Преди повече от 50 години, като част от мисията Аполо

Преди повече от 50 години, като част от задачата „ Аполо 13 “, НАСА употребява висококачествени симулатори, ръководени от мрежа от цифрови компютри, с цел да образова астронавти и ръководители на задачата. Тези симулатори са изключително значими за тестването на сюжетите за евентуален неуспех и за усъвършенстването на инструкциите, които дефинират триумфа в сериозни обстановки на задачата. В рамките на задачата детонация по време на полет повреди сериозно основния мотор на галактическия транспортен съд и контрольорите на задачата употребяват данни от галактическия транспортен съд, с цел да модифицират симулаторите си, тъй че да отразят положението на съответния физически аналог. В последна сметка симулациите бяха употребявани като инструмент за взимане на решения, които безвредно върнаха астронавтите вкъщи. 

Терминът „ дигитален двойник “, срещан още и като " цифров двойник ", " цифров близнак " се появява едвам повече от 40 години по-късно, само че симулаторите от задачата „ Аполо “ към този момент са забележителни образци за концепцията, стояща зад този термин. На процедура тези симулатори съставляват набор от виртуални активи, които би трябвало да имитират структурата и държанието на съответния физически актив (в този случай галактическия кораб), и най-важното - да получават противоположна връзка от данни от физическия актив, с цел да осведомят екипа за сериозните решения, които той взима. Заслужава да се означи, че тези симулатори са освен това от „ обичайни моделни симулации “: те са предопределени да получават и обработват данни в действително време, с цел да оказват помощ на ръководителите на задачите да реагират на обстановки с висок риск и да вземат решения в действително време, които на собствен ред биха оказали директно въздействие върху физическия актив. Гореспоменатите събития от „ Аполо 13 “ да вземем за пример се случват единствено в границите на няколко дни. 

Оттогава насам технологиите, свързани с цифровите двойници, претърпяха доста развиване. Станахме очевидци на все по-голямо количество данни, които се генерират и дават, в това число в действително време. Внедрихме усъвършенствани благоприятни условия за моделиране и следим внезапното повишаване на методологиите, учредени на данни, в това число машинното образование, което ни разреши да се възползваме от потока от данни. Докато по време на задачата „ Аполо 13 “ НАСА употребява най-съвременни към оня миг телекомуникационни технологии, в този момент имаме достъп до усъвършенствани мрежи за Интернет на нещата, които могат доста да ускорят придвижването на данни.