виждал.
Като отминем това естествено естетическо събитие след промяна на избрана власт с друга, запитвам се - къде е столичната тържественост, оповестена с едни странни (да бъда приличен) сенки на кървоока Снежанка и други загадъчни същества от джендър или друга митология. Предпразнична София е ежедневна, зъзнещо-сива, предсказуема, приветлива по един нормален метод, в който няма камбанен звън, няма златисти пируети, които да ни отвлекат от сивото русло на нормалното. Няма съпричастието с други градове, на които се възхищаваме, няма подаръка, на който се надяваме като дребни деца - тази снежна романтика, тази извънредност, отбиване на тревогата, посредством средствата на илюминацията, загадъчността и човечността.
Но - косо има греди, пръснати като сперматозоиди в най-централната част, прекосявана от чужденци и бдителни софиянци. И тогава, по какъв начин да бъде отговорено на недоволни столичани вповече, че тази рекламация за градско облагородяване е просто вповече... Самият аз, крачейки на път за у дома, едвам не се спънах в дървесния лабиринт, преведен на езика на остарялата градска душа, като небрежно складирани дървесини. От икебана дървесата ги боли, напомня положителният остарял, даже super star (в някои котловинни полета) Деян Неделчев.
В дните на модата на изкуствения разсъдък, може ли да се одобри, че тук човешки фактор не е взел участие, а група електрони/електроди са взели участие във образуването на ценралната ни градска среда. Докъде финансовият, явно не естетически интерес, приказва тук и какви са зaлозите за пред бъдещето? Ще кимне ли бъдещето учтиво на това архитектурно " усърдие " или ще отмине посипаните с дървесина тротоари, даже изкуственият разсъдък надали ще може да каже. Буре/носните/ бурета пред " Александър Невски " са еманация на комерсиалния дух пред Коледа, при все това, казано е – Вън търговците от храма. И прави са те - търговците са отвън храма, но току пред него. Ядец, отново не минават номерата търговски, пред лицето на Бога те са едни и същи с бакалски бележници на измяната, на мазните търговски портфейли, на банкнотната суетливост, която няма край, нито мяра.
Дали изкуствен интелект би преподредил това лъкатушене сред келепира и достолепието? Много ми се желае това да бъде уравновесено и стъкмено естетически. Защото през днешния ден, пресичайки центъра на столицата виси от жиците коледния дух на мракобесието, на спареното и мухлясало далечно минало, в което си правехме гирлянди от памук и снежинки от цветни блокчета. Хрупаме ли, хрупаме днешните естетически заблуди, които обслужват някаква сиротна временност, без далекогледство и почитание към традициите и бъдещето. Далекогледство, което граничи с късогледтството на неизбежност, в каквато дефакто живеем. А в това няма нищо празнично, нито вдъхновяващо. Просто, като страстта на един изкуствен интелект, на който единствено изкуственото му е... естествено.
Хора, пазете се!
Лорд Евгени Минчев, " "
Подозирам, че симпатичното момче въобще не е наясно по каква линия са пристигнали тези арки, както и гредите пред съветското учебно заведение на улица " Шишман ". Предположението беше, че те са складирани там краткотрайно, само че такова подредено депозиране, о, Господи, сполай ти, не бях виждал.
Като отминем това естествено естетическо събитие след промяна на избрана власт с друга, запитвам се - къде е столичната тържественост, оповестена с едни странни (да бъда приличен) сенки на кървоока Снежанка и други загадъчни същества от джендър или друга митология. Предпразнична София е ежедневна, зъзнещо-сива, предсказуема, приветлива по един нормален метод, в който няма камбанен звън, няма златисти пируети, които да ни отвлекат от сивото русло на нормалното. Няма съпричастието с други градове, на които се възхищаваме, няма подаръка, на който се надяваме като дребни деца - тази снежна романтика, тази извънредност, отбиване на тревогата, посредством средствата на илюминацията, загадъчността и човечността.
Но - косо има греди, пръснати като сперматозоиди в най-централната част, прекосявана от чужденци и бдителни софиянци. И тогава, по какъв начин да бъде отговорено на недоволни столичани вповече, че тази рекламация за градско облагородяване е просто вповече... Самият аз, крачейки на път за у дома, едвам не се спънах в дървесния лабиринт, преведен на езика на остарялата градска душа, като небрежно складирани дървесини. От икебана дървесата ги боли, напомня положителният остарял, даже super star (в някои котловинни полета) Деян Неделчев.
В дните на модата на изкуствения разсъдък, може ли да се одобри, че тук човешки фактор не е взел участие, а група електрони/електроди са взели участие във образуването на ценралната ни градска среда. Докъде финансовият, явно не естетически интерес, приказва тук и какви са зaлозите за пред бъдещето? Ще кимне ли бъдещето учтиво на това архитектурно " усърдие " или ще отмине посипаните с дървесина тротоари, даже изкуственият разсъдък надали ще може да каже. Буре/носните/ бурета пред " Александър Невски " са еманация на комерсиалния дух пред Коледа, при все това, казано е – Вън търговците от храма. И прави са те - търговците са отвън храма, но току пред него. Ядец, отново не минават номерата търговски, пред лицето на Бога те са едни и същи с бакалски бележници на измяната, на мазните търговски портфейли, на банкнотната суетливост, която няма край, нито мяра.
Дали изкуствен интелект би преподредил това лъкатушене сред келепира и достолепието? Много ми се желае това да бъде уравновесено и стъкмено естетически. Защото през днешния ден, пресичайки центъра на столицата виси от жиците коледния дух на мракобесието, на спареното и мухлясало далечно минало, в което си правехме гирлянди от памук и снежинки от цветни блокчета. Хрупаме ли, хрупаме днешните естетически заблуди, които обслужват някаква сиротна временност, без далекогледство и почитание към традициите и бъдещето. Далекогледство, което граничи с късогледтството на неизбежност, в каквато дефакто живеем. А в това няма нищо празнично, нито вдъхновяващо. Просто, като страстта на един изкуствен интелект, на който единствено изкуственото му е... естествено.
Хора, пазете се!
Лорд Евгени Минчев, " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ