Българският учител на княз Фердинанд се отрича от него
Преди повече от половин век - през 1973 година, в родните книжарници се появи едно забавно четиво под заглавие " Спомени за княжеското време ". Автор на книгата е Добри Ганчев, а литературната обработка е дело на известния публицист и журналист Николай Хайтов. Тя провокира интереса на читателите освен към описаните събития, само че и към техния повествовател, който заслужава внимание и в наши дни.
Добри Ганчев Ганчев, или Даскал Добри, както го назовават съвременниците (1854-1936) е роден в Лясковец в заможно семейство. Първоначално учи в родния си град по Ланкастерската метода. Тя слага акцент върху граматиката, българската история, численица, земеописание и турски език. След това отпътува за Русия и приключва полукласическата гимназия в Николаев в. Прибира се в България и с рекомендацията на Васил Друмев става преподавател по всеобща история и аритметика в Тулча и Галац, Румъния. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария (1876-1879). По време на Руско-турската освободителна война се завръща в родния си град и краткотрайно служи като преводач при съветските войски. След това се дипломира и се завръща в България.
По предложение на министъра на външните работи Марко Балабанов е назначен за секретар на Българската екзархия. Седалището на институцията се обитава в Пловдив, а по-късно в Цариград. В това си качество спомага и персонално взе участие за откриването на трикласни учебни заведения в Македония и Тракия, на гимназия с интернат в Солун. Но наподобява, че и тази работа не му подхожда, напуща секретариата на Екзархията и през 1882 година се открива в София. Известно време е в редакторския колектив на вестник " Български глас ". Това е печатен орган на Консервативната пария и неговото издаване е проведено от Константин Иречек и Константин Стоилов. След това става преподавател във военното учебно заведение, където преподава българска история по литографирани мемоари в продължение на 20 години. Успоредно с това Добри Ганчев начева и книжовната активност. Умело борави с историческите обстоятелства и написва завладяващи четива. Ето и по впечатляващите: " История на съветската страна ", " Борба за автономия " (тук разказва живота на българите през ХІІІ век), алманах " Разкази за българската история " и други Специално " Борба за автономия " е
един от най-ранните опити за исторически разказ
в родната литература.
Ала настава нов необикновен стадий в битието на Ганчев. След абдикацията на княз Александър І Батенберг през 1887 година в България идва новият държател княз Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски. През 1893 година той се венчава с княгиня Мария Луиза. Двамата изпитват потребност да научат говоримо и документално български език. За техен първи преподавател поредно е избран таман Добри Ганчев. Още от първите си дни на новото занятие той си води подробни бележки за личността на монарха и за обиколките му из Княжество България. Натрупва обилни материали от най-различно естество. Повечето от информацията е непозната за българското общество, което черпи сведения единствено от формалната преса. Близо три десетилетия по-късно, към 1920 година, след детронацията на цар Фердинанд І, Ганчев се връща към този интервал от своя живот и взема решение да напише записки под заглавие " Първите години от князуването на княз Фердинанд ". Той сервира своите мемоари с явна пристрастеност и
откровено оскърбление от ръководството на монарха
и от политическите фигури към него. Когато приключва творението през месец май 1923 година той го предава в плик на Българската академия на науките (БАН). С къса записка показва желанието си да бъде отпечатано след 25 години, през 1948 година Той добре осъзнава минусите на спомените си, които са изпълнени с тавтологии, нарушена последователност и незавършени мисли. Те не са систематизирани в обособени глави. Ето за какво насочва инструкции към бъдещия редактор да не се тормози и да в профил всички отрицателни елементи.
В " Спомени на княжеското време " не са импортирани промени в езиково и стилно отношение. Така че не са видоизменени. Те хвърлят изобилна светлина върху личността на княз/цар Фердинанд І, върху неговото пагубно за народа ръководство, върху някои интимни страни от битието му. Хората, в това число и самият Добри Ганчев, са вярвали дълго време, че " без Кобурга България потъва ". Като опрощение той насочва обръщение към идващите генерации " да простят тези пагубни заблуждения! ". След като се стопира на провокираните от княз/цар Фердинанд І национални произшествия Ганчев обобщава: " Не зная с какво ще го загатват грядущите генерации Фердинанда, но ний, които преживяхме погрома и доживяхме туй ужасно проваляне, ний няма да го забравим. Много е тежък загатна за него. А е тежък, тъй като фердинандовата обезумялост се крепеше върху нашето оскърбление пред него. Нашата угодливост, нашата робска смиреност и послушност издигнаха този невменяем вид. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, даже пред пороците му, а най-хубавите всред съвременниците му се надпреварваха да го славят! "
През февруари 1904 година Ганчев приключва отговорностите си във Военното учебно заведение. Навлиза в политическия живот, пристрастява се към комерсиалната активност. Привърженик е на народнолибералното държавно управление на военачалник Рачо Петров - Димитър Петков. Избран е за депутат в ХІІІ Обикновено национално заседание (1903-1907). Той е измежду създателите на акционерното сдружение " Гранитоид " и член на управителния съвет. Натрупва голямо финансово положение и това му дава опция да се подреди измежду известните донори в българското общество. Когато в родния му град стартират да възвръщат разрушената черква " Свети Атанас " той закупува строителни материали. Прави подаяние на лясковското учебно настоятелство за подкрепяне на локалните учебни заведения. В началото на 1921 година той подарява 100 акции от Акционерно сдружение " Гранитоид " на Българска академия на науките. В идващите 10 години дарителската акция продължава и общият брой на акциите доближава 1793. В направеното от Добри Ганчев наследство се показва предпочитание след неговата гибел с тях да се образува фонд, който да носи името му. Годишните доходи да се употребяват за потребностите на Българска академия на науките, а акциите да се съхраняват в институцията и да не се продават. Освен това през 1936 година Ганчев
завещава на Българския червен кръст 500 акции
от същото акционерно сдружение за формиране на фонд на негово име. Волята на донора е приходите на фонда да се употребяват за лекуване на туберкулозно заболели в България. Макар и със забавяне, тъй като са оспорвани от наследниците му, фондовете са усвоени.
След кончината на Добри Ганчев Българска академия на науките издава неговите " Спомени (1864-1887) ". В тях той написа за родния град Лясковец, за главните моменти от своя живот. Акцент е подложен върху по-важните събития и ролята на родните политици и общественици.
Добри Ганчев Ганчев, или Даскал Добри, както го назовават съвременниците (1854-1936) е роден в Лясковец в заможно семейство. Първоначално учи в родния си град по Ланкастерската метода. Тя слага акцент върху граматиката, българската история, численица, земеописание и турски език. След това отпътува за Русия и приключва полукласическата гимназия в Николаев в. Прибира се в България и с рекомендацията на Васил Друмев става преподавател по всеобща история и аритметика в Тулча и Галац, Румъния. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария (1876-1879). По време на Руско-турската освободителна война се завръща в родния си град и краткотрайно служи като преводач при съветските войски. След това се дипломира и се завръща в България.
По предложение на министъра на външните работи Марко Балабанов е назначен за секретар на Българската екзархия. Седалището на институцията се обитава в Пловдив, а по-късно в Цариград. В това си качество спомага и персонално взе участие за откриването на трикласни учебни заведения в Македония и Тракия, на гимназия с интернат в Солун. Но наподобява, че и тази работа не му подхожда, напуща секретариата на Екзархията и през 1882 година се открива в София. Известно време е в редакторския колектив на вестник " Български глас ". Това е печатен орган на Консервативната пария и неговото издаване е проведено от Константин Иречек и Константин Стоилов. След това става преподавател във военното учебно заведение, където преподава българска история по литографирани мемоари в продължение на 20 години. Успоредно с това Добри Ганчев начева и книжовната активност. Умело борави с историческите обстоятелства и написва завладяващи четива. Ето и по впечатляващите: " История на съветската страна ", " Борба за автономия " (тук разказва живота на българите през ХІІІ век), алманах " Разкази за българската история " и други Специално " Борба за автономия " е
един от най-ранните опити за исторически разказ
в родната литература.
Ала настава нов необикновен стадий в битието на Ганчев. След абдикацията на княз Александър І Батенберг през 1887 година в България идва новият държател княз Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски. През 1893 година той се венчава с княгиня Мария Луиза. Двамата изпитват потребност да научат говоримо и документално български език. За техен първи преподавател поредно е избран таман Добри Ганчев. Още от първите си дни на новото занятие той си води подробни бележки за личността на монарха и за обиколките му из Княжество България. Натрупва обилни материали от най-различно естество. Повечето от информацията е непозната за българското общество, което черпи сведения единствено от формалната преса. Близо три десетилетия по-късно, към 1920 година, след детронацията на цар Фердинанд І, Ганчев се връща към този интервал от своя живот и взема решение да напише записки под заглавие " Първите години от князуването на княз Фердинанд ". Той сервира своите мемоари с явна пристрастеност и
откровено оскърбление от ръководството на монарха
и от политическите фигури към него. Когато приключва творението през месец май 1923 година той го предава в плик на Българската академия на науките (БАН). С къса записка показва желанието си да бъде отпечатано след 25 години, през 1948 година Той добре осъзнава минусите на спомените си, които са изпълнени с тавтологии, нарушена последователност и незавършени мисли. Те не са систематизирани в обособени глави. Ето за какво насочва инструкции към бъдещия редактор да не се тормози и да в профил всички отрицателни елементи.
В " Спомени на княжеското време " не са импортирани промени в езиково и стилно отношение. Така че не са видоизменени. Те хвърлят изобилна светлина върху личността на княз/цар Фердинанд І, върху неговото пагубно за народа ръководство, върху някои интимни страни от битието му. Хората, в това число и самият Добри Ганчев, са вярвали дълго време, че " без Кобурга България потъва ". Като опрощение той насочва обръщение към идващите генерации " да простят тези пагубни заблуждения! ". След като се стопира на провокираните от княз/цар Фердинанд І национални произшествия Ганчев обобщава: " Не зная с какво ще го загатват грядущите генерации Фердинанда, но ний, които преживяхме погрома и доживяхме туй ужасно проваляне, ний няма да го забравим. Много е тежък загатна за него. А е тежък, тъй като фердинандовата обезумялост се крепеше върху нашето оскърбление пред него. Нашата угодливост, нашата робска смиреност и послушност издигнаха този невменяем вид. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, даже пред пороците му, а най-хубавите всред съвременниците му се надпреварваха да го славят! "
През февруари 1904 година Ганчев приключва отговорностите си във Военното учебно заведение. Навлиза в политическия живот, пристрастява се към комерсиалната активност. Привърженик е на народнолибералното държавно управление на военачалник Рачо Петров - Димитър Петков. Избран е за депутат в ХІІІ Обикновено национално заседание (1903-1907). Той е измежду създателите на акционерното сдружение " Гранитоид " и член на управителния съвет. Натрупва голямо финансово положение и това му дава опция да се подреди измежду известните донори в българското общество. Когато в родния му град стартират да възвръщат разрушената черква " Свети Атанас " той закупува строителни материали. Прави подаяние на лясковското учебно настоятелство за подкрепяне на локалните учебни заведения. В началото на 1921 година той подарява 100 акции от Акционерно сдружение " Гранитоид " на Българска академия на науките. В идващите 10 години дарителската акция продължава и общият брой на акциите доближава 1793. В направеното от Добри Ганчев наследство се показва предпочитание след неговата гибел с тях да се образува фонд, който да носи името му. Годишните доходи да се употребяват за потребностите на Българска академия на науките, а акциите да се съхраняват в институцията и да не се продават. Освен това през 1936 година Ганчев
завещава на Българския червен кръст 500 акции
от същото акционерно сдружение за формиране на фонд на негово име. Волята на донора е приходите на фонда да се употребяват за лекуване на туберкулозно заболели в България. Макар и със забавяне, тъй като са оспорвани от наследниците му, фондовете са усвоени.
След кончината на Добри Ганчев Българска академия на науките издава неговите " Спомени (1864-1887) ". В тях той написа за родния град Лясковец, за главните моменти от своя живот. Акцент е подложен върху по-важните събития и ролята на родните политици и общественици.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ