Вятърът е изиграл важна роля за оформянето на Сфинкса в Гиза
Преди повече от 40 години Фарук Ел-Баз - галактически академик и геолог, прочут с полевите си проучвания в пустините по света - изрича догатката, че вятърът е изиграл значима роля за оформянето на Големия сфинкс в Гиза , преди античните египтяни да прибавят елементи по повърхността на забележителната статуя, заяви Си Ен Ен.
Сега ново изследване предлага доказателства, които демонстрират, че тази доктрина може да бъде правдоподобна, се споделя в известие за медиите от Нюйоркския университет.
Екип от учени в Лабораторията по приложна математика на Нюйоркския университет се заема да прегледа теорията, като възпроизведе изискванията на ландшафта преди към 4500 години - когато евентуално е била издигната варовиковата скулптура - и организира проби, с цел да види по какъв начин вятърът манипулира скалните формирания.
" Нашите открития оферират допустима " история на произхода " за това по какъв начин образуванията, сходни на сфинкс, могат да се появят вследствие на ерозия ", споделя старшият създател на проучването Лейф Ристроф, доцент в Института по математически науки " Курант " към Нюйоркския университет, в известие за медиите. " Нашите лабораторни опити демонстрираха, че изненадващите форми, сходни на сфинкс, в действителност могат да се получат от материали, ерозирани от бързи потоци. "
Екипът, който е създател на проучването, за което в известието се споделя, че е признато за издание в списанието Physical Review Fluids, е основал глинени модели на ярданг - естествена форма на релефа от стилен пясък , която се получава от вятъра в открити пустинни региони - и е измил образуванията с бърза бликам вода, с цел да възпроизведе вятъра.
Базирайки се на състава на Големия сфинкс, екипът употребява по-твърди, неразградими добавки в безформената могила от мека глина , а с потока от водния тунел откривателите откриват, че стартира да се образува форма на лъв.
В рамките на пустинята съществуват ярданги, които естествено наподобяват като седящи или лежащи животни с вдигнати глави - споделя Ристроф.
" Някои от тях толкоз доста наподобяват на седнал лъв или на седнала котка, че от време на време ги назовават кални лъвове.... Нашите опити биха могли да допринесат за разбирането на това по какъв начин се образуват тези ярданги ", добави той.
Макар че Великият сфинкс в Гиза има своите загадки - по какъв начин е изглеждал в началото и за какво е изработен - счита се, че високата 20 метра скулптура е издълбана от едно-единствено парче варовик.
Първоначалната доктрина, че вятърът е оформил ярданг във формата на сфинкса , е показана за първи път през 1981 година в публикацията на Ел-Баз в списание " Смитсониън ", озаглавена " Пустинните строители познаваха положителното нещо, още щом го зърнеха ".
Предположението се основава на водещата работа на починалия планетарен геолог Роналд Грийли, който е симулирал вятърни тунели, с цел да изследва по какъв начин вятърната ерозия може да оформи структури в пустинята, споделя Ел-Баз в имейл до Си Ен Ен.
Ел-Баз съобщи, че не счита, че новото проучване поддържа повече първичната му доктрина.
Салима Икрам, бележит академични учител по египтология в Американския университет в Кайро, сложи напълно под въпрос концепцията, че Сфинксът е почнал с ярданг.
" След като Големият сфинкс е бил издълбан, природата е изиграла роля в по-нататъшното му образуване, само че е малко евентуално първичната форма да е била основана на ярданг (които нормално са от тиня - този е варовик), защото към него има обилни следи от кариери и работни знаци ", споделя в имейл Икрам, която не е взела участие в проучването.
" Има прекалено много доказателства за човешка интервенция в градежа на Големия сфинкс, с цел да може теорията за ярданг да бъде осъществена ", споделя Икрам.
Изследователите от Нюйоркския университет обявиха, че резултатите им допускат, че структури, сходни на сфинкса, могат да се образуват при много нормални условия, само че откритията им не позволяват загадките зад ярдангите и Големия сфинкс.
" Не е толкоз черно-бяло.... Никой не споделя, че това е нещо, изваяно напълно от индивида, и никой не споделя, че е изваяно напълно от природата. Въпросът е какъв брой от тях са били естествено съществуващи и по-късно в допълнение модифицирани ", споделя Ристроф. " Това, което нашето проучване ще направи, е да ви каже, че огромна част от основата на главата, шията и лапите, огромна част от това е допустимо да бъде издълбана от природата , от ерозията ".
Сега ново изследване предлага доказателства, които демонстрират, че тази доктрина може да бъде правдоподобна, се споделя в известие за медиите от Нюйоркския университет.
Екип от учени в Лабораторията по приложна математика на Нюйоркския университет се заема да прегледа теорията, като възпроизведе изискванията на ландшафта преди към 4500 години - когато евентуално е била издигната варовиковата скулптура - и организира проби, с цел да види по какъв начин вятърът манипулира скалните формирания.
" Нашите открития оферират допустима " история на произхода " за това по какъв начин образуванията, сходни на сфинкс, могат да се появят вследствие на ерозия ", споделя старшият създател на проучването Лейф Ристроф, доцент в Института по математически науки " Курант " към Нюйоркския университет, в известие за медиите. " Нашите лабораторни опити демонстрираха, че изненадващите форми, сходни на сфинкс, в действителност могат да се получат от материали, ерозирани от бързи потоци. "
Екипът, който е създател на проучването, за което в известието се споделя, че е признато за издание в списанието Physical Review Fluids, е основал глинени модели на ярданг - естествена форма на релефа от стилен пясък , която се получава от вятъра в открити пустинни региони - и е измил образуванията с бърза бликам вода, с цел да възпроизведе вятъра.
Базирайки се на състава на Големия сфинкс, екипът употребява по-твърди, неразградими добавки в безформената могила от мека глина , а с потока от водния тунел откривателите откриват, че стартира да се образува форма на лъв.
В рамките на пустинята съществуват ярданги, които естествено наподобяват като седящи или лежащи животни с вдигнати глави - споделя Ристроф.
" Някои от тях толкоз доста наподобяват на седнал лъв или на седнала котка, че от време на време ги назовават кални лъвове.... Нашите опити биха могли да допринесат за разбирането на това по какъв начин се образуват тези ярданги ", добави той.
Макар че Великият сфинкс в Гиза има своите загадки - по какъв начин е изглеждал в началото и за какво е изработен - счита се, че високата 20 метра скулптура е издълбана от едно-единствено парче варовик.
Първоначалната доктрина, че вятърът е оформил ярданг във формата на сфинкса , е показана за първи път през 1981 година в публикацията на Ел-Баз в списание " Смитсониън ", озаглавена " Пустинните строители познаваха положителното нещо, още щом го зърнеха ".
Предположението се основава на водещата работа на починалия планетарен геолог Роналд Грийли, който е симулирал вятърни тунели, с цел да изследва по какъв начин вятърната ерозия може да оформи структури в пустинята, споделя Ел-Баз в имейл до Си Ен Ен.
Ел-Баз съобщи, че не счита, че новото проучване поддържа повече първичната му доктрина.
Салима Икрам, бележит академични учител по египтология в Американския университет в Кайро, сложи напълно под въпрос концепцията, че Сфинксът е почнал с ярданг.
" След като Големият сфинкс е бил издълбан, природата е изиграла роля в по-нататъшното му образуване, само че е малко евентуално първичната форма да е била основана на ярданг (които нормално са от тиня - този е варовик), защото към него има обилни следи от кариери и работни знаци ", споделя в имейл Икрам, която не е взела участие в проучването.
" Има прекалено много доказателства за човешка интервенция в градежа на Големия сфинкс, с цел да може теорията за ярданг да бъде осъществена ", споделя Икрам.
Изследователите от Нюйоркския университет обявиха, че резултатите им допускат, че структури, сходни на сфинкса, могат да се образуват при много нормални условия, само че откритията им не позволяват загадките зад ярдангите и Големия сфинкс.
" Не е толкоз черно-бяло.... Никой не споделя, че това е нещо, изваяно напълно от индивида, и никой не споделя, че е изваяно напълно от природата. Въпросът е какъв брой от тях са били естествено съществуващи и по-късно в допълнение модифицирани ", споделя Ристроф. " Това, което нашето проучване ще направи, е да ви каже, че огромна част от основата на главата, шията и лапите, огромна част от това е допустимо да бъде издълбана от природата , от ерозията ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ