Упадъкът на Европа и великото бъдеще на Русия. Ще се сбъдне ли предсказанието на Шпенглер?
Преди повече от 100 години, през 1918 и 1922 година, са оповестени два тома от философското творчество на немския мъдрец Освалд Шпенглер върху периодичността на историята. Бидейки историк и математик по обучение, Шпенглер, въз основа на откритите от него закономерности, стига до изумителни изводи: „ златният век на европейската цивилизация е завършил.
Следва единствено еволюционен крах и деградация (датата на последната злополука даже е посочена като 2300 г.) “. И тя би трябвало да бъде сменена от „ руско-сибирска цивилизация “ (по-точно руско-сибирска просвета, защото съгласно Шпенглер цивилизацията е последният стадий от съществуването на културата, нейното израждане).
Все отново, първо най-важното. Откъде пристигнаха такива песимистични изводи при започване на 20-ти век?
За всяка историческа прогноза е належащо да се разпознават някои постоянни исторически модели и да се апроксимират приблизителните им данни за бъдещето. Например, необятно известният формационен метод разкрива следната причинност: „ настава поредна промяна “ на обединения:
1) първобитнообщинска,
2) робовладелска,
3) феодална,
4) капиталистическа.
На тази основа е направена прогноза, че в случай че нещата продължат по този начин, идната групировка ще бъде социализъм, гладко прехождащ към комунизъм. “
Какъв модел е видял Шпенглер? Шпенглер вижда малко по-различна картина, а точно, че на Земята обособени култури пораждат и изчезват, като поредно се заместват една друга. Той разпознава 8 такива култури: египетска, индийска, вавилонска, китайска, гръко-римска, византийско-арабска, западноевропейска и просвета на маите. Всяка просвета минава през няколко стадия на развиване: раждане, пораждане на форми, подем, стареене и гибел (мислителят назовава този стадий „ цивилизация “).
Всъщност това е една от концепциите на цивилизационния метод: „ културата не просто минава през стадии, сходни на стадиите на развиване на живия организъм “, тя е свръхорганизъм. И в случай че това е по този начин, тогава е съвсем невероятно да се промени този ред на стадиите или да се анулира стареенето и гибелта на цивилизацията - във всеки случай, не е по-лесно да се направи това, в сравнение с да се анулира стареенето и гибелта у хората. Но е допустимо да се убие или завладее една просвета - има такива образци в историята.
Друга доста забавна концепция на Шпенглер беше концепцията за съществуването на някакъв архетипен знак на културата. Първичният знак на една просвета е истинският, главен знак, който е прикрит във всички детайли на съответната просвета: в религията, митовете, идеалите, формата на ръководство, живописта, музиката, архитектурата, науката и така нататък
Но самият примитивен знак е неизпълним и неясен. Той не се изчерпва с никакви свои проявления в културата. Той не може да бъде прочут и изразен с думи, тъй като самите форми на познание и език са знаци, произлизащи от него. Въпреки това, Шпенглер счита за допустимо да уточни облиците, в които той се явява на откривателя на културата (повече за това по-долу).
Следващата, надалеч не тривиална концепция на Шпенглер беше, че няма единна математика за всички - математиката на всяка просвета се основава и възприема през призмата на личния ѝ изначален знак (между другото, Шпенглер е бил историк и математик по обучение, мисля, че е знаел защо говори).
Например, точно заради тази причина гърците с техния примитивен знак не са приемали концепцията за ирационални цифри - тя не се е вписвала в първичния знак на лимитирано тяло. Оттук и заключението, че „ руско-сибирската просвета “ ще доближи зрялост единствено когато може да сътвори своя лична математика (или най-малко тези характерни нейни елементи, които подхождат на „ съветската душа “ [тоест, показват съветския изначален символ]).
Обаче, не става дума единствено за математиката. Според Шпенглер, ориста на Русия е да сътвори нещо доста по-голямо, нещо със световно значение. Например, нова международна вяра, или идеология, или нова научна парадигма. Какво ще бъде - никой не знае в този момент.
Като се има поради обаче, че теорията на Коперник не е била приета в продължение на 100 години, а християнството – в продължение на 300 години, е изцяло допустимо новата идеология да се намира някъде измежду маргиналните хрумвания, а новата научна парадигма – измежду тези открития, в този момент оповестени за псевдонаука. Единственото, което може да се каже, е, че тези теории по някакъв метод би трябвало да резонират с истинския знак на съветската просвета. И по тази причина има смисъл да разгледаме по-подробно истинските знаци на културите.
Оригиналният знак на египетската просвета е пътят. Египетската душа вижда себе си да върви по пътя на живота, който е съдбоносен за нея. Животът на египтянина е решителната походка на друмник, движещ се в посока, избрана един път вечно. Могъщите стени на храмовете, тържествените редици от скулптури, дългите ленти от релефи и рисунки, изобразяващи редици от фигури, гледащи и вървящи в една посока, алеите на сфинксовете - всичко това акцентира концепцията за пътя.
Пирамидата е великански триъгълник от стрелка, сочеща към края на пътеката. Това е доста чудноват и сложен за схващане метод на живот за западния разум. Шпенглер споделя, че той е „ израз на смела душа “.
Пътят е знак на придвижване освен в пространството, само че и във времето. Египтянинът носи със себе си загатна за предишното и загрижеността за бъдещето. Египетската просвета е пропита с концепцията за дългоденствие (подобна концепция прониква и в китайската култура). Това се показва в избора на гранит и базалт като материали за структури, в запазването на тялото на умрелия посредством комплицирана процедура на мумифициране и в увековечаването на неговата персона в портретни скулптури.
Египетската страна - голяма, замръзнала, запазваща непроменения си тип от епохи - наподобява на гигантска архитектурна комбинация, издълбана от камък. Здравината на пирамидите, воденето на записи на стопански каузи и политически събития от писарите, деликатното отношение към документите - всичко това свидетелства за обстоятелството, че египетската душа е предразположена към историята и усеща предишното и бъдещето като неразделни елементи от своя свят.
Оригиналният знак на античната просвета е лимитирано материално тяло. За гърка единствено телата са действителни - забележими, осезаеми, съществуващи тук и в този момент. Празно, чисто пространство, което не съдържа тела, за него е същото като нищо, несъществуване.
Гърците не са се стремели да строят великански структури като египетските пирамиди или именитата Вавилонска кула. -Сградите им са дребни, забележими, сравними по мащаб с човешкото тяло. А статуите, изобразяващи красивото човешко (или божествено) тяло, са предметите на изкуството, с които най-вече са обичали да украсяват домовете, храмовете и градските си ансамбли. Оригиналният знак на античната просвета дефинира преобладаващия „ аполонов “ живописен жанр в древногръцкото изкуство. Ето за какво Шпенглер назовава гръцката душа – душата на тази просвета – аполонска.
Разстоянието на времето притегля гърците също толкоз малко, колкото и дистанцията на пространството. Тяхното битие е лимитирано до наблюдаемо историческо време, както и до наблюдаемото пространство. За разлика от египтяните и китайците, гърците не се интересуват от предишното и не демонстрират угриженост за бъдещето. Докато египтяните полагали доста старания, с цел да запазят паметта на мъртвите, гърците просто изгаряли телата на мъртвите и споменът за тях бързо избледнявал.
Антиисторичността на гръцката душа е намерила алегоричен израз в дионисиевия фетиш към фалоса - знак за моментното настояще, забравяне за предишното и бъдещето (антиисторичността и нейният израз в сходна символика са присъщи и за индийската душа). Гърците не са водили точни записи за времето, имали са едва схващане за хронологията на историческите събития, не са се интересували от запазването на документи и не са писали летописи или записки.
След разрушението на Атина, персите хвърлили творбите на изкуството в кофата за отпадък и никой не се интересувал от тях. Гърците са желали мит, а не история. Те се възхищавали на „ Илиада “ на Омир, само че в никакъв случай даже не са си помисляли да открият Троя, както направи Шлиман две хилядолетия по-късно.
Древните оракули и сибили, сходно на етруско-римските харуспици и авгури, минимум от всичко са били склонни да предсказват далечното бъдеще, а и не са били молени да го вършат. Техните предсказания постоянно са се отнасяли до обособени събития, които е трябвало да се случат в близко бъдеще и са били правени в символично-митологизирана форма, без да се показват никакви крайни периоди или дати.
Оригиналният знак на арабската просвета е пещерният свят. Идеята за сходен светоглед е намерила израз в изобретяването на арката и купола (първата куполна конструкция, Пантеонът в Рим, е издигната от сирийски архитект).
Ако един античен храм е бил издигнат с мисъл за външни наблюдаващи, с догатката, че ще бъде обект на удивление извън (вътре е било мрачно и неловко и нормално там са ходили единствено жреците), то базиликата с куполен свод е била замислена като вътрешно пространство.
Светлинните арки и куполи, извисяващи се над стройните колони, символизират магическото избавление от телесната тежест и в композиция със светлината от отворите в свода придават на това пространство неопределена недействителност. Създава се усещане за „ загуба на вещественост “. Използването на мозайки и многоцветни стъклени части в прозорците го укрепва.
А мюсюлманската възбрана за обрисуване на индивида води до развиването на изкуството на арабеските, чиито комплицирани шарки одухотворяват и лишават от телесност това, което покриват. Затвореният вътрешен свят на „ пещерата “ наподобява цялостен с секрети и мистерии; възбужда фантастични и мистични настроения.
Арабското време, в сходство с истинския знак на пещерата, също е затворено. Историята тече в него циклично, като че ли се върти вътре в даден кръг. Оттук и убеждението във фаталността на протичащото се в историята, в съществуването на мистични връзки сред сегашното, предишното и бъдещето, във опцията за магическо откриване на случилото се и предсказване на бъдещето.
Този жанр на светоглед напълно естествено поражда интерес към такива сфери на духовна активност, които са труднодостъпни за непосветените, като магическа математика, алгебра, алхимия и астрология. Те се култивират в арабския свят и оттова навлизат в съзнанието на европейците. (Между другото, точно по тази причина концепцията за „ X “ като непознатото идва от арабите - X е нещо прикрито, вътрешно, тайно).
Шпенглер счита, че душата на арабската просвета с нейната алгебра и магия на числата, алхимия и астрология, факири и пророци, мозайки и арабески, базилики и джамии, мистерии и свещени книги на персийската, еврейската, християнската, манихейската вяра, би трябвало да се назова магическа душа.
Оригиналният знак на западната просвета е безкрайността, „ чистото “ безгранично пространство. Родена в необятните простори на Северна Европа, душата на тази просвета е ориентирана към далечината. Тя се нуждае от воля, независимост, отиване оттатък забележимия небосвод. Всички граници я лимитират, тя не може да спре до постигнатото.
Оттук и жаждата за пътешествия, която обзема европейците, търсенето на нови земи, нови прекарвания, нови области на приложение на силата. Териториалните завоевания, кръстоносните походи, основаването на международната Британска империя, обиколката на земното кълбо от Магелан - всичко това свидетелства за необузданото предпочитание за все по-голямо разширение на околното пространство. Това предпочитание стимулира европейците да изобретят телескопа и микроскопа, да разработят парахода и автомобила и да построят високи до небето готически катедрали.
Желанието за безкрайното се появява в християнската вяра, която се е родила в арабския Близък изток, само че органично е навлязла в западната просвета. Християнският Бог е безконечен и безконечен, той има безкрайна мъдрост и безкрайна мощ. Европейската просвета е построена върху концепцията за безкрайността.
Такава е картезианската физика с нейния неограничен етер и нютоновата класическа механика с нейната картина на безгранично празно международно пространство, в което се движат безконечен брой атоми. Такава е европейската математика на безпределно дребните величини, безкрайните серии, безкрайните множества. Идеята за безконечност прониква в грандиозните, всеобхватни метафизичен системи на Спиноза, Хобс, Кант, Хегел и други класици на европейската философия.
В съзнанието на западния човек казусът за пространството е органично обвързван с казуса за времето. Физическата картина на света, основана в западната просвета, още при Нютон, изобразява „ стрелата на времето “ под формата на права линия, която е прикрепена като специфична координатна ос към трите пространствени координатни оси.
Безкрайността на времето се мисли като опция за безпределно придвижване по числовата ос, която го съставлява - сходно на безкрайността на пространството като опция за безкрайно продължение на всяка права линия. Западният човек не може да си показа времето без деликатно премерване. Гърците изобретили водния часовник, само че не го употребявали. Европейците изобретили механичния часовник и той се трансформирал в един от неразделните детайли на западната просвета, злокобен знак на изтичащото време, чиято трагична безпощадност унищожава всичко, което хората вършат.
Страстното предпочитание да се отиде оттатък сегашното към предишното и бъдещето е присъщо на западния човек в не по-малка (а може би даже по-голяма) степен от жаждата за завземане на космоса. Това го принуждава да се занимава с археология, т.е. с разкопки и проучване на всичко, което е минало, да събира сбирки от антики, да основава музеи, да сформира утопични планове за бъдещото общество.
Душата на европейската просвета, недоволна от това да остане в рамките на постигнатото, ориентирана към безпределно придвижване към непознатото, е алегорично показана, съгласно Шпенглер, във „ Фауст “ на Гьоте. Ето за какво той я назовава фаустовска душа.
Шпенглер също в резюме визира въпроса за съветската просвета. Според него, изначалният знак на съветската просвета е безкрайната низина. Но то към момента не е намерило „ стабилен израз “ в творенията на съветската душа.
И по тази причина има смисъл да търсим тези проявления дружно, изключително откакто са минали повече от 100 години и творенията на съветската просвета би трябвало да се проявят да вземем за пример в най-хубавите достижения на Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Афтершок
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед40131Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед43580Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед41649Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед41380Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед34258Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената войска
Източник: pogled.info
Следва единствено еволюционен крах и деградация (датата на последната злополука даже е посочена като 2300 г.) “. И тя би трябвало да бъде сменена от „ руско-сибирска цивилизация “ (по-точно руско-сибирска просвета, защото съгласно Шпенглер цивилизацията е последният стадий от съществуването на културата, нейното израждане).
Все отново, първо най-важното. Откъде пристигнаха такива песимистични изводи при започване на 20-ти век?
За всяка историческа прогноза е належащо да се разпознават някои постоянни исторически модели и да се апроксимират приблизителните им данни за бъдещето. Например, необятно известният формационен метод разкрива следната причинност: „ настава поредна промяна “ на обединения:
1) първобитнообщинска,
2) робовладелска,
3) феодална,
4) капиталистическа.
На тази основа е направена прогноза, че в случай че нещата продължат по този начин, идната групировка ще бъде социализъм, гладко прехождащ към комунизъм. “
Какъв модел е видял Шпенглер? Шпенглер вижда малко по-различна картина, а точно, че на Земята обособени култури пораждат и изчезват, като поредно се заместват една друга. Той разпознава 8 такива култури: египетска, индийска, вавилонска, китайска, гръко-римска, византийско-арабска, западноевропейска и просвета на маите. Всяка просвета минава през няколко стадия на развиване: раждане, пораждане на форми, подем, стареене и гибел (мислителят назовава този стадий „ цивилизация “).
Всъщност това е една от концепциите на цивилизационния метод: „ културата не просто минава през стадии, сходни на стадиите на развиване на живия организъм “, тя е свръхорганизъм. И в случай че това е по този начин, тогава е съвсем невероятно да се промени този ред на стадиите или да се анулира стареенето и гибелта на цивилизацията - във всеки случай, не е по-лесно да се направи това, в сравнение с да се анулира стареенето и гибелта у хората. Но е допустимо да се убие или завладее една просвета - има такива образци в историята.
Друга доста забавна концепция на Шпенглер беше концепцията за съществуването на някакъв архетипен знак на културата. Първичният знак на една просвета е истинският, главен знак, който е прикрит във всички детайли на съответната просвета: в религията, митовете, идеалите, формата на ръководство, живописта, музиката, архитектурата, науката и така нататък
Но самият примитивен знак е неизпълним и неясен. Той не се изчерпва с никакви свои проявления в културата. Той не може да бъде прочут и изразен с думи, тъй като самите форми на познание и език са знаци, произлизащи от него. Въпреки това, Шпенглер счита за допустимо да уточни облиците, в които той се явява на откривателя на културата (повече за това по-долу).
Следващата, надалеч не тривиална концепция на Шпенглер беше, че няма единна математика за всички - математиката на всяка просвета се основава и възприема през призмата на личния ѝ изначален знак (между другото, Шпенглер е бил историк и математик по обучение, мисля, че е знаел защо говори).
Например, точно заради тази причина гърците с техния примитивен знак не са приемали концепцията за ирационални цифри - тя не се е вписвала в първичния знак на лимитирано тяло. Оттук и заключението, че „ руско-сибирската просвета “ ще доближи зрялост единствено когато може да сътвори своя лична математика (или най-малко тези характерни нейни елементи, които подхождат на „ съветската душа “ [тоест, показват съветския изначален символ]).
Обаче, не става дума единствено за математиката. Според Шпенглер, ориста на Русия е да сътвори нещо доста по-голямо, нещо със световно значение. Например, нова международна вяра, или идеология, или нова научна парадигма. Какво ще бъде - никой не знае в този момент.
Като се има поради обаче, че теорията на Коперник не е била приета в продължение на 100 години, а християнството – в продължение на 300 години, е изцяло допустимо новата идеология да се намира някъде измежду маргиналните хрумвания, а новата научна парадигма – измежду тези открития, в този момент оповестени за псевдонаука. Единственото, което може да се каже, е, че тези теории по някакъв метод би трябвало да резонират с истинския знак на съветската просвета. И по тази причина има смисъл да разгледаме по-подробно истинските знаци на културите.
Оригиналният знак на египетската просвета е пътят. Египетската душа вижда себе си да върви по пътя на живота, който е съдбоносен за нея. Животът на египтянина е решителната походка на друмник, движещ се в посока, избрана един път вечно. Могъщите стени на храмовете, тържествените редици от скулптури, дългите ленти от релефи и рисунки, изобразяващи редици от фигури, гледащи и вървящи в една посока, алеите на сфинксовете - всичко това акцентира концепцията за пътя.
Пирамидата е великански триъгълник от стрелка, сочеща към края на пътеката. Това е доста чудноват и сложен за схващане метод на живот за западния разум. Шпенглер споделя, че той е „ израз на смела душа “.
Пътят е знак на придвижване освен в пространството, само че и във времето. Египтянинът носи със себе си загатна за предишното и загрижеността за бъдещето. Египетската просвета е пропита с концепцията за дългоденствие (подобна концепция прониква и в китайската култура). Това се показва в избора на гранит и базалт като материали за структури, в запазването на тялото на умрелия посредством комплицирана процедура на мумифициране и в увековечаването на неговата персона в портретни скулптури.
Египетската страна - голяма, замръзнала, запазваща непроменения си тип от епохи - наподобява на гигантска архитектурна комбинация, издълбана от камък. Здравината на пирамидите, воденето на записи на стопански каузи и политически събития от писарите, деликатното отношение към документите - всичко това свидетелства за обстоятелството, че египетската душа е предразположена към историята и усеща предишното и бъдещето като неразделни елементи от своя свят.
Оригиналният знак на античната просвета е лимитирано материално тяло. За гърка единствено телата са действителни - забележими, осезаеми, съществуващи тук и в този момент. Празно, чисто пространство, което не съдържа тела, за него е същото като нищо, несъществуване.
Гърците не са се стремели да строят великански структури като египетските пирамиди или именитата Вавилонска кула. -Сградите им са дребни, забележими, сравними по мащаб с човешкото тяло. А статуите, изобразяващи красивото човешко (или божествено) тяло, са предметите на изкуството, с които най-вече са обичали да украсяват домовете, храмовете и градските си ансамбли. Оригиналният знак на античната просвета дефинира преобладаващия „ аполонов “ живописен жанр в древногръцкото изкуство. Ето за какво Шпенглер назовава гръцката душа – душата на тази просвета – аполонска.
Разстоянието на времето притегля гърците също толкоз малко, колкото и дистанцията на пространството. Тяхното битие е лимитирано до наблюдаемо историческо време, както и до наблюдаемото пространство. За разлика от египтяните и китайците, гърците не се интересуват от предишното и не демонстрират угриженост за бъдещето. Докато египтяните полагали доста старания, с цел да запазят паметта на мъртвите, гърците просто изгаряли телата на мъртвите и споменът за тях бързо избледнявал.
Антиисторичността на гръцката душа е намерила алегоричен израз в дионисиевия фетиш към фалоса - знак за моментното настояще, забравяне за предишното и бъдещето (антиисторичността и нейният израз в сходна символика са присъщи и за индийската душа). Гърците не са водили точни записи за времето, имали са едва схващане за хронологията на историческите събития, не са се интересували от запазването на документи и не са писали летописи или записки.
След разрушението на Атина, персите хвърлили творбите на изкуството в кофата за отпадък и никой не се интересувал от тях. Гърците са желали мит, а не история. Те се възхищавали на „ Илиада “ на Омир, само че в никакъв случай даже не са си помисляли да открият Троя, както направи Шлиман две хилядолетия по-късно.
Древните оракули и сибили, сходно на етруско-римските харуспици и авгури, минимум от всичко са били склонни да предсказват далечното бъдеще, а и не са били молени да го вършат. Техните предсказания постоянно са се отнасяли до обособени събития, които е трябвало да се случат в близко бъдеще и са били правени в символично-митологизирана форма, без да се показват никакви крайни периоди или дати.
Оригиналният знак на арабската просвета е пещерният свят. Идеята за сходен светоглед е намерила израз в изобретяването на арката и купола (първата куполна конструкция, Пантеонът в Рим, е издигната от сирийски архитект).
Ако един античен храм е бил издигнат с мисъл за външни наблюдаващи, с догатката, че ще бъде обект на удивление извън (вътре е било мрачно и неловко и нормално там са ходили единствено жреците), то базиликата с куполен свод е била замислена като вътрешно пространство.
Светлинните арки и куполи, извисяващи се над стройните колони, символизират магическото избавление от телесната тежест и в композиция със светлината от отворите в свода придават на това пространство неопределена недействителност. Създава се усещане за „ загуба на вещественост “. Използването на мозайки и многоцветни стъклени части в прозорците го укрепва.
А мюсюлманската възбрана за обрисуване на индивида води до развиването на изкуството на арабеските, чиито комплицирани шарки одухотворяват и лишават от телесност това, което покриват. Затвореният вътрешен свят на „ пещерата “ наподобява цялостен с секрети и мистерии; възбужда фантастични и мистични настроения.
Арабското време, в сходство с истинския знак на пещерата, също е затворено. Историята тече в него циклично, като че ли се върти вътре в даден кръг. Оттук и убеждението във фаталността на протичащото се в историята, в съществуването на мистични връзки сред сегашното, предишното и бъдещето, във опцията за магическо откриване на случилото се и предсказване на бъдещето.
Този жанр на светоглед напълно естествено поражда интерес към такива сфери на духовна активност, които са труднодостъпни за непосветените, като магическа математика, алгебра, алхимия и астрология. Те се култивират в арабския свят и оттова навлизат в съзнанието на европейците. (Между другото, точно по тази причина концепцията за „ X “ като непознатото идва от арабите - X е нещо прикрито, вътрешно, тайно).
Шпенглер счита, че душата на арабската просвета с нейната алгебра и магия на числата, алхимия и астрология, факири и пророци, мозайки и арабески, базилики и джамии, мистерии и свещени книги на персийската, еврейската, християнската, манихейската вяра, би трябвало да се назова магическа душа.
Оригиналният знак на западната просвета е безкрайността, „ чистото “ безгранично пространство. Родена в необятните простори на Северна Европа, душата на тази просвета е ориентирана към далечината. Тя се нуждае от воля, независимост, отиване оттатък забележимия небосвод. Всички граници я лимитират, тя не може да спре до постигнатото.
Оттук и жаждата за пътешествия, която обзема европейците, търсенето на нови земи, нови прекарвания, нови области на приложение на силата. Териториалните завоевания, кръстоносните походи, основаването на международната Британска империя, обиколката на земното кълбо от Магелан - всичко това свидетелства за необузданото предпочитание за все по-голямо разширение на околното пространство. Това предпочитание стимулира европейците да изобретят телескопа и микроскопа, да разработят парахода и автомобила и да построят високи до небето готически катедрали.
Желанието за безкрайното се появява в християнската вяра, която се е родила в арабския Близък изток, само че органично е навлязла в западната просвета. Християнският Бог е безконечен и безконечен, той има безкрайна мъдрост и безкрайна мощ. Европейската просвета е построена върху концепцията за безкрайността.
Такава е картезианската физика с нейния неограничен етер и нютоновата класическа механика с нейната картина на безгранично празно международно пространство, в което се движат безконечен брой атоми. Такава е европейската математика на безпределно дребните величини, безкрайните серии, безкрайните множества. Идеята за безконечност прониква в грандиозните, всеобхватни метафизичен системи на Спиноза, Хобс, Кант, Хегел и други класици на европейската философия.
В съзнанието на западния човек казусът за пространството е органично обвързван с казуса за времето. Физическата картина на света, основана в западната просвета, още при Нютон, изобразява „ стрелата на времето “ под формата на права линия, която е прикрепена като специфична координатна ос към трите пространствени координатни оси.
Безкрайността на времето се мисли като опция за безпределно придвижване по числовата ос, която го съставлява - сходно на безкрайността на пространството като опция за безкрайно продължение на всяка права линия. Западният човек не може да си показа времето без деликатно премерване. Гърците изобретили водния часовник, само че не го употребявали. Европейците изобретили механичния часовник и той се трансформирал в един от неразделните детайли на западната просвета, злокобен знак на изтичащото време, чиято трагична безпощадност унищожава всичко, което хората вършат.
Страстното предпочитание да се отиде оттатък сегашното към предишното и бъдещето е присъщо на западния човек в не по-малка (а може би даже по-голяма) степен от жаждата за завземане на космоса. Това го принуждава да се занимава с археология, т.е. с разкопки и проучване на всичко, което е минало, да събира сбирки от антики, да основава музеи, да сформира утопични планове за бъдещото общество.
Душата на европейската просвета, недоволна от това да остане в рамките на постигнатото, ориентирана към безпределно придвижване към непознатото, е алегорично показана, съгласно Шпенглер, във „ Фауст “ на Гьоте. Ето за какво той я назовава фаустовска душа.
Шпенглер също в резюме визира въпроса за съветската просвета. Според него, изначалният знак на съветската просвета е безкрайната низина. Но то към момента не е намерило „ стабилен израз “ в творенията на съветската душа.
И по тази причина има смисъл да търсим тези проявления дружно, изключително откакто са минали повече от 100 години и творенията на съветската просвета би трябвало да се проявят да вземем за пример в най-хубавите достижения на Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Афтершок
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед40131Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед43580Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед41649Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед41380Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед34258Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената войска
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ