Преди по-малко от 50 години американците се провалили във Виетнам,

Преди по-малко от 50 години американците се провалили във Виетнам, като дали 55 хиляди убити. Преди малко повече от 30 години Съветският съюз извел ограничавания си боен контингент от Афганистан, откакто дал 15 хиляди убити. Какво сплотява тези две войни на разнообразни армии в страни, разграничени от голямо разстояние?

Американците в началото изобщо не мислели да стартират война, в която младите синове на Америка ще бъдат изпращани с години – и ще бъдат връщани в ковчези. Намерението било да изпратят група съветници във Виетнам, незначителен отряд командоси и небрежно да победят.

Победата не се получила. Тогава решили да изпратят морските пехотинци. Пак същото. Така последователно Съединени американски щати затънали в продължителна и необявена война.

Подобна била обстановката на руснаците в Афганистан.  Заслужава да се означи, че при започване на пролетта на 1979 година съвсем целият връх на Комунистическа партия на Съветския съюз, в това число генералният секретар и шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се противопоставяли на въвеждането на войски. В края на същата година обаче въпреки всичко това се случило. Съюз на съветските социалистически републики бил уплашен от вероятността в тази страна да се появят американски разследващи устройства или даже ракети със междинен обхват на деяние. Трябвало да се направи нещо. Единственото, което измислили, било да изпратят войски.

Във Виетнам Съединени американски щати за пръв път разположили зенитни ракети Hawk (предшествениците на днешните „ Патриот “) и изтребители F-102. Ползата от тях, както се твърдяло по-късно, била „ голяма “. Това е може би единственият случай в историята, когато изтребители изстрелвали ракети въздух-въздух по наземна цел – фамозната пътека на виетнамските бойци „ Хо Ши Мин “. Изтребителите претърпели най-вече загуби от зенитен обстрел или просто на земята – срамна страница в историята на бойната авиация.

Оказало се, че за борбите във Виетнам американските войски се нуждаят да сменят съвсем всичко – обувки, бронирани транспортни средства, автоматизирано стрелково оръжие. Прочутата карабина М16 ръждясвала бързо във виетнамските блата, заради което американските бойци я наричали „ алената лисица “ и предпочитали да се борят с пленени в боевете автомати „ калашников “.

В авиацията вместо съвременни бронирани самолети се оказало, че са по-ефективни остарели товарни машини, неподготвено въоръжени с елементарни картечници и оръдия; както и щурмовици Skyrader, произвеждане 1945 година

В Афганистан руснаците, споделя командващият руския контингент военачалник Б. Громов, изпратили изначало танкови елементи, зенитно-ракетна бригада, както и дивизиони с неуправляеми балистични ракети вид „ Луна “. Всички те първи се върнали в Съюз на съветските социалистически републики. Самият Громов означи, че в този случай количеството било в ущърб на качеството: имало доста бойци, само че подготовката им била отвратителна. Той и други опитни военнослужащи отбелязвали, че съветските бойци постоянно загивали неуместно, от време на време даже не в борби с муджахидините. Например, когато оставали в тунела „ Саланг “, се задушавали от изгорелите газове на личните си коли. Подобно на американците във Виетнам, руският контингент бил заставен да промени съвсем всичко в оборудването и оборудването си.

В разгара на спора във Виетнам имало над 500 000 американски бойци. В Афганистан съветската 40-та войска повишена до повече от 100 000 бойци, имала лична авиация и многочислени специфични елементи. И в двата случая големи армии, разполагащи с най-модерни оръжия, търсели врага и на вятъра се опитвали да го победят. Управляеми бомби, мини и ракети, бомби със „ стрели “, термобарични муниции съвършено можели да унищожават задачите. Загубите били скромни, а в съпоставяне със международните войни – напълно незначителни. Съотношението на своите и вражеските загуби – чудесно.

Въпреки това, нито американците, нито руснаците успявали да победят. Тъкмо военните получавали опит, и трябвало да се завръщат вкъщи – а на тяхно място идвали новобранци.

Мнозина и в Съединени американски щати, и в Съюз на съветските социалистически републики вярвали, че са на крачка от успеха. Обаче разкарването на бронетранспортьори и танкове из виетнамските оризови полета или унищожаването на афганистански подземни напоителни системи (кяризи) е неприятен метод към другарство с локалните поданици. Много задгранични жители, които  пристигали във Виетнам и Афганистан с откровено предпочитание да оказват помощ, били убити. Населението бързо забравяло положителното и дълго време си спомняло всички неприятни неща, които нашествениците вършели на тяхната земя.

Съветски елементи в Кабул, 1986 година. Снимка: Уикипедия

Тактиката на тежките бомбардировачи на двете суперсили от време на време била със напълно идентична цел – да се запълват проломи с разрушени скали и да се унищожават пътища.

И в Съединени американски щати, и в Съюз на съветските социалистически републики популацията, въоръжените сили и даже управляващите не разбирали за какво да водят война и да изпращат синовете си на гибел в далечни страни.

През пролетта на 1975 година Северен Виетнам съумял да сплоти страната, американците били прогонени. За виетнамците обаче предстоели въоръжен спор с Китай и сложна война с „ алените кхмери “ в Камбоджа.

След изтеглянето на съветския контингент от Афганистан пък там избухнала жестока революция и нахлули арабски терористи. Въпреки това, режимът на руското протеже Наджибула се задържал още 2 години и щях да вземе превес – само че Горбачов заповядал да бъдат прекъснати доставките на гориво, муниции и оръжия. Резултатът не просрочен – талибаните надвили, Наджибула бил обесен в центъра на Кабул.

Днес някогашните „ полеви командири “ на муджахидините си устройват срещи с съветските офицери, против които в миналото се сражавали – и настояват, че за разлика от американците, това били почтени съперници, които не си разрешавали да наскърбяват традициите и обичаите на локалните поданици.