Преди повече от 25 години една жена почукала на вратата

Преди повече от 25 години една жена почукала на вратата на семейство Нуркович от Сараево. В ръцете си държала малко момиченце. Придържайки я крепко, споделила изречение, което в един момент трансформирало живота на всички:
„ Добър ден, госпожо. Не желая нищо от вас, единствено желая да кажа на вашия брачен партньор, че има още едно дете. “

Четири години след тази среща, на смъртния си одър, брачният партньор признал на жена си, че детето не било неточност, а че синът им Елдар има родна сестра.

„ Аз съм момчето, което беше от другата страна на вратата “

– Баща ми беше професор в Икономическия факултет в Белград, а майка ми е лекарка. В трийсетте си години баща схванал, че има рак, и търсил лекуване на всички места в някогашна Югославия, даже и в чужбина. Майка ми постоянно пътуваше с него, тъй че най-често бях отглеждан от баба и дядо. Когато към този момент било ясно, че умира, една жена се появи на прага ни с дете. Каза на татко ми, че има щерка, за която той не знае, само че счита, че би трябвало да я види преди да си отиде. После си потегли. Това беше потрес за него и за майка ми. Когато бях на четири години, баща умря и дружно с него – и тайната. Майка ми мълча до пълнолетието ми – споделя известният фотограф от Босна и Херцеговина Елдар Нуркович в прочувствено изявление за „ Блиц “.

Малката Милена – тайната рожба на неразрешената обич

– Едва когато навърших 18 години, майка ми ми сподели, че имам полусестра и че, в случай че желая, мога да я потърся. Оказа се, че сестра ми не е плод на случка за една нощ, а дете от същинска обич. Баща ми имал дългогодишна връзка с една жена, само че били от разнообразни националности и родителите ѝ не одобрявали връзката. Любовта им била обречена. След раздялата, той срещнал майка ми и съм се родил аз – споделя Елдар. Ядосан, че са крили от него години наред, младежът се заел с търсене.

„ Здравей, аз съм Елдар Нуркович от Сараево, допустимо е да съм ти брат “

– Исках да я намеря. Не разполагах с доста информация. Знаех единствено името и семейството на остарялата обич на татко ми. От някои близки до него разбрах, че тя е сърбкиня и че е живяла в Мостар. Когато стигнах до адреса, се оказа, че поради войната отпътували за Сърбия или може би още по-далеч. Отново бях в изходна позиция.

През всичките тези години си мислех по какъв начин желая да я открия, да я опозная, да запълня тази голяма празнота в живота си, изпълнен със загуби.

Сестра ми не знаеше, че живея. Претърсих телефонни указатели, обадих се на доста номера. Опитах да открия някаква информация посредством познати. Разбрах, че се споделя Милена. Помислих си, че е допустимо да се е омъжила и да си е сменила семейството. Шансовете намаляваха. Бях на път да се откажа. И тогава се появиха обществените мрежи – споделя Елдар пред „ Блиц “ по какъв начин е протекло това на пръв взор невероятно търсене.

Докато не съумя.

– Търсих я във Фейсбук три години – без триумф. През третата година открих няколко девойки със същото име. На всяка изпратих известие със следния текст:
„ Здравей, споделям се Елдар Нуркович, пребивавам в Сараево и е допустимо да съм ти брат. “

Някои просто го пренебрегнали, други споделили, че е вманиачен. И тогава известието стигнало до вярната – Милена Добраш.

„ Мамо, някакъв човек споделя, че ми е брат “

– Получих разнообразни отговори, само че една от тях в действителност можеше да е моята сестра. Знаеше единствено името и семейството на татко ми. Майка ѝ ѝ споделила, че татко ѝ е умрял млад – и това било всичко. Когато получила моето известие, го посочила на майка си. Тя избягала в банята и се заключила. Дълго време не желала да излезе – всичко се трансформирало в потрес. Когато отворила, споделила:
„ Да, това е твоят брат. “
На което Милена дала отговор:
„ Не мога да допускам, че си пазила това в загадка 28 години, в случай че толкоз пъти съм ти казвала, че желая брат. “

– Веднага по-късно почнал процесът на опознаване – срещи, диалози, разкази за отминалото през 28 години. Първоначалният потрес последователно отстъпил на насладата, само че и на въпросите – за какво тази загадка е защитавана толкоз дълго, кой е взел решението да мълчи, какво е претърпяла самата Милена, до момента в който е растяла без брат?

Елдар споделя, че през цялото това време е чувствал празнота, липса, само че също по този начин и чувство, че нещо липсва в живота му – даже когато не можел да формулира какво тъкмо е. Сега, когато Милена се появила, нещата почнали да получават смисъл – не просто като част от потекло, а като прочувствена връзка, която чака да се възвърне.

Милена разказала, че също е чувствала неосъзната липса – нещо, което отсъства, само че чието съответно естество ѝ убягвало. Важното било, че оттук насетне те имали опция да бъдат почтени един към различен, да наваксат пропуснатите месеци и години, да открият споделено минало и – още по-важно – да изградят общо бъдеще.

Истинската намира се състояла в Мостар – място, където Елдар и Милена съумели да си поговорят, да се смеят, да споделят фамилни истории, фотоси, мемоари. Не било елементарно: имало е и моменти на горест – за неналичия, за неродени внуци, за неосъществени фамилни обичаи. Но дружно преодолели болката и намерили вяра.

В края на публикацията се споделя по какъв начин семейство Нуркович от Сараево приело Милена като своя щерка. И по какъв начин, без значение от разликите в религии (той – мохамеданин, тя – православна сърбка), те преодолели историческите разделения и контузии. Защото братството и сестринството се оказали по-силни от всичко.