Забравени герои: Какво се случва с оцелелите от „Титаник“ българи
Преди повече от век във водите на Тихия океан се случва една от най-големите произшествия в историята на корабоплаеването. Почти няма човек, който да чуе името „ Титаник “ и да не го побият тръпки - незабавно вършим асоциация с доста изгубени човешки животи и всеобща тъга. Трагедията, разиграла се на борда на презокеанския лайнер Титаник отеква през целият този век, който ни дели от нея, и доближава до нас, с цел да ни подсети какъв брой непредивидим може да бъде животът от време на време.
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си транспортен съд и неговите пасажери има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ продължава да ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живяли, само че което е оставило своя отпечатък върху нас. Ако сте точно от тези хора, то документалният филм " Титаник: Останките описват " , който можете да откриете в , ще ви потопи в океанските води, с цел да ви разкрие какво се случва сега с най-известните корабни остатъци в света.
Getty
14 април 1912 година: Оцелели наблюдават от избавителните лодки как „ Титаник “ се спуска под вълните (илюстрация във вестник)
Днес обаче ще останем над водната повърхнина, с цел да ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са можели да изрекат " Аз оцелях от Титаник! ".
След като прочетете тяхната история може да отидете в специфичната видеотека на EON и да научите още неподозирани секрети за „ Титаник “.
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените компенсации. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Уайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи. Повечето от българските пасажери били на възраст сред 25 и 35 години с последна дестинация Чикаго.
Getty
1912: Злополучният лайнер Tитаник по време на потеглянето му от Саутхемптън, Англия
Мнозинството българи, решили да се качат на борда на „ Титаник “, били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко. Това, че са плавали на най-големи, бърз и първокласен транспортен съд тогава обаче не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто хора, които са търсели прехраната си и са съзряли огромна опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който ще ги отнесе към фантазиите им в Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По времето на злополуката преди среднощ на 14 април, 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
Getty
Оцелели хора от злополуката на Титаник са посрещнати от своите родственици при завръщането им в Саутхемптън
От село Сенник се записват деветима, само че съдбата определя с „ Титаник “ да пътуват единствено 4-ма - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. Подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много забавна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в Съединени американски щати. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезивестният Дан Колов.
Скоро по-късно Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 г. се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Getty
Април 1912 година: Оцелели от " Титаник " на борда на влекач, идващи в Плимут
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
Интересно е, че и Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, верояно тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхямптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от , на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си транспортен съд и неговите пасажери има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ продължава да ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живяли, само че което е оставило своя отпечатък върху нас. Ако сте точно от тези хора, то документалният филм " Титаник: Останките описват " , който можете да откриете в , ще ви потопи в океанските води, с цел да ви разкрие какво се случва сега с най-известните корабни остатъци в света.
Getty 14 април 1912 година: Оцелели наблюдават от избавителните лодки как „ Титаник “ се спуска под вълните (илюстрация във вестник)
Днес обаче ще останем над водната повърхнина, с цел да ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са можели да изрекат " Аз оцелях от Титаник! ".
След като прочетете тяхната история може да отидете в специфичната видеотека на EON и да научите още неподозирани секрети за „ Титаник “.
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените компенсации. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Уайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи. Повечето от българските пасажери били на възраст сред 25 и 35 години с последна дестинация Чикаго.
Getty 1912: Злополучният лайнер Tитаник по време на потеглянето му от Саутхемптън, Англия
Мнозинството българи, решили да се качат на борда на „ Титаник “, били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко. Това, че са плавали на най-големи, бърз и първокласен транспортен съд тогава обаче не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто хора, които са търсели прехраната си и са съзряли огромна опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който ще ги отнесе към фантазиите им в Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По времето на злополуката преди среднощ на 14 април, 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
Getty Оцелели хора от злополуката на Титаник са посрещнати от своите родственици при завръщането им в Саутхемптън
От село Сенник се записват деветима, само че съдбата определя с „ Титаник “ да пътуват единствено 4-ма - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. Подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много забавна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в Съединени американски щати. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезивестният Дан Колов.
Скоро по-късно Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 г. се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Getty Април 1912 година: Оцелели от " Титаник " на борда на влекач, идващи в Плимут
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
Интересно е, че и Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, верояно тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхямптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от , на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ