Гущерът си реже опашката, а ламята главите
Преди повече от 20 години Георги Кадиев разгласява фамозната си публикация за гущерът, който трябвало да си отреже опашката, с цел да оцелее и продължи напред. Настъпи време разделно. Много бъдещи бизнес величия се разделиха с спортните екипи си, сложиха скъпи костюми и започнаха да се показват някак „ корпоративно “. Кадиев, като интелигентно момче, извърши ослепително задачата на починалия Илия Павлов и щрихова близкото бъдеще на родния бизнес.
Двадесет години по-късно по подигравка на ориста същият Кадиев учреди партия с показателното име „ Нормална страна “. Защото даже и ръководещите у нас надали хранят илюзии, че тя е такава, а всички останали го усещаме всекидневно. Малкото, само че нападателно и амбициозно гущерче от 90-те, порасна и през днешния ден е хилядоглава ламя. Еволюцията си е свършила отлично работата и ламята постоянно може да се отърве от някоя от главите си, която е прекалила с пакостите и нелепостите. За задачата се сортират някои от анонимните главици или не толкоз известните.
Последно чудовището се отърва от главата си Живко, станал по-известен като Суджука. Неизвестен за необятната общност, само че съвем небезизвестен в района си. Необходимо и неизбежно жертвоприношение. Както се споделя, ще й мине като на куче на ламята. За да продължи всичко постарому. До идната глава. Мартинов от Добрич надалеч не е първият, нито ще е последният, легнал на ешафода на системата, от която е част. Раздялата с главите по предписание се прави почтено, внимателно. Че току виж някоя напълно изпуши и се разприказва допълнително. Показателно е, че добричлията надали не бе изпратен с почести от Цветан Цветанов. Всеки правел неточности, значимо било по какъв начин да излезе от обстановката. А грешките му надалеч не свършват с апетитните салами „ за Бойко “. Притискал прокуратурата и полицията, отправял закани към очевидци и прочие Някои отказали да му клекнат и изгубили работата си, и то в полицията.
И стигаме до епохалното признание на трансформиралата се в тв остарял Румяна Арнаудова – не съумял да уволни и прокурора на Добрич, единствено тъй като той бил назначен от Висш съдебен съвет. Ах, този Висш съдебен съвет, дето пази положителните прокурори. Този Висш съдебен съвет, в който на инат на всякакво схващане за разделяне на управляващите, министър председателят влизаше като вкъщи си, да се кара на съдиите. И те си трайкаха смирено, вместо да пуснат най-малко една възмутена декларация от кумова срама. Този Висш съдебен съвет, от който летят есемеси към другите управляващи по време на съвещания. Този Висш съдебен съвет, чийто мандат изтича наесен, ще запомним като развъдник на кавги и мекушав поддръжник на статуквото. И по какъв начин да е другояче, щом ламята е пуснала главите си и там, и накъдето погледнете.
Най-голямата горделивост на българския мъж през 90-те, бе да има фотография, по какъв начин пие на тежка маса с братя Илиеви и сходните им. След това да се умилява, какви мъжкари са били и по какъв начин към този момент няма такива, а в случай че имаше, ех, в случай че имаше...Тези разчувствани хора от трапезните фотоси с мъртви босове през днешния ден градят капитализма в измъчената ни татковина. Настанени са в правосъдната система, усвояват еврофондове, коват закони, „ играят “ за публични поръчки и са вкарани в какви ли не други игрички. Те са измежду главите на ненаситната ламя, която ще ги сече сама, когато стане напечено. И ще бъдат изпращани с почитание, с цел да замълчат вечно.
Не се чудете, че сме на това състояние – в безвремието на последните във всичко. Ламята няма бърза работа. И не се радвайте, когато падне някоя глава. Махат я, с цел да остане живо туловището
Двадесет години по-късно по подигравка на ориста същият Кадиев учреди партия с показателното име „ Нормална страна “. Защото даже и ръководещите у нас надали хранят илюзии, че тя е такава, а всички останали го усещаме всекидневно. Малкото, само че нападателно и амбициозно гущерче от 90-те, порасна и през днешния ден е хилядоглава ламя. Еволюцията си е свършила отлично работата и ламята постоянно може да се отърве от някоя от главите си, която е прекалила с пакостите и нелепостите. За задачата се сортират някои от анонимните главици или не толкоз известните.
Последно чудовището се отърва от главата си Живко, станал по-известен като Суджука. Неизвестен за необятната общност, само че съвем небезизвестен в района си. Необходимо и неизбежно жертвоприношение. Както се споделя, ще й мине като на куче на ламята. За да продължи всичко постарому. До идната глава. Мартинов от Добрич надалеч не е първият, нито ще е последният, легнал на ешафода на системата, от която е част. Раздялата с главите по предписание се прави почтено, внимателно. Че току виж някоя напълно изпуши и се разприказва допълнително. Показателно е, че добричлията надали не бе изпратен с почести от Цветан Цветанов. Всеки правел неточности, значимо било по какъв начин да излезе от обстановката. А грешките му надалеч не свършват с апетитните салами „ за Бойко “. Притискал прокуратурата и полицията, отправял закани към очевидци и прочие Някои отказали да му клекнат и изгубили работата си, и то в полицията.
И стигаме до епохалното признание на трансформиралата се в тв остарял Румяна Арнаудова – не съумял да уволни и прокурора на Добрич, единствено тъй като той бил назначен от Висш съдебен съвет. Ах, този Висш съдебен съвет, дето пази положителните прокурори. Този Висш съдебен съвет, в който на инат на всякакво схващане за разделяне на управляващите, министър председателят влизаше като вкъщи си, да се кара на съдиите. И те си трайкаха смирено, вместо да пуснат най-малко една възмутена декларация от кумова срама. Този Висш съдебен съвет, от който летят есемеси към другите управляващи по време на съвещания. Този Висш съдебен съвет, чийто мандат изтича наесен, ще запомним като развъдник на кавги и мекушав поддръжник на статуквото. И по какъв начин да е другояче, щом ламята е пуснала главите си и там, и накъдето погледнете.
Най-голямата горделивост на българския мъж през 90-те, бе да има фотография, по какъв начин пие на тежка маса с братя Илиеви и сходните им. След това да се умилява, какви мъжкари са били и по какъв начин към този момент няма такива, а в случай че имаше, ех, в случай че имаше...Тези разчувствани хора от трапезните фотоси с мъртви босове през днешния ден градят капитализма в измъчената ни татковина. Настанени са в правосъдната система, усвояват еврофондове, коват закони, „ играят “ за публични поръчки и са вкарани в какви ли не други игрички. Те са измежду главите на ненаситната ламя, която ще ги сече сама, когато стане напечено. И ще бъдат изпращани с почитание, с цел да замълчат вечно.
Не се чудете, че сме на това състояние – в безвремието на последните във всичко. Ламята няма бърза работа. И не се радвайте, когато падне някоя глава. Махат я, с цел да остане живо туловището
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ