Последният общински кон Камен: История на раздяла и достойнство
Преди съвсем 13 години, през 2013 година, в село Бузовград, община Казанлък, се разиграва една трогателна история. Последният общински кон в страната, на име Камен, е продаден на търг за скромната сума от 348 лв.. Тази разлъка провокира сълзи и горест, изключително у дългогодишния му гледач бай Демир.
Случаят придобива нова новост около наскорошумял търг в Министерство на вътрешните работи, който още веднъж повдига въпроса за ориста на „ пенсионираните “ служебни животни. За страдание, към днешна дата нито бай Демир, нито конят Камен са измежду живите. Човекът си е отишъл след боледуване, а животното се е споминало преди към 10 години, също след болест, както описват новите му притежатели.
В началото на 2013 година Камен е премахнат от инвентарната книга на селото, където се е водил под номер 2. Продажбата му на търг, проведен от казанлъшката община, трансформира последния общински кон в България в частна благосъстоятелност.
„ Много ми е мъчително за Камен. Аз без кон не мога и към този момент се възнамерявам дали да не си купя мой “,
тъжи бай Демир Алиев, който остава служащ по чистотата в селото. Той е бил задължен да се грижи за четириногото до последния миг. На изпроводяк, с насълзени очи, той купува бали с люцерна със лични средства, с цел да поглези животното, макар че общината е отпускала единствено по-евтина плява.
На търга за Камен се явява единствено един претендент – Даниел Дамянов, шеф на казанлъшка компания. Той предлага авансово оповестената цена от 348 лв. с Данък добавена стойност, без да се постанова наддаване. Преди това купувачът закупува тръжна документи за 30 лв.. Този факт изненадва мнозина, защото на предварителния оглед се отзовават много хора. Подобни търгове за служебни животни постоянно притеглят огромен интерес.
„ Мислех, че ще се явят доста купувачи и цената ще скочи, другояче щях да вземам участие и аз “,
признава бай Демир.
Даниел Дамянов дава обещание пред медиите, че Камен го чакат положителни дни.
„ Ще го отведем в базата на компанията ни в село Турия, където се занимаваме с произвеждане на селскостопанска продукция. Вярно, до момента във компанията сме имали единствено трактори и това е първият ни кон, само че ще го гледаме съгласно опциите си. Няма да оре, нито да тегли тежки каруци – имаме намерение да го използваме за разходки. Имаме лешникови насаждения, ще ги обикаляме с него. Ще забележим дали ще разреши да го яздим или пък ще го впрегнем в каручка “,
В Бузовград са уверени, че компанията е купила коня на доста преференциална цена. Камен е бил на 16-17 години и съгласно локалните е „ имал доста самун в него “, защото добре гледан кон може да работи до 40 години. По това време сходни животни на свободния пазар са коствали сред 700 и 1000 лв..
Цената на Камен е избрана от лицензиран оценител на селскостопански животни. Д-р Антоанета Илиева от община Казанлък, която е съхранявала документите, изяснява, че търгът е извършен по всички правила. Това е направено, с цел да се избегнат кавги, сходни на тези с общински бик в друго село. Оценител е бил проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора. В протокола за оглед професорът е показал, че животното има неправилна режисура на предните крайници и предлага да се употребява за лека работа – рекомендация, с която новите притежатели дават обещание да се съобразят.
До продажбата си обаче, Камен е бил товарен крепко. Бай Демир го хвали, че можел да тегли без проблем каруца с товар от 1,5 тона. Затова и го е кръстил Камен – тъй като е бил здрав като камък.
Белият Камен напуща Бузовград след 13 години вярна работа на селото. Той е бил скъсен от „ щата “ на общината миналата есен, защото годишната му прехрана от близо 1000 лв. е станала непостижима за общинския бюджет. В предишното Камен е бил най-почитаният кон в Казанлъшко, получавайки като „ общински чиновник на щат “ по три кг ечемик два пъти на ден, както и ябълки от двора на кметството. Два пъти месечно е бил воден на ковач в Казанлък за обзор на подковите.
Времената обаче се трансформират.
„ Сега, с цел да му осигурим храна за зимата, трябваше да окосим и балираме сеното от общинските ливади край селото. Процедурата щеше да коства на общината 430 лв. и това преля чашата, с цел да се откажем от услугите на Камен “,
споделя тогавашният кмет на Бузовград Михаил Янушев. Самият той е спонсорирал животното с персонални средства от към 200 лв. за храна, до момента в който мине търгът, купувайки му даже самун.
Иванка Найденова, дългогодишна служителка в кметството, си спомня времената, когато общината е изпращала свои чиновници на бригади, с цел да се косят ливадите по-евтино. Тези времена обаче окончателно са отминали.
Въпреки финансовите компликации, работа за Камен е имало и през 2013 година За последно е бил употребен през есента за транспорт на пясък за опесъчаване на четвъртокласната пътна мрежа. Преди това четириногото е изпълнявало две длъжности – да извозва боклука и да тегли катафалката. С негова помощ погребенията в селото са били безвъзмездни, само че по-късно са неразрешени по санитарни аргументи от ХЕИ.
„ А Камен беше доста подобаващ за тази работа. Те, конете, са най-умните животни. Имат мощна памет и нищо не не помнят, в миналото са печелили войни. Та и нашият Камен като че ли разбираше по кое време е на заравяне – умееше някак да забави ход и стъпката му ставаше по-достолепна, тържествена и почтена за траурния миг “,
спомня си Демир.
Камен е бил и пъргав боклукчия. В началото е събирал сметта, до момента в който кофите са били самостоятелни. След въвеждането на общи контейнери и камиони, Камен е поемал по-общи задания като транспортиране на есенни листа, бордюри и цимент за улични поправки. След неговата продажба кметът Янушев е трябвало да търси другари с дребни камиончета за тези действия.
Конят идва в Бузовград през 2000 година от село Хаджидимитрово, където е роден. Той заменя различен общински кон, също на име Камен, който бил доста избухлив и един ден е откраднат. Съдбата на този първи Камен остава мистерия до през днешния ден. За община Казанлък остава единствено да продаде на търг и каруцата, и конската екипировка, които до този миг са вървели в комплект с коня Камен.
