bTV Репортерите: Дългият път към дома
Преди повече от 12 години Илиас Бараки потегля с по-малкия си брат Сами, братовчедите и вуйна си по дългия път от родния му Кабул в Афганистан към живота в Германия. Тръгват към по-богат и по-добър живот с огромните му братя, които ги чакат там.
bTV Репортерите: Дългият път към дома Снимка: bTV
„ Една вечер лягам да дремя и виждам баба ми по какъв начин ми оправя облеклата към 1 часа вечерта пристигна братовчед ми да ме разсъни. Стана и потеглих, дори не споделих „ сбогом “ на татко ми “, спомня си Илиас Бараки.
От Афганистан идва в Турция. След това за Гърция, а от там влиза в България. Крайната им точка е Германия.
bTV Репортерите: Дългият път към дома Снимка: bTV
„ Стигаме до летището. Минаваме всички инспекции с изключение на последната, на която се ревизират паспортите. Гледа се фотографията, лицето и те споделиха, че нещо ги колебая. Казаха ми да кажа нещо на немски, само че аз не знам немски. Бяхме на летището една седмица, след една седмица ни реалокираха в бежански лагер във Овча Купел и по-късно ни викнаха на разпити. Накрая вуйна сподели, че тя не ми е майка, а ми е вуйна, че татко ми е в Германия с другите ми братя. Викнаха вуйна да ѝ предложат ние да останем тук, страната да се грижи за нас, пък те да си вървят. И тя се съгласила - тя какво да прави, има документи, какво да прави тук? Тя ми сподели че след три дни и ние ще сме в Германия. Казваме си „ довиждане “. Тези три дни станаха седмица, месец, година, две. Вече караме 12, мисля или 13 години “, споделя младежът, който в този момент е на 19 години.
Илиас Бараки Снимка: bTV
Илиас Бараки и брат му остават в България. Държавата поема грижата за тях. Снимките от тяхното детство са няколко – все пред стените на обществените домове, в които живеят. Сега по-малкият Сами е в приемно семейство, а Илиас в преходно жилище в столичния квартал „ Овча купел “.
„ Има деца, които излизат от закрити институции. Има деца, които са изведени от фамилиите, по разнообразни аргументи. През миналата година минаха украинци, афганистанци, сирийци. Аз приканвам хората да си показват какво е момче на 7 или 9 години да пресече това голямо разстояние от Афганистан - през какви страни, с цел да пристигна в България, да заживее тук, да се приспособява и в последна сметка да стане потребен член на обществото “, разяснява Александър Малински, шеф на преходното жилище.
Снимка: bTV
Илиас и брат му идват с една торба облекла. Не ги подреждат в дрешник 12 месеца, тъй като чакат, че някой ще пристигна да ги вземе.
„ Първите вечери ни беше боязън да излезем от стаите, тъй като не познаваме никой. Седяхме и си говорихме. Имахме пластилин и го бяхме създали на една огромна топка, която си подавахме един на различен. Те ни носеха ястие, тъй като ние не искахме да излизаме. Аз имах тетрадката където писах дните - какъв брой дни съм там. Една година стана и си споделих – „ ясно, няма да станат нещата толкоз елементарно “.
Илиас Бараки Снимка: bTV
Елена Александрова през днешния ден е скрила огромна част от първите си рисунки зад дрешника в стаята си и не желае открехва вратата към тях. Преди 4 години преходното жилище в „ Овча купел “ става неин дом. Отношенията в фамилията ѝ са толкоз комплицирани и я нараняват толкоз мощно, че тя сама търси обществените служби за помощ.
Снимка: bTV
„ Елена има сложна фамилна история и тя съумява да се оправи с нея. Докато Илиас е раснал без родственици и близки, тя действително би трябвало да се оправи с родственици и близки, които не са от най-подкрепящите. Но пък в последна сметка тези компликации каляват характерите “, изясни Александър Малински.
„ Тези деца по принцип са по-емоционално нестабилни. Те са претърпели доста сложни моменти и при тях го няма спокойствието и увереността, което имат елементарните деца. Те са доста чувствителни, имат голяма потребност от обич, внимание, от особено отношение. Защото колкото и да се стараят хората от личния състав, те не са тяхното семейство, само че постоянно в техните фамилии средата в действителност не е подобаваща “, добави Ива Михайлова от посолството на Малтийския медал.
Снимка: bTV
Елена и хората, които в този момент се грижат за нея, не приказват за съответните измерения на тестванията, през който е минала преди преходното жилище.
„ С две думи - доста комплициран живот. Общо сме 6-7 деца от майка ми. Баща ми има две, само че от другата му другарка, която към този момент не му е другарка. Там е доста комплицирано просто. Не знам с какво се занимава. Като го викнат някъде на работа върви, другояче си няма сериозна работа. Майка ми,тя нищо не работи. Сега нали е в майчинство и от дълго време не върви на работа. С майка ми съм живяла до 6-годишна възраст. После с татко ми и втората му жена. Не се разбирах с татко ми, започнаха едни кавги и с неговата другарка. Навърших 15 години през март и пристигнах “, споделя Елена.
Елена Александрова Снимка: bTV
Животът на Илиас също е белязан от загатна за сложните връзки в фамилията му и свадите сред майка му и татко му.
„ На нея ѝ писна, тъй като с татко ми се караха непрестанно. Реши, че не може да издържи повече с това нещо. И една вечер си бяхме легнали безусловно всички. Тя влезе, взе кибрит и сподели: „ ще направя чай “. Както ние лежим и през прозореца гледаме - нещо гори. Всички изскочиха - братята ми, татко ми, съседи. Не можеха да я изгасят с вода, татко ми взе едно одеяло и я гушна. Беше изгоряла цялата. Тръгнаха за болничното заведение. Един път отидох да я видя - единствено очите ѝ се виждаха. Това беше, което помня, когато я видях за последно. Баща ми ми е споделил, че тя е правила чай и се запалил шала, а от суматоха и роклята. Може би тя го е направила преднамерено, тъй като се виждаше, че тя не устоя. Всеки ден с татко ми се караха, на нея й беше писнало “, изясни Илиас.
Снимка: bTV
През тези 12 години, които е в България, Илиас живее с напразната вяра, че ще бъде още веднъж с татко си и братята си. Обещават му, че ще вземат него и брат му Сами в Германия. Но това в никакъв случай не се случва.
Дълго време и Елена пази напразната вяра, че въпреки всичко ще живее с непосредствен човек. Много желае, само че по този начин и не ѝ се случва да бъде с незрящата си баба:
„ Като пристигнах тук ме излъгаха и споделиха – „ след един месец ще дойдем да те вземем “. Аз желаех да си пребивавам при баба ми. И един месец стана цели 4 години към този момент. Никой не пристигна да ме вземе. Казаха ми, че няма по какъв начин, тъй като има дело за настаняване. Аз привикнах с хората тук и взех решение да си остана и да си поема аз живота, колкото и да беше мъчно “.
„ Общо взето забравих за предишното, като си пребивавам своя живот и сещам се за баба ми. Тогава не говорех с татко ми, в този момент приказвам със него, оправихме си връзките. И със майка ми тогава не говорех, само че към този момент приказвам и с нея “, споделя Елена.
bTV Репортерите: Дългият път към дома Снимка: bTV
„ Всички прояви, които ги имат останалите младежи, ги имат и тук - прочувствени реакции, опозиция да се свърши нещо, ревнивост един към различен, някой път има и нерегламентирани излизане. Тези младежи минават през сложен интервал, който ги прави раними, реагиращи яростно на всяка неправда – когато от тяхната позиция наподобява като неправда “, изясни шефът на преходното жилище.
Илиас сега работи като оператор в Софийски планетариум. Посреща посетителите и пуска прожекциите.
bTV Репортерите: Дългият път към дома Снимка: bTV
Елена работи в италиански ресторант.
„ Това ми е първата работа почтено казано и просто в началото някой неща бяха доста странни - по какъв начин се вършат пастите. Сутрин като дойдем би трябвало да забележим хладилниците с месата, да измием калмари, пържолите също би трябвало да се измият, да се подсушат. И след това започваме заготовки лук, лимони би трябвало да си нарежем “, изясни тя.
Елена Александрова Снимка: bTV
През предходната година съвсем 2000 девойки и момчета са живели в центрове от фамилен вид и преходни жилища, сочат данните на Социалното министерство. 725 са излезли от институциите – някои са се върнали в фамилиите си, други са осиновени или са навършили възрастта, в която би трябвало да си тръгнат. През тази година Елена и Илиас също ще бъдат записани в статистиката на тези, които са излезли от обществените услуги.
Илиас и Елена Снимка: bTV
„ Елена е бяла лястовица, тъй като тя сполучливо мина този предел на започване на работа. Задържа се на работа година и два месеца, което и за естествен 18-годишен човек мисля, че е положително достижение, камо ли за дете от дом. Освен това тя не е напуснала учебно заведение, учи се сполучливо, желае обикновено да излезе чартърен, не е забременяла - това са все неща, които на нас ни звучат необичайно, само че за техния свят това са доста положителни достижения “, разяснява Ива Михайлова от посолство на Малтийския медал.
В фантазиите си за бъдещето и Илиас се вижда в кухнята на ресторант - собствен личен, афганистански ресторант. Споделя, че още в Афганистан готви с татко си:
Илиас Бараки Снимка: bTV
„ Когато дремя си ги мисля тези работи, какво ще стане с мен за в бъдеще, може би си го въобразявам си хубавите неща, че ще се оправим, тъй като нали имам другарка, тя ще ми помогне също, няма да съм самичък. Представял съм си доста неща, примерно да имаме апартамент, в който има хол, баня със вана, кухнята да е разкош “.
bTV Репортерите: Дългият път към дома Снимка: bTV
Илиас и Елена в този момент виждат живота си дружно. След като тръгнат от преходното жилище, страната към този момент ще ги възприема като пълноправни жители – не е планувана специфична грижа за тях, могат да аплайват за обществена поддръжка, както всички останали, които имат потребност.
Илиас и Елена Снимка: bTV
Как тези девойки и момчета се оправят като пълноправни жители – институциите не наблюдават. А накъде ще продължат Елена и Илиас след живота си в инститиции – зависи от тях и посоката, която ще изберат в кръстопътя на своето бъдеще.
