Жената, която отвлече и продаде 5000 деца и стана милионерка
Преди повече от 70 години Джорджия Тан кара първокласната си, лъскава кола из кварталите на Мемфис. Тя избира най-красивите деца на улицата. Примамва ги да се качат в красивото возило. Тези деца в никакъв случай повече не виждат родителите си още веднъж, написа dnes.bg.
Джорджия Тан отвлича близо 5000 деца и трансформира живота им изцяло.
Краде бебета от лечебни заведения, сирачета от улиците и даже деца, които имат свои фамилии. След това ги продава на богати двойки за немалки суми.
Преди 69 години нейният Дом за деца затваря порти. Никой не може да си спомни дали е било краят на ноември или началото на декември. Малко по-късно той получава наименованието „ къщата на ужасите “.
Всички знаят, че домът е затворил порти... за положително.
Историята за дома на Тан приковава вниманието на авторката Лиса Уингейт. Тя гледала документален филм по Discovery и почнала да се чуди дали всичко казано е истина, или е пресилено от малкия екран.
Резултатът от изследването, което направила, била книгата „ Преди да сме ваши “, която споделя историята на сирачетата през погледа на 12-годишно дете.
След нейното излизане на пазара през 2017 година Уингейт стартира да получава имейли, които гласят: "Това е майка ми “ или "Мисля, че за съм едно от отвлечените бебета “.
Подтикната от интереса към книгата си, през 2018 година тя провежда срещи за отвлечените деца. А с цел да опише историята им, Insider беседва с някои от тях. Повечето към момента се пробват да схванат кои са в действителност.
Родена през 1891 година, Джорджия Тан желае да стане като татковци си – юрист. Ала той й не разрешава. Затова тя се захваща с работа в областта на обществените услуги, една от дребното кариери, подобаващи за жена с нейното родословие.
Първо работила в Мисисипи, само че била уволнена, тъй като отстранявала деца от приемни домове без ясна причина. После отпътувала за Тексас, където през 1922 година осиновила щерка си Джун. Години по-късно осиновява и Ан Атууд Холинсуърт. За нея се твърди, че била държанка на Тан.
През 1922 година се мести в Мемфис, а татко й употребява въздействието си, с цел да й откри работа в Дома за деца. До 1929 година тя към този момент се е провъзгласила за шеф. Сили Брандън е едно от дребното деца, което още помни Тан.
„ Тя беше закръглена жена, която носеше очила и дребна чантичка. Спомням си, че беше строга и сурова “, споделя Брендън.
Тя и брат й били продадени от Джорджия, която се възползвала добре от неналичието на регулация и съответни закони за осиновяването по това време.
Със своите руси коси и сини очи, те били съвършените деца за Тан. За тях тя прибрала 2700 $ или 40 хиляди $ в наши дни. Но събитията също оказват помощ за проекта на Джорджия.
До 1910 година осиновяванията не са доста известни. Но по-късно мисленето на обществото се трансформира.
През 1920 година Националното общество за намиране на дом стартира да популяризира реклама, която гласи, че осиновяването „ понижава разводите, убийствата и ще изпълни църквите “.
Тогава известна е и теорията на евгениката – хора, с неприятни гени, били стерилизирани.
Вярвало се, че тези с по-добри гени пък били подложени на по-голямо неплодородие. За да се резервира качествената раса, не било значимо просто да се осиновява, а да се осиновяват единствено най-хубавите деца.
Със своя бизнес усет Тан се насочила към богатите и съумели фамилии – артисти, писатели, музиканти. Сред клиентите й били Дик Пауъл и Джун Алисън, Луна Търнър, Пърл Бък и Смайли Бърнет. През 1947 година Джоан Крофорд осиновява близнаците Синди и Кати от Тан.
Продажбата на деца не била просто дребен непряк бизнес.
През 20-те години, в които Тан управлявала дома за деца, тя натрупала положение от 1 милион $ или 11 милиона $ в днешно време. И не го направила сама. Тя подкупвала обществени служащи, служители на реда, доктори и юристи.
Някои отвличали деца от детските градини, други от църкви, трети от детски площадки. Повечето малчугани били от небогати фамилии, които нямали средствата да се борят за правата си.
Самата Тан постоянно отвличала деца, като предложила на небогати фамилии скъпа здравна помощ на безценица.
Условието било децата да влизат в първокласната болница сами. Ако родителите посмеели да дойдат, трябвало да платят цялостната, непостижима за тях сума.
На родилки пък казвала, че децата им са умрели по време на раждането и са били заровени, без това да коства на фамилиите средства. А юристите, които работят за нея, легално отнемали децата на обеднели или самотни майки.
Синът на Джин Тапия, играч от НАСКАР, е похитен от Тан малко след раждането му. Отнема му 47 години, с цел да го види още веднъж.
Норма Сю и нейните пет братчета и сестричета са отвлечени през януари 1943 година, до момента в който си играели край реката.
„ Те били от оскъдно семейство. Не били виждали лъскава кола. Майка ми е била на към 8 години, когато това се е случило – знаела е името си и кое е фамилията й “, споделя щерка й Пеги.
Децата били сами вкъщи, майка им била в болница. Те прекарали три месеца в дома за деца, а по думите на Пеги били принуждавани от Тан да се грижат за бебетата и да им сменят памперсите.
Съдбата на три от децата е неразбираема. Сю и сестра й били осиновени от семейство във Филаделфия.
„ Някаква жена споделила на майка ми: „ Аз съм новата ви майка “, а тя дала отговор: „ Не, не си. “
Отказала е да е част от това семейство още тогава “, споделя Пеги. Но когато двете сестри към този момент били във Филаделфия, Тан набелязала нови жертви.
Тя постоянно си измисляла подправени истории за произхода на децата – че са от богати фамилии, а майките им „ доста привлекателни “. Бащите били „ интелигентни “, най-много от „ медицински учебни заведения “.
Пред новите родители на Норма Сю, Тан споделила, че девойките са на 6, с цел да са „ по-желани “. Тя постоянно променяла възрастта и имената на децата, с цел да бъдат по-трудни за следене. На евреите казвала, че децата са „ от положителни еврейски фамилии “.
Ако родителите - било то биологични, или осиновители, задавали прекомерно доста въпроси, Тан заплашвала, че ще ги съобщи на полицията или ще отнеме децата им.
За повече пари месеци след осиновяването тя се свързвала с новите фамилии на децата и казвала, че биологичните родители са ги потърсили, само че след „ дребна такса, тя щяла да наеме юрист и да оправи нещата “.
Когато по-късно управляващите стартират да проверяват дома за деца, откриват, че Тан е получавала по 1000 $ „ на глава “, не плащала налозите си към щата Тенеси. А с цел да избегне органите на реда да я заподозрат или да попадне под „ любопитните погледи на хората, които ще задават прекомерно доста въпроси “, „ доставяла “ децата късно вечер. Нейните „ медицински сестри “ постоянно пътували до Ню Йорк и Калифорния, само че „ доставки “ били правени из всички щати, както и Англия.
Докладът против дома на Тан е дълъг близо 240 страници. Оказва се, че доста от децата, които престъпничката е прибирала в домовете още до момента в който са на няколко дни, не са получавали нужната грижа.
Десетки малчугани умират. Само за 4 месеца през 1945 година сред 40 и 50 бебета умират в дома. Това кара и хората да се усъмнят в Тан.
Бебетата са държани в непоносими условия. По-големите деца са принуждавани да се грижат за тях и да ги карат да мълчат, до момента в който бъдат осиновени. Самите те пък живеели в тъмни, дребни килери. Били пребивани, държани гладни със седмици.
Тан плащала на наркомани и педофили да се грижат за тях. Едно от децата, осиновено едвам на пет, си спомня по какъв начин самата Тан го принуждавала да седи в скута й. Сексуалното посягане от нейна страна също не било необичайност.
Децата, които били „ прекомерно слаби “, били оставяни под слънцето, с цел да умрат. Тези, които били „ прекомерно грозни “ или „ остарели “, също били отстранявани. Телата им погребвали в задния двор на дома.
Но през 1949 година пристигнал краят на измамата. Бил определен нов губернатор - Гордън Браунинг, който разобличил Тан. Но тя по този начин и не заплаща за действията си. Три дни по-късно умира, откакто изпада в мистериозна кома. Никой от съучастниците й в никакъв случай не е бил съден за трафика на деца.
Джорджия Тан отвлича близо 5000 деца и трансформира живота им изцяло.
Краде бебета от лечебни заведения, сирачета от улиците и даже деца, които имат свои фамилии. След това ги продава на богати двойки за немалки суми.
Преди 69 години нейният Дом за деца затваря порти. Никой не може да си спомни дали е било краят на ноември или началото на декември. Малко по-късно той получава наименованието „ къщата на ужасите “.
Всички знаят, че домът е затворил порти... за положително.
Историята за дома на Тан приковава вниманието на авторката Лиса Уингейт. Тя гледала документален филм по Discovery и почнала да се чуди дали всичко казано е истина, или е пресилено от малкия екран.
Резултатът от изследването, което направила, била книгата „ Преди да сме ваши “, която споделя историята на сирачетата през погледа на 12-годишно дете.
След нейното излизане на пазара през 2017 година Уингейт стартира да получава имейли, които гласят: "Това е майка ми “ или "Мисля, че за съм едно от отвлечените бебета “.
Подтикната от интереса към книгата си, през 2018 година тя провежда срещи за отвлечените деца. А с цел да опише историята им, Insider беседва с някои от тях. Повечето към момента се пробват да схванат кои са в действителност.
Родена през 1891 година, Джорджия Тан желае да стане като татковци си – юрист. Ала той й не разрешава. Затова тя се захваща с работа в областта на обществените услуги, една от дребното кариери, подобаващи за жена с нейното родословие.
Първо работила в Мисисипи, само че била уволнена, тъй като отстранявала деца от приемни домове без ясна причина. После отпътувала за Тексас, където през 1922 година осиновила щерка си Джун. Години по-късно осиновява и Ан Атууд Холинсуърт. За нея се твърди, че била държанка на Тан.
През 1922 година се мести в Мемфис, а татко й употребява въздействието си, с цел да й откри работа в Дома за деца. До 1929 година тя към този момент се е провъзгласила за шеф. Сили Брандън е едно от дребното деца, което още помни Тан.
„ Тя беше закръглена жена, която носеше очила и дребна чантичка. Спомням си, че беше строга и сурова “, споделя Брендън.
Тя и брат й били продадени от Джорджия, която се възползвала добре от неналичието на регулация и съответни закони за осиновяването по това време.
Със своите руси коси и сини очи, те били съвършените деца за Тан. За тях тя прибрала 2700 $ или 40 хиляди $ в наши дни. Но събитията също оказват помощ за проекта на Джорджия.
До 1910 година осиновяванията не са доста известни. Но по-късно мисленето на обществото се трансформира.
През 1920 година Националното общество за намиране на дом стартира да популяризира реклама, която гласи, че осиновяването „ понижава разводите, убийствата и ще изпълни църквите “.
Тогава известна е и теорията на евгениката – хора, с неприятни гени, били стерилизирани.
Вярвало се, че тези с по-добри гени пък били подложени на по-голямо неплодородие. За да се резервира качествената раса, не било значимо просто да се осиновява, а да се осиновяват единствено най-хубавите деца.
Със своя бизнес усет Тан се насочила към богатите и съумели фамилии – артисти, писатели, музиканти. Сред клиентите й били Дик Пауъл и Джун Алисън, Луна Търнър, Пърл Бък и Смайли Бърнет. През 1947 година Джоан Крофорд осиновява близнаците Синди и Кати от Тан.
Продажбата на деца не била просто дребен непряк бизнес.
През 20-те години, в които Тан управлявала дома за деца, тя натрупала положение от 1 милион $ или 11 милиона $ в днешно време. И не го направила сама. Тя подкупвала обществени служащи, служители на реда, доктори и юристи.
Някои отвличали деца от детските градини, други от църкви, трети от детски площадки. Повечето малчугани били от небогати фамилии, които нямали средствата да се борят за правата си.
Самата Тан постоянно отвличала деца, като предложила на небогати фамилии скъпа здравна помощ на безценица.
Условието било децата да влизат в първокласната болница сами. Ако родителите посмеели да дойдат, трябвало да платят цялостната, непостижима за тях сума.
На родилки пък казвала, че децата им са умрели по време на раждането и са били заровени, без това да коства на фамилиите средства. А юристите, които работят за нея, легално отнемали децата на обеднели или самотни майки.
Синът на Джин Тапия, играч от НАСКАР, е похитен от Тан малко след раждането му. Отнема му 47 години, с цел да го види още веднъж.
Норма Сю и нейните пет братчета и сестричета са отвлечени през януари 1943 година, до момента в който си играели край реката.
„ Те били от оскъдно семейство. Не били виждали лъскава кола. Майка ми е била на към 8 години, когато това се е случило – знаела е името си и кое е фамилията й “, споделя щерка й Пеги.
Децата били сами вкъщи, майка им била в болница. Те прекарали три месеца в дома за деца, а по думите на Пеги били принуждавани от Тан да се грижат за бебетата и да им сменят памперсите.
Съдбата на три от децата е неразбираема. Сю и сестра й били осиновени от семейство във Филаделфия.
„ Някаква жена споделила на майка ми: „ Аз съм новата ви майка “, а тя дала отговор: „ Не, не си. “
Отказала е да е част от това семейство още тогава “, споделя Пеги. Но когато двете сестри към този момент били във Филаделфия, Тан набелязала нови жертви.
Тя постоянно си измисляла подправени истории за произхода на децата – че са от богати фамилии, а майките им „ доста привлекателни “. Бащите били „ интелигентни “, най-много от „ медицински учебни заведения “.
Пред новите родители на Норма Сю, Тан споделила, че девойките са на 6, с цел да са „ по-желани “. Тя постоянно променяла възрастта и имената на децата, с цел да бъдат по-трудни за следене. На евреите казвала, че децата са „ от положителни еврейски фамилии “.
Ако родителите - било то биологични, или осиновители, задавали прекомерно доста въпроси, Тан заплашвала, че ще ги съобщи на полицията или ще отнеме децата им.
За повече пари месеци след осиновяването тя се свързвала с новите фамилии на децата и казвала, че биологичните родители са ги потърсили, само че след „ дребна такса, тя щяла да наеме юрист и да оправи нещата “.
Когато по-късно управляващите стартират да проверяват дома за деца, откриват, че Тан е получавала по 1000 $ „ на глава “, не плащала налозите си към щата Тенеси. А с цел да избегне органите на реда да я заподозрат или да попадне под „ любопитните погледи на хората, които ще задават прекомерно доста въпроси “, „ доставяла “ децата късно вечер. Нейните „ медицински сестри “ постоянно пътували до Ню Йорк и Калифорния, само че „ доставки “ били правени из всички щати, както и Англия.
Докладът против дома на Тан е дълъг близо 240 страници. Оказва се, че доста от децата, които престъпничката е прибирала в домовете още до момента в който са на няколко дни, не са получавали нужната грижа.
Десетки малчугани умират. Само за 4 месеца през 1945 година сред 40 и 50 бебета умират в дома. Това кара и хората да се усъмнят в Тан.
Бебетата са държани в непоносими условия. По-големите деца са принуждавани да се грижат за тях и да ги карат да мълчат, до момента в който бъдат осиновени. Самите те пък живеели в тъмни, дребни килери. Били пребивани, държани гладни със седмици.
Тан плащала на наркомани и педофили да се грижат за тях. Едно от децата, осиновено едвам на пет, си спомня по какъв начин самата Тан го принуждавала да седи в скута й. Сексуалното посягане от нейна страна също не било необичайност.
Децата, които били „ прекомерно слаби “, били оставяни под слънцето, с цел да умрат. Тези, които били „ прекомерно грозни “ или „ остарели “, също били отстранявани. Телата им погребвали в задния двор на дома.
Но през 1949 година пристигнал краят на измамата. Бил определен нов губернатор - Гордън Браунинг, който разобличил Тан. Но тя по този начин и не заплаща за действията си. Три дни по-късно умира, откакто изпада в мистериозна кома. Никой от съучастниците й в никакъв случай не е бил съден за трафика на деца.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ