„Лунната Коледа: мисията, която върна надеждата на Земята
Преди петдесет и седем години трима американски астронавти се впуснаха в едно от най-дръзките и вдъхновяващи пътешествия в човешката история. В края на декември 1968 година НАСА изпраща Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс към Луната на борда на Аполо 8. Те се трансформират в първите хора, напуснали орбитата на Земята и достигнали различен свят – миг, който трансформира освен галактическата история, само че и метода, по който човечеството вижда себе си.
Луната като знак на вяра
1968 година е година на дълбоки разтърсвания – политически убийства, обществени протести и кървавата война във Виетнам изтощават американското общество. На този декор Луната престава да бъде просто небесно тяло. Тя се трансформира в знак на вяра, национална цел и увереност. В миг, когато страната наподобява на ръба на разпада, погледът ѝ ненадейно се насочва нагоре – към нещо по-голямо от ежедневните спорове.
Решението на НАСА да изпрати Аполо 8 непосредствено към Луната е рисковано до прекаленост. Само година по-рано нещастието с Аполо 1 лишава живота на трима астронавти, в това число именития Гъс Грисъм. Въпреки това организацията изоставя внимателния си метод и „ залага всичко “ в галактическата конкуренция със Съветския съюз.
„ GO за Луната “
С изстрелването на Сатурн V – най-мощната ракета, строена до тогава – Аполо 8 поема към непознатото. Два часа и половина след старта прозвучават историческите думи: „ Аполо 8, вие сте GO за TLI “ – позволение за транслунно прекосяване. Това е моментът, в който човечеството публично поема курс към Луната.
След тридневно пътешестване астронавтите задействат единствения мотор на кораба, с цел да бъдат уловени от лунната гравитация. От едвам 60 благи над повърхността те виждат суровите кратери и планини на Луната. И тогава идва непредвиденият миг – Земята изгрява над лунния небосвод. Снимката „ Изгревът на Земята “ демонстрира нежната синя планета, самотна в галактическата мрачевина, и вечно трансформира човешката вероятност.
Лунната Коледа на 1968 година
В навечерието на Коледа астронавтите насочват телевизионната камера към лунната повърхнина. Милиони хора по света прекъсват празничните си вечери, с цел да гледат зърнестите фрагменти от различен свят. А след това, ненадейно, от космоса прозвучават думите от Битие: „ В началото Бог сътвори небето и земята… “. Така Бъдни вечер през 1968 година остава в историята като „ лунната Коледа “ – миг на тишина, религия и вяра в една изтощена ера.
Наследството на Аполо 8 и взор към бъдещето
Завръщането на екипажа е посрещнато като успех. Списание Time афишира Борман, Ловел и Андерс за „ Мъже на годината “, а къса депеша обобщава настроението: „ Вие спасихте 1968 година “ Десетилетия по-късно историци и създатели като Андрю Чайкин и Глен Е. Суонсън не престават да размишляват върху парадокса на програмата „ Аполо “ – най-футуристичното човешко достижение, останало като че ли заключено в предишното.
Днес НАСА още веднъж е на прага на лунна епоха с задачата Артемида 2, планувана за 2026 година Тя ще върне хората към Луната за първи път от 1972 година насам. Но както тогава, по този начин и в този момент, въпросът не е единствено кой ще стигне пръв, а кой ще има смелостта да продължи напред макар несигурността.
Аполо 8 ни припомня, че водачеството в космоса – и оттатък него – не се мери единствено с технологии и съревнование. Понякога е задоволително трима души да погледнат обратно към Земята от Луната, с цел да припомнят на цялото човечество какъв брой нежен и какъв брой скъп е домът ни.
Луната като знак на вяра
1968 година е година на дълбоки разтърсвания – политически убийства, обществени протести и кървавата война във Виетнам изтощават американското общество. На този декор Луната престава да бъде просто небесно тяло. Тя се трансформира в знак на вяра, национална цел и увереност. В миг, когато страната наподобява на ръба на разпада, погледът ѝ ненадейно се насочва нагоре – към нещо по-голямо от ежедневните спорове.
Решението на НАСА да изпрати Аполо 8 непосредствено към Луната е рисковано до прекаленост. Само година по-рано нещастието с Аполо 1 лишава живота на трима астронавти, в това число именития Гъс Грисъм. Въпреки това организацията изоставя внимателния си метод и „ залага всичко “ в галактическата конкуренция със Съветския съюз.
„ GO за Луната “
С изстрелването на Сатурн V – най-мощната ракета, строена до тогава – Аполо 8 поема към непознатото. Два часа и половина след старта прозвучават историческите думи: „ Аполо 8, вие сте GO за TLI “ – позволение за транслунно прекосяване. Това е моментът, в който човечеството публично поема курс към Луната.
След тридневно пътешестване астронавтите задействат единствения мотор на кораба, с цел да бъдат уловени от лунната гравитация. От едвам 60 благи над повърхността те виждат суровите кратери и планини на Луната. И тогава идва непредвиденият миг – Земята изгрява над лунния небосвод. Снимката „ Изгревът на Земята “ демонстрира нежната синя планета, самотна в галактическата мрачевина, и вечно трансформира човешката вероятност.
Лунната Коледа на 1968 година
В навечерието на Коледа астронавтите насочват телевизионната камера към лунната повърхнина. Милиони хора по света прекъсват празничните си вечери, с цел да гледат зърнестите фрагменти от различен свят. А след това, ненадейно, от космоса прозвучават думите от Битие: „ В началото Бог сътвори небето и земята… “. Така Бъдни вечер през 1968 година остава в историята като „ лунната Коледа “ – миг на тишина, религия и вяра в една изтощена ера.
Наследството на Аполо 8 и взор към бъдещето
Завръщането на екипажа е посрещнато като успех. Списание Time афишира Борман, Ловел и Андерс за „ Мъже на годината “, а къса депеша обобщава настроението: „ Вие спасихте 1968 година “ Десетилетия по-късно историци и създатели като Андрю Чайкин и Глен Е. Суонсън не престават да размишляват върху парадокса на програмата „ Аполо “ – най-футуристичното човешко достижение, останало като че ли заключено в предишното.
Днес НАСА още веднъж е на прага на лунна епоха с задачата Артемида 2, планувана за 2026 година Тя ще върне хората към Луната за първи път от 1972 година насам. Но както тогава, по този начин и в този момент, въпросът не е единствено кой ще стигне пръв, а кой ще има смелостта да продължи напред макар несигурността.
Аполо 8 ни припомня, че водачеството в космоса – и оттатък него – не се мери единствено с технологии и съревнование. Понякога е задоволително трима души да погледнат обратно към Земята от Луната, с цел да припомнят на цялото човечество какъв брой нежен и какъв брой скъп е домът ни.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ