Земната кора пое море и го затвори под дъното на Тихия океан СНИМКИ
Преди повече от 100 милиона години, по време на едно от най-големите вулканични изригвания на Земята, пореста канара е ерозирала и погълнала цяло море от вода. Това траяло хиляди години и в последна сметка се образувал великански контейнер, в този момент заровен под водния дирек и морското дъно.
Изследователите имат вяра, че необикновен контейнер от вода е прикрит надълбоко в земната кора край крайбрежията на Нова Зеландия. Екипът допуска, че това може да изясни за какво в района се случват мудни трусове, пише Live Science.
Изследването е извършено от учени от Института по геофизика на Тексаския университет (UTIG). Учените са разкрили, че морската вода е уловена във вулканични скали, формирани преди към 120-125 милиона години по време на интервала ранна креда, когато бликам лава с размерите на Съединените щати е пробила земната кора и се е втвърдила. В резултат на това се образува обстойно плато. С течение на времето дебели пластове седимент покрили тези скали и погребали всички следи от експлозива на към 3 километра под морското дъно на Тихия океан.
По време на изследването екипът картографира линия на разлом по източното крайбрежие на Северния остров на Нова Зеландия. Оказа се, че тези антични скали са извънредно „ мокри “, като водата съставлява съвсем половината от размера на сондажите, пробити от времето на океана.
Синьо-зеленият пласт под жълтата линия демонстрира вода, скрита в скалите Снимка: Андрю Гасе
Според водещия създател на проучването, морския геофизик и сеизмолог Андрю Гейс, естествената океанска кора, която е на към 7-10 милиона години, би съдържала доста по-малко вода.
Сега учените считат, че плитките морета, заобикалящи античното вулканично плато, евентуално са трансформирали скалите в пореста пчелна пита, която всмуква вода и я съхранява като водоносен небосвод. В продължение на хилядолетия тази влажна зона се трансформира, поглъщайки от ден на ден и повече вода, до момента в който скалите се смилат в глина и потъват по-дълбоко в земята.
Изследователите откриха този античен подводен контейнер на 15 километра от разлома Хикуранги или зоната на субдукция, където тихоокеанската тектонска плоча потъва под австралийската плоча. Триенето сред тези две плочи води до необикновени и извънредно мудни трусове, които могат да продължат с месеци и да причинят малко вреди на земната повърхнина. Имайте поради, че тези земетресения, известни също като събития на „ постепенно превъртане “, са извънредно редки и се случват единствено на няколко места по света, в това число североизточния Тихи океан, Япония, Мексико и Нова Зеландия.
Скорошно сеизмично изследване (червена кутия) от Института по геонауки на Тексаския университет сподели по какъв начин платото се потапя в зоната на субдукция Хикуранги в Нова Зеландия (червена линия) Снимка: Андрю Гасе
Учените преди този момент са разкрили, че тези събития с постепенно превъртане нормално са свързани с подземни водни ресурси. Когато една тектонска плоча потъне под друга, водата в скалите може да сътвори условия на високо налягане, които забавят процеса и предотвратяват неочаквани промени.
Сега учените считат, че новооткритият контейнер евентуално е виновен за безобидните мудни трусове, които се случват един път или два пъти годишно по разлома Хикуранги. Тази доктрина на екипа се основава на резултатите от лабораторни опити и е предсказана от някои компютърни симулации. В същото време, съгласно шефа на UTIG и професор в Департамента по земни и планетарни науки Демиан Сафер, има прекомерно малко полеви опити, с цел да се тества това в мащаба на тектоничните плочи.
Гайс сподели, че той и сътрудниците му са употребявали сеизмично сканиране, с цел да изградят 3D изображение на подводния район и да локализират резервоара. Но с цел да дефинират какъв брой надалеч се простира в земната кора и да потвърдят резултата му върху налягането към разлома, те ще би трябвало да пробият надълбоко в дъното на океана. Превод: GlasNews
Изследователите имат вяра, че необикновен контейнер от вода е прикрит надълбоко в земната кора край крайбрежията на Нова Зеландия. Екипът допуска, че това може да изясни за какво в района се случват мудни трусове, пише Live Science.
Изследването е извършено от учени от Института по геофизика на Тексаския университет (UTIG). Учените са разкрили, че морската вода е уловена във вулканични скали, формирани преди към 120-125 милиона години по време на интервала ранна креда, когато бликам лава с размерите на Съединените щати е пробила земната кора и се е втвърдила. В резултат на това се образува обстойно плато. С течение на времето дебели пластове седимент покрили тези скали и погребали всички следи от експлозива на към 3 километра под морското дъно на Тихия океан.
По време на изследването екипът картографира линия на разлом по източното крайбрежие на Северния остров на Нова Зеландия. Оказа се, че тези антични скали са извънредно „ мокри “, като водата съставлява съвсем половината от размера на сондажите, пробити от времето на океана.
Синьо-зеленият пласт под жълтата линия демонстрира вода, скрита в скалите Снимка: Андрю Гасе Според водещия създател на проучването, морския геофизик и сеизмолог Андрю Гейс, естествената океанска кора, която е на към 7-10 милиона години, би съдържала доста по-малко вода.
Сега учените считат, че плитките морета, заобикалящи античното вулканично плато, евентуално са трансформирали скалите в пореста пчелна пита, която всмуква вода и я съхранява като водоносен небосвод. В продължение на хилядолетия тази влажна зона се трансформира, поглъщайки от ден на ден и повече вода, до момента в който скалите се смилат в глина и потъват по-дълбоко в земята.
Изследователите откриха този античен подводен контейнер на 15 километра от разлома Хикуранги или зоната на субдукция, където тихоокеанската тектонска плоча потъва под австралийската плоча. Триенето сред тези две плочи води до необикновени и извънредно мудни трусове, които могат да продължат с месеци и да причинят малко вреди на земната повърхнина. Имайте поради, че тези земетресения, известни също като събития на „ постепенно превъртане “, са извънредно редки и се случват единствено на няколко места по света, в това число североизточния Тихи океан, Япония, Мексико и Нова Зеландия.
Скорошно сеизмично изследване (червена кутия) от Института по геонауки на Тексаския университет сподели по какъв начин платото се потапя в зоната на субдукция Хикуранги в Нова Зеландия (червена линия) Снимка: Андрю Гасе Учените преди този момент са разкрили, че тези събития с постепенно превъртане нормално са свързани с подземни водни ресурси. Когато една тектонска плоча потъне под друга, водата в скалите може да сътвори условия на високо налягане, които забавят процеса и предотвратяват неочаквани промени.
Сега учените считат, че новооткритият контейнер евентуално е виновен за безобидните мудни трусове, които се случват един път или два пъти годишно по разлома Хикуранги. Тази доктрина на екипа се основава на резултатите от лабораторни опити и е предсказана от някои компютърни симулации. В същото време, съгласно шефа на UTIG и професор в Департамента по земни и планетарни науки Демиан Сафер, има прекомерно малко полеви опити, с цел да се тества това в мащаба на тектоничните плочи.
Гайс сподели, че той и сътрудниците му са употребявали сеизмично сканиране, с цел да изградят 3D изображение на подводния район и да локализират резервоара. Но с цел да дефинират какъв брой надалеч се простира в земната кора и да потвърдят резултата му върху налягането към разлома, те ще би трябвало да пробият надълбоко в дъното на океана. Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ