Преди по-малко от две години Бруно льо Мер беше аутсайдер

...
Преди по-малко от две години Бруно льо Мер беше аутсайдер
Коментари Харесай

Трансформацията на френската икономика

Преди по-малко от две години Бруно льо Мер беше новобранец в конкуренцията за кандидат-президент на десницата във Франция. Преди близо година пък той осъди един различен претендент - Еманюел Макрон, казвайки, че "този човек няма план, защото това е човек без убеждения. " Днес "човекът без убеждения " е президент на Франция, а Бруно льо Мер, който даже напусна личната си партия, служи като негов финансов министър. Впечатляващо е, че във Франция на всичко това се гледа като на безусловно обикновено нещо.

Ако хибридното държавно управление на Макрон, което той сформира от някогашни леви политици, десни и центристи, е някакъв източник на напрежение за льо Мер, който самичък дефинира себе си като почитател на Шарл де Гол, финансовият министър към този момент не би го споделил с обществеността. "Ние вършим нужното, с цел да бъдем сполучливи в обществената и икономическата промяна на френския модел ", упорства Бруно льо Мер, представен от The Economist. В рамките на една година държавното управление понижи корпоративния налог, отстрани налога за богатсво и вкара плосък налог. Бюджетният недостиг бе понижен до 3% от Брутният вътрешен продукт. Правилата за наемане на служащи бяха изменени и това даде повече еластичност на работодателите. Сега Бруно льо Мер се пробва да прекара през Народното събрание закон, прочут като PACTE, основан, с цел да оказва помощ на дребните компании да влагат, порастват и да основават работни места.

Финансовият министър е предан към сюжета на Макрон, Бруно льо Мер зачерта думата "реформа " и я размени с по-епичния термин "трансформация ": на мисленето, икономическата просвета и френския обществен модел. Но този план няма да има нищо общо с икономическата политика на Маргарет Тачър, белязана от приватизация на държавни компании и промяна в синдикалното законодателство.

Макрон даде обещание още преди да стане президент, че ще понижи държавните разноски до 52% от Брутният вътрешен продукт до 2022 година - което още веднъж ще е много над междинното равнище в еврозоната. Льо Мер също обществено поддържа концепцията, само че в случай че вземем поради неговите персонални убеждения, той евентуално желае разноските да бъдат понижени много по-бързо. Просто не го признава пред обществеността.

И в действителност намаляването на държавните разноски към този момент провокира гневна опозиция във Франция. Но финансовият министър потушава напрежението. Той завоюва протестиращата левица, намалявайки на половина броя на субсидираните работни места, изказвайки желания частните компании да основават сами позиции за работа. Заетостта във Франция е на равнище от над 65% през първото тримесечие, което е най-високото от 60-те години на предишния век насам.

Стабилната политика способства за възобновяване на френското доверие. По-малко ясно обаче е дали Германия е подготвена да се партнира с Париж. Французите се надяваха, че срещата на върха на Европейски Съюз през предишния месец ще подписа съглашение за реформиране на еврозоната, по-специално посредством съглашение за обособен бюджет от този на Евросъюза. Но миграцията засенчва съвсем всичко останало; еврозоната би трябвало да чака минимум до декември.

Франция ще чака, само че все пак позициите й към този момент са доста по-силни, изключително пред отслабения немски канцлер Ангела Меркел.
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР