Физици възпроизведоха опита с двата процепа „в четвъртото измерение“
Преди повече от 200 години британският академик Томас Юнг организира популярния опит, при който насочва вързоп светлина към екран с два процепа и получава интерференция на светлината. В новата версия на опита с двойния процеп физиците са заменили процепите в екрана с „ процепи “ във времето (времеви процепи) – и откриха нов тип интерференционна картина. Експериментът разкрива нов аспект на класическия опит, който потвърждава вълновата природа на светлината, както и нови благоприятни условия за основаване на оптични устройства.
Екип от учени от Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати насочи инфрачервен лъч към повърхнина, направена от стъкло и злато и покрита с тъничък пласт индиево-калаен оксид. При естествени условия този пласт е транспарантен за инфрачервените лъчи. Но в случай че се употребява втори лазер за възбуждане на електроните в материала, оптичните му свойства се трансформират.
Учените са сложили оптичен датчик зад тази повърхнина, която в този случай играе ролята на екрана на Юнг, и са я облъчили да два ултракъси импулса с период от няколко десетки фемтосекунди (квадрилиони от секундата). По този метод, за тези напълно къси интервали от време дисплеят на два пъти се трансформира в огледало. Това значи, че светлината може да минава единствено в избрани моменти в бърза поредност. Оказа се, че в този случай формата на вълната от монохромна става доста по-сложна. Интересно е и друго – вместо да се появят светли и тъмни линии, времевите промени се демонстрират като промени в честотата – т.е., в цвета на светлинните лъчи. И още, степента на смяната на цвета зависи от това, какъв брой бързо тази повърхност-екран може да трансформира своята отразяваща дарба.
Ако повърхността бъде превърната в огледало единствено един път, интерференцията изчезва и не се появява. Това е в сходство с класическия опит на Юнг, при който интерференционната картина изчезва, в случай че светлината премине единствено през един процеп, оповестява Nature.
Резултатите от този опит демонстрират също, че за възбуждането на индиево-калаевия оксид са нужни по-малко от 10 фемтосекунди – доста по-малко от теоретично предстоящото. Това изобретение би могло да докара до появяването на устройства, които отразяват сигналите обратно във времето, като че ли даден аудиозапис се възпроизвежда на назад.
„ Нашият опит е една отлична проява на вълновата физика и демонстрира по какъв начин разнообразни феномени като интерференцията могат да бъдат пренесени от сферата на пространството в областта на времето “, означават откривателите за изданието Conversation. „ Опитът ни оказа помощ също по този начин в подфоброто схващане на материалите, които ръководят държанието на светлината в пространството и времето. Това би могло да се приложи в региона на обработката на сигнали и може би даже в оптичните компютри “.
