Преди повече от 150 години, на 30 март 1867 г.,

Преди повече от 150 години, на 30 март 1867 година, държавният секретар на Съединени американски щати Уилям Сеуард и съветският делегат барон Едуар дьо Стоекл подписват Договор за цесия. Така цар Александър II предава Аляска, последната останала територия на страната му в Северна Америка, на Съединени американски щати за 7,2 милиона щатски $.

Тази сума, през днешния ден възлизаща на едвам 113 милиона $, поставя завършек на 125-годишната авантюра на Русия в Аляска и разширението й през подлото Берингово море, която в един миг уголемява Руската империя на юг до Форт Рос, Калифорния, на 150 километра от залива Сан Франциско.

Днес Аляска е един от най-богатите щати на Съединени американски щати, с помощта на изобилието си от естествени запаси, като петрол, злато и риба, както и голямата си просторна девствена природа и стратегическо разположение като прозорец към Русия и врата към Арктика.

Желанието за нови земи, което довеждат Русия до Аляска и в последна сметка до Калифорния, стартира през 16 век, когато страната е едвам част от сегашните си размери. През 1581 година Русия завладява територия в Сибир, известна като Сибирското ханство, която се управлява от внук на Чингис хан. Тази основна победа отваря Сибир за руснаците и в границите на 60 години те към този момент са в Тихия океан. Този задатък през Сибир е подхранван частично от доходоносната търговия с четина, желанието да се разшири съветската православна християнска религия до „ езичниците “ на изток и прибавянето на нови данъкоплатци и запаси към империята. Стандартни неща.

В началото на 18 век Петър Велики – който основава първия съветски флот – желае да знае какъв брой надалеч се простира азиатската суша на изток. Сибирският град Охотск се трансформира в място за две изследвания, които той поръча. И през 1741 година Витус Беринг сполучливо минава пролива, който през днешния ден носи неговото име, покрай днешното село Якутат, Аляска.

Въпреки че втората експедиция на Беринг в Камчатка завършва с злополука персонално за него, когато на връщане корабокрушира поради неподходящото време и умира от скорбут през декември 1741 година, тя въпреки всичко е необикновен триумф за Русия. Оцелелият екипаж поправя кораба, запасява се със стотици видри, морски лисици и тюлени и се връща в Сибир, впечатлявайки съветските ловци със своя скъп товар.

Но поддържането на селищата не е елементарно. Руснаците в Аляска – които наброяват не повече от 800 в своя пик – се сблъскват с това да са на половин земно кълбо от Санкт Петербург, тогавашната столица на империята, което прави връзките основен проблем.

30 години по-късно обаче образуванието, което изследва американските земи за Русия, се проваля и продава, каквото има, а не след дълго руснаците стартират съществено да обмислят дали колонията в Аляска изобщо им би трябвало. За начало тя към този момент не е печеливша, откакто популацията на морските видри е съществено понижена. Земите са сложни и за отбрана, а Русия нямаше пари в брой заради разноските за Кримската война.

През 1840 година Съединени американски щати уголемяват ползите си към Орегон, анексират Тексас, водят война с Мексико и добиват Калифорния. След това през март 1848 година държавният секретар Сюард написа: „ Населението ни е предопределено да търкаля неспирни талази към ледените земи на север и да се сблъска с ориенталска цивилизация по крайбрежията на Тихия океан. “

В Аляска американците виждаха капацитет за златни залежи, четина и лов на риба, както и за по-голяма търговия с Китай и Япония. Те се притесняваха, че Англия може да се опита да откри наличие в територията и се счита, че придобиването на Аляска ще помогне на Съединени американски щати да се трансфорат в действие в Тихия океан. Като цяло държавното управление е в режим на увеличение на земите на страната, подсилен от известната тогава концепция, която и Сюард разказва като „ предопределена орис “.

Така че договорка е реализирана и американците получават много против своите 7,2 милиона $.

Но има и една различна история по какъв начин американците получават Аляска.

Когато Беринг най-сетне стига до Аляска през 1741 година, тя е дом на към 100 000 локални поданици от разнообразни племена. Въпреки относително дребния си брой руснаците ръководят локалните с желязна ръка, вземайки децата на водачите им като заложници, унищожавайки каяци и друга ловна техника, с цел да управляват мъжете, и демонстрират изключителна мощ, когато сметнат за належащо. Те носят със себе си оръжия като топове, мечове, пушки и барут, само че все пак срещат и опозиция.

Към момента на цесията са преброени единствено 50 000 от изначалните 100 000 коренни поданици, както и 483 руснаци и 1421 креоли (потомци на съветски мъже и коренни жени).

Само на Алеутските острови руснаците поробват или убиват хиляди алеути. Населението им пада до 1500 през първите 50 години от съветската окупация заради война, заболявания и подчиняване.

Когато американците поемат властта, Съединени американски щати също водят война с индианците, тъй че те гледат на Аляска и нейните коренни поданици като на евентуални съперници. Аляска е направена боен окръг от военачалник Юлисис Грант с военачалник Джеферсън Дейвис като пълководец.

От своя страна, локалните поданици на Аляска настояват, че към момента имат право на благосъстоятелност на територията като нейни първични поданици и не са изгубили земята във война или са я предали на никоя страна – в това число и на Съединени американски щати, които механически не я купуват от руснаците, а купуват правото на договаряния с коренното население. Все отново на локалните се отхвърля поданство до 1924 година, когато е признат Законът за поданството на индианците.

През това време локалните поданици на Аляска нямат права като жители и не могат да гласоподават, да имат благосъстоятелност или да подават претенции към държавните органи. Бюрото по въпросите на индианците, взаимно с мисионерските общества, през 60-те години на 19 век стартира акция за премахване на коренните езици, вяра, изкуство, музика, танци, церемонии и метод на живот.

Едва през 1936 година Индийският закон за метаморфоза позволява да се образуват племенните държавни управления, а единствено девет години по-късно явната дискриминация е неразрешена от Закона за битка с дискриминирането в Аляска от 1945 година