Демокрацията като съвременен бизнес модел
Преди петдесет години се обещаваше, че щом всички страни станат демократични, ще пристигна щастливият Рай на Земята. От единствено себе си! Обясняваше се, че щом хората имат предпочитание – ще открият народна власт в своите страни. В едно от изданията за Втората международна война даже написа: Победата във Втората международна война е победа на демокрацията. Очевидно Съюз на съветските социалистически републики, който не се признаваше като демократична страна, не е победител във Втората международна война.
През 30-те години на предишния век на известния селекционер Иван Владимирович Мичурин беше дадена почетната купа „ селекционер на Съюз на съветските социалистически републики “. Той беше оповестил, че руската просвета може да направи всичко в региона на ботаниката, стига да има задоволително възторг и юношески жар. По този мотив се готвеше да бере ягоди на Северния полюс. Дори в една известна ария по този мотив се споделяше, че „ на Марс ще цъфтят ябълки “. Не се уточняваше от кое място на Марс ще се вземе вода, тъй като с изключение на известната марсианска алена почва на ябълките им би трябвало и вода. Но, това са елементи. Както се разбра по-късно освен руската просвета, никоя просвета по света не можеше да отгледа ягоди на Северния полюс. Защото природата е направила по този начин, че на едно място порастват ягоди, а на друго живеят…бели мечки. В това няма нищо лошо- стига да го разбираш вярно. В рационалните общества (в които разсъдъкът, а не алчността управляват ) се позволява, че на Север може да се създава нещо, което да е доста належащо на хората от Юг. И противоположното. И тези разнообразни общества да търгуват и културно да се срещат. В това в действителност е смисълът на естествените човешки връзки. В неразумните общества едните се пробват да накарат другите да живеят съгласно техните правила. Без значение по-добре ли живеят с тези правила или в противен случай.
Ще ви напомня единствено че Мичурин не можа да отгледа ягоди на Северния полюс не тъй като не искаше. Много искаше и доста се стараеше. Но не ставаше, тъй като природата е запазила Северния полюс за други цели. Между другото и у нас по това време се правеха опити с южни плодове. Даже беше основан „ Институт за южни плодове “. Учените от този институт се опитваха да потвърдят въз основата на опита на Мичурин, че в случай че доста искаш и доста работиш, ще успееш. Но, единственото до което доближиха тези наши учени беше годишна годишна продукция от няколко щайги лимони, които те сякаш апропо излагаха на пътя от Созопол към Ахтопол, по който един път в годината през лятото минаваше Тодор Живков. И когато спираше да види какво става, те напълно апропо му предлагаха: „ Другарю Живков, вземете си, пресни са, ние имаме доста тази година! “ Той, апропо, постоянно учтиво отхвърляше и оферираше да се изпратят в някоя детска градина. Това е във връзка къде какво може, макар голямото предпочитание на някои хора.
Думата „ народна власт “ последователно стана синоним на „ добър “- в случай че си демократ си добър, в случай че не си демократ си доста, доста неприятен. Демокрацията се трансформира в пропуск към света на развитите и богати страни. Всички ние, жителите от Източна Европа, се борехме да станем демократични страни. Искахме го с всички сили. Предполагам, че също такива стремежи са имали доста страни от Африка, Азия и Южна Америка. Постепенно тази дума някак си стана синоним и на понятието „ развита, богата страна “. Така, че всички ние доста искахме да бъдем демократични страни, с цел да станем развити и богати страни.
В антични времена демокрацията е обслужвала част от античното общество (много дребна част). По-голямата част е била във властта на автокрацията- един човек ръководи и това е! Тогава „ народна власт “ е означавало „ власт на народа “- в смисъл страната се ръководи не от един човек, а от целия народ. Разбира се, по избрани за това правила. В днешно време думата „ народна власт “ като вълшебна пръчица отваря (или затваря) вратата на страните борещи се за място под слънцето. Затова си коства да се вгледаме по-отблизо в генезиса и най-много в развиването на това разбиране през последните петдесет години. Подобно на доста публикувания термин евроатлантизъм (вече със затихващи функционалности и сменен от трансатлантизъм) понятието народна власт мощно и съмнително меркантилно трансформира наличието си безусловно пред очите ни.
Според една статистика (Годишен показател на демокрацията) в света има 19 страни с „ цялостна народна власт “ и Съединени американски щати, родината на актуалната народна власт, не е сред тях. Следват такива с „ незадоволителна народна власт “, по-късно са хибридните страни и накрая- властническите страни. Кой е определил, че тази организация ще прави оценка демокрациите и кои тъкмо са признаците на това разбиране е различен въпрос. Няма да го разясняваме.
Република Северна Корея е на последно място в този лист, макар че цялостното й име е: Корейска народно-демократична република. Демократична република Конго също не е в този лист, както и Алжирската народно-демократична република. С други думи, не е задоволително да наречеш страната си „ демократична “ – и тя да стане такава. Трябва избрани страни (богатите) да те признаят като демократична страна.
Затова сега тези страни, които са си присвоили правото да признават или да не признават „ демокрацията “ са измислили понятието „ западна народна власт “. Целта им е да се отличават от други страни, които също употребяват понятието „ народна власт “. Какво би трябвало да значи тя? Само ще допълня, че това разбиране не попада в листата с избрания на организацията, която показва по какъв начин се класират демокрациите в света.
Нека да разгледаме обособените съставни елементи на понятието „ народна власт “ в днешно време. Едно от изискванията за участие в Европейски Съюз (клуб на демократичните държави) беше страните-кандидатки да отстранен смъртното наказване в своите закони. Да, само че в половината щати в Съединени американски щати се ползва смъртно наказване. Това има ли нещо общо с демокрацията? Очевидно- да. За тях. А дали тяхната народна власт е западна- това всеки може самичък да си отговори като се опита да попълни знанията си.
Какво в действителност съдържа понятието „ западна народна власт “? Ако убиеш седемдесет и седем и раниш триста и деветнайсет почтени деца, заслужаваш или смъртно наказване (за предпочитане) или пожизнен затвор без никаква подмяна. Да, само че в Норвегия, една от най-демократичните страни в Европа най-голямото наказване за сходно безумно, нечовешко действие е двайсет и една години затвор. Никоя от страните-членки на Европейски Съюз не стачкува това наказване. Това е присъдата за Андеш Брайвик - този международен палач на деца. Дори, с цел да се почувства в същински демократични условия, на този умопобъркан му беше препоръчано да стане „ пандизчия на годината “- като израз на положителното му държание в пандиза. И това ли е западна народна власт!
Всъщност, демокрацията, която от дълго време е напуснала своята родна (древногръцка) обвивка, към този момент има доста и разнообразни пояснения. Най-общото е: многопартийна система, свободни избори и пазарна стопанска система. Звучи доста разбрано и ясно. Само, че…
Само, че пазарна стопанска система в оня тип, за който е писал в книгите си Карл Маркс, от дълго време не съществува. В днешно време пазарната стопанска система, каквато я одобряват в множеството страни от така наречен либерален свят, служи като политическо оръжие. Тя не дава опция на другите стопански системи да се състезават свободно за своя клиент на международния пазар, което е смисълът на тази стопанска система. В световния свят има към този момент одобрена процедура - по-богатите страни да притискат и мачкат по всички вероятни способи пазарите на по-бедните страни, като ги упрекват, че не желаят да позволен в своето ръководство повече народна власт. Това се прави посредством изкупуване на държавния дълг, мита, стопански наказания, европейски наставления и комплицирани правилници. Парадигмата е: Или давате каквото ви кажем и тогава сте демократи, или не давате- и тогава сте доста, доста неприятни. Затова когато чуете думата „ народна власт “ погледнете кой бърка в джоба ви и си помислете какво ще спечелите, в случай че слушате без да мислите за своите ползи богатите ментори, изживяващи се като притежатели на думата „ народна власт “. Къде тук е пазарната стопанска система! Никъде. Или както е споделил един от най-хубавите американски мениджъри Лий Якока: „ Ще я намерите единствено в учебниците по стопанска система и в главите на някои недоучени икономисти “.
Тогава, като махнем от понятието народна власт пазарната стопанска система в класическия й тип, какво остава. Многопартийната система и свободните избори. Но, в някои страни от някогашния Източен блок имаше многопартийна система: Полша, Унгария, България, Югославия. Въпреки това, те не бяха демократични, а властнически. А доста страни имаха монархии и все пак бяха демократични. Всъщност, републиката върната в обществото в по-ново време от Френската гражданска война и дефинитивно одобрена в Съединени американски щати, се оказва, че не е най-хубавата форма на ръководство. Има властнически страни като Китай, които са подложени на критика от заран до вечер и са наричани „ антидемократични “. Но, те бележат международни стопански триумфи, което значи, че и в такива страни развиването на стопанската система е допустимо. За образец ще дам единствено модерния град Шанхай, в който хората живеят щастливо и с доста по-малко проблеми, в сравнение с жителите на някои западни страни. Също по този начин има сполучливи страни, които се ръководят с референдуми и никой не страда от това. За разлика от България. Да не приказваме за такива щастливи страни като Швейцария, Белгия, Люксембург, Исландия в които никой не знае кой ръководи и все пак стопанската система им се оправя отлично. Преди няколко години Белгия претърпя съвсем година без държавно управление, тъй като етническите групи в Народното събрание не можеха да се понасят, камо ли да ръководят дружно. И какво от това- стопанската система на страната вървеше добре и никой не го разбра. Защото каквото и да приказваме, демокрацията е нужна, с цел да се развива добре стопанската система. Иначе, с цел да живееш добре, единствено гола народна власт не стига!
Колкото до свободните избори- у нас имаше и свободни избори. Доколко бяха свободни може да се спори. Но ето, през последните години доста постоянно в обичайните демократични страни се не разрешават организации и партии на жителите. Да не приказваме за свободните избори в сходни страни от Европейски Съюз, които се оспорват и даже се касират от съда, тъй като някой (кой???) взема решение, че те не са задоволително свободни. Изниква въпросът: Кой дефинира свободата на изборите? Организация на обединените нации? ЮНЕСКО? СЗО? НАТО? Кой!
Остава едно малко допълнение, може би подробност, който сякаш най-добре дефинира какво би трябвало да има в себе си като наличие понятието народна власт. Това е положителната правосъдна система. В някои страни (предимно от англо-саксонския свят) работата на съда е издигната на фундамент. Съдията е, надали не, свещена фигура и мъчно може да се намерения, че подобен човек може да се корумпира. Което дефинира качеството на правосъдната система. Дори има прочут разказ, който демонстрира какво става с един американски арбитър, който един път в живота си разрешава сходно действие („ Цялото кралско войнство “).Просто такава е традицията от епохи в тези страни. Не инцидентно Сингапур (бивше английско притежание ) има най-хубавата правосъдна система в Югоизточна Азия, която оптимално потиска корупцията. Това, последното е доста значимо! В доста други страни претендиращи за демократични, изключително от Югоизточна Европа, положителното правораздаване е комплициран и внимателен въпрос, който изисква доста разяснения и провокира голям брой въпроси. Въпроси, свързани с корупцията на политическата система. Значи ли това, че тези страни не са демократични? Или би трябвало да си оправят правосъдната система и едвам тогава да претендират за понятието „ народна власт “?
След като не можем да определим автоматизирано коя страна дава отговор най-точно на понятието народна власт, само че все пак то се употребява настойчиво и назидателно в политическите клишета, би трябвало да предположим, че това разбиране към този момент служи не за политически, а за други цели. Какви могат да бъдат те? Очевидно цели свързани с бизнеса или печеленето на пари. Смятам, че там най-добре се нареждат всички искания на т.нар „ западни демокрации “. Веднъж приели, че са притежатели на думата „ народна власт “, те я укрепват с най-различни епитети, само че задачата е една и съща- да притискат душевен по-малките страни и да печелят за тяхна сметка. Дори в някои страни от Европейски Съюз избрани политически водачи са си присвоили (без съответния държавен декрет!!) правото да дефинират кои общности, кои партии и даже кои хора са демократи и европейски ориентирани и кои са антиевропейски (каквото и да значи това) и недемократични. Тези избрания подсилени като с високоговорител от медиите, стават назидателно определящи. Което вършат и някои наши политици, на които всяка втора дума е „ народна власт “ или „ антикорупция “. От което те не стават нито по-добри демократи, нито пък битката им с корупцията върви към сполучлив край. За да поддържа мисълта си със стабилен езиков мотив ще изтъквам проф. Д.Вълчев: „ Сега се събраха много мотиви да създадем ново такова издание, евентуално през есента ще го организираме. За да ме разберете ще дам образец - в една от категориите беше спечелила формулировка, от един от законите - " леглата на реките, това са земите по смисъла на Закона за водите ". Искам да кажа, че когато човек мъчно борави с юридическата материя и има проблеми с общуването на български език, резултатът е в законодателството ".
Ще напомня че в уроците си към младите писатели Хемингуей съветваше: Ако желаете да ви схванат бързо и мисълта ви да е ясна, използвайте по-малко епитети. Прилагателното трансформира смисъла на съществителното! Очевидно всяко прилагателно, добавено към понятието „ народна власт “ трансформира смисъла на другояче по този начин хубавата дума. Какво е останало в тази дума от нейния примитивен древногръцки смисъл можете сами да си
През 30-те години на предишния век на известния селекционер Иван Владимирович Мичурин беше дадена почетната купа „ селекционер на Съюз на съветските социалистически републики “. Той беше оповестил, че руската просвета може да направи всичко в региона на ботаниката, стига да има задоволително възторг и юношески жар. По този мотив се готвеше да бере ягоди на Северния полюс. Дори в една известна ария по този мотив се споделяше, че „ на Марс ще цъфтят ябълки “. Не се уточняваше от кое място на Марс ще се вземе вода, тъй като с изключение на известната марсианска алена почва на ябълките им би трябвало и вода. Но, това са елементи. Както се разбра по-късно освен руската просвета, никоя просвета по света не можеше да отгледа ягоди на Северния полюс. Защото природата е направила по този начин, че на едно място порастват ягоди, а на друго живеят…бели мечки. В това няма нищо лошо- стига да го разбираш вярно. В рационалните общества (в които разсъдъкът, а не алчността управляват ) се позволява, че на Север може да се създава нещо, което да е доста належащо на хората от Юг. И противоположното. И тези разнообразни общества да търгуват и културно да се срещат. В това в действителност е смисълът на естествените човешки връзки. В неразумните общества едните се пробват да накарат другите да живеят съгласно техните правила. Без значение по-добре ли живеят с тези правила или в противен случай.
Ще ви напомня единствено че Мичурин не можа да отгледа ягоди на Северния полюс не тъй като не искаше. Много искаше и доста се стараеше. Но не ставаше, тъй като природата е запазила Северния полюс за други цели. Между другото и у нас по това време се правеха опити с южни плодове. Даже беше основан „ Институт за южни плодове “. Учените от този институт се опитваха да потвърдят въз основата на опита на Мичурин, че в случай че доста искаш и доста работиш, ще успееш. Но, единственото до което доближиха тези наши учени беше годишна годишна продукция от няколко щайги лимони, които те сякаш апропо излагаха на пътя от Созопол към Ахтопол, по който един път в годината през лятото минаваше Тодор Живков. И когато спираше да види какво става, те напълно апропо му предлагаха: „ Другарю Живков, вземете си, пресни са, ние имаме доста тази година! “ Той, апропо, постоянно учтиво отхвърляше и оферираше да се изпратят в някоя детска градина. Това е във връзка къде какво може, макар голямото предпочитание на някои хора.
Думата „ народна власт “ последователно стана синоним на „ добър “- в случай че си демократ си добър, в случай че не си демократ си доста, доста неприятен. Демокрацията се трансформира в пропуск към света на развитите и богати страни. Всички ние, жителите от Източна Европа, се борехме да станем демократични страни. Искахме го с всички сили. Предполагам, че също такива стремежи са имали доста страни от Африка, Азия и Южна Америка. Постепенно тази дума някак си стана синоним и на понятието „ развита, богата страна “. Така, че всички ние доста искахме да бъдем демократични страни, с цел да станем развити и богати страни.
В антични времена демокрацията е обслужвала част от античното общество (много дребна част). По-голямата част е била във властта на автокрацията- един човек ръководи и това е! Тогава „ народна власт “ е означавало „ власт на народа “- в смисъл страната се ръководи не от един човек, а от целия народ. Разбира се, по избрани за това правила. В днешно време думата „ народна власт “ като вълшебна пръчица отваря (или затваря) вратата на страните борещи се за място под слънцето. Затова си коства да се вгледаме по-отблизо в генезиса и най-много в развиването на това разбиране през последните петдесет години. Подобно на доста публикувания термин евроатлантизъм (вече със затихващи функционалности и сменен от трансатлантизъм) понятието народна власт мощно и съмнително меркантилно трансформира наличието си безусловно пред очите ни.
Според една статистика (Годишен показател на демокрацията) в света има 19 страни с „ цялостна народна власт “ и Съединени американски щати, родината на актуалната народна власт, не е сред тях. Следват такива с „ незадоволителна народна власт “, по-късно са хибридните страни и накрая- властническите страни. Кой е определил, че тази организация ще прави оценка демокрациите и кои тъкмо са признаците на това разбиране е различен въпрос. Няма да го разясняваме.
Република Северна Корея е на последно място в този лист, макар че цялостното й име е: Корейска народно-демократична република. Демократична република Конго също не е в този лист, както и Алжирската народно-демократична република. С други думи, не е задоволително да наречеш страната си „ демократична “ – и тя да стане такава. Трябва избрани страни (богатите) да те признаят като демократична страна.
Затова сега тези страни, които са си присвоили правото да признават или да не признават „ демокрацията “ са измислили понятието „ западна народна власт “. Целта им е да се отличават от други страни, които също употребяват понятието „ народна власт “. Какво би трябвало да значи тя? Само ще допълня, че това разбиране не попада в листата с избрания на организацията, която показва по какъв начин се класират демокрациите в света.
Нека да разгледаме обособените съставни елементи на понятието „ народна власт “ в днешно време. Едно от изискванията за участие в Европейски Съюз (клуб на демократичните държави) беше страните-кандидатки да отстранен смъртното наказване в своите закони. Да, само че в половината щати в Съединени американски щати се ползва смъртно наказване. Това има ли нещо общо с демокрацията? Очевидно- да. За тях. А дали тяхната народна власт е западна- това всеки може самичък да си отговори като се опита да попълни знанията си.
Какво в действителност съдържа понятието „ западна народна власт “? Ако убиеш седемдесет и седем и раниш триста и деветнайсет почтени деца, заслужаваш или смъртно наказване (за предпочитане) или пожизнен затвор без никаква подмяна. Да, само че в Норвегия, една от най-демократичните страни в Европа най-голямото наказване за сходно безумно, нечовешко действие е двайсет и една години затвор. Никоя от страните-членки на Европейски Съюз не стачкува това наказване. Това е присъдата за Андеш Брайвик - този международен палач на деца. Дори, с цел да се почувства в същински демократични условия, на този умопобъркан му беше препоръчано да стане „ пандизчия на годината “- като израз на положителното му държание в пандиза. И това ли е западна народна власт!
Всъщност, демокрацията, която от дълго време е напуснала своята родна (древногръцка) обвивка, към този момент има доста и разнообразни пояснения. Най-общото е: многопартийна система, свободни избори и пазарна стопанска система. Звучи доста разбрано и ясно. Само, че…
Само, че пазарна стопанска система в оня тип, за който е писал в книгите си Карл Маркс, от дълго време не съществува. В днешно време пазарната стопанска система, каквато я одобряват в множеството страни от така наречен либерален свят, служи като политическо оръжие. Тя не дава опция на другите стопански системи да се състезават свободно за своя клиент на международния пазар, което е смисълът на тази стопанска система. В световния свят има към този момент одобрена процедура - по-богатите страни да притискат и мачкат по всички вероятни способи пазарите на по-бедните страни, като ги упрекват, че не желаят да позволен в своето ръководство повече народна власт. Това се прави посредством изкупуване на държавния дълг, мита, стопански наказания, европейски наставления и комплицирани правилници. Парадигмата е: Или давате каквото ви кажем и тогава сте демократи, или не давате- и тогава сте доста, доста неприятни. Затова когато чуете думата „ народна власт “ погледнете кой бърка в джоба ви и си помислете какво ще спечелите, в случай че слушате без да мислите за своите ползи богатите ментори, изживяващи се като притежатели на думата „ народна власт “. Къде тук е пазарната стопанска система! Никъде. Или както е споделил един от най-хубавите американски мениджъри Лий Якока: „ Ще я намерите единствено в учебниците по стопанска система и в главите на някои недоучени икономисти “.
Тогава, като махнем от понятието народна власт пазарната стопанска система в класическия й тип, какво остава. Многопартийната система и свободните избори. Но, в някои страни от някогашния Източен блок имаше многопартийна система: Полша, Унгария, България, Югославия. Въпреки това, те не бяха демократични, а властнически. А доста страни имаха монархии и все пак бяха демократични. Всъщност, републиката върната в обществото в по-ново време от Френската гражданска война и дефинитивно одобрена в Съединени американски щати, се оказва, че не е най-хубавата форма на ръководство. Има властнически страни като Китай, които са подложени на критика от заран до вечер и са наричани „ антидемократични “. Но, те бележат международни стопански триумфи, което значи, че и в такива страни развиването на стопанската система е допустимо. За образец ще дам единствено модерния град Шанхай, в който хората живеят щастливо и с доста по-малко проблеми, в сравнение с жителите на някои западни страни. Също по този начин има сполучливи страни, които се ръководят с референдуми и никой не страда от това. За разлика от България. Да не приказваме за такива щастливи страни като Швейцария, Белгия, Люксембург, Исландия в които никой не знае кой ръководи и все пак стопанската система им се оправя отлично. Преди няколко години Белгия претърпя съвсем година без държавно управление, тъй като етническите групи в Народното събрание не можеха да се понасят, камо ли да ръководят дружно. И какво от това- стопанската система на страната вървеше добре и никой не го разбра. Защото каквото и да приказваме, демокрацията е нужна, с цел да се развива добре стопанската система. Иначе, с цел да живееш добре, единствено гола народна власт не стига!
Колкото до свободните избори- у нас имаше и свободни избори. Доколко бяха свободни може да се спори. Но ето, през последните години доста постоянно в обичайните демократични страни се не разрешават организации и партии на жителите. Да не приказваме за свободните избори в сходни страни от Европейски Съюз, които се оспорват и даже се касират от съда, тъй като някой (кой???) взема решение, че те не са задоволително свободни. Изниква въпросът: Кой дефинира свободата на изборите? Организация на обединените нации? ЮНЕСКО? СЗО? НАТО? Кой!
Остава едно малко допълнение, може би подробност, който сякаш най-добре дефинира какво би трябвало да има в себе си като наличие понятието народна власт. Това е положителната правосъдна система. В някои страни (предимно от англо-саксонския свят) работата на съда е издигната на фундамент. Съдията е, надали не, свещена фигура и мъчно може да се намерения, че подобен човек може да се корумпира. Което дефинира качеството на правосъдната система. Дори има прочут разказ, който демонстрира какво става с един американски арбитър, който един път в живота си разрешава сходно действие („ Цялото кралско войнство “).Просто такава е традицията от епохи в тези страни. Не инцидентно Сингапур (бивше английско притежание ) има най-хубавата правосъдна система в Югоизточна Азия, която оптимално потиска корупцията. Това, последното е доста значимо! В доста други страни претендиращи за демократични, изключително от Югоизточна Европа, положителното правораздаване е комплициран и внимателен въпрос, който изисква доста разяснения и провокира голям брой въпроси. Въпроси, свързани с корупцията на политическата система. Значи ли това, че тези страни не са демократични? Или би трябвало да си оправят правосъдната система и едвам тогава да претендират за понятието „ народна власт “?
След като не можем да определим автоматизирано коя страна дава отговор най-точно на понятието народна власт, само че все пак то се употребява настойчиво и назидателно в политическите клишета, би трябвало да предположим, че това разбиране към този момент служи не за политически, а за други цели. Какви могат да бъдат те? Очевидно цели свързани с бизнеса или печеленето на пари. Смятам, че там най-добре се нареждат всички искания на т.нар „ западни демокрации “. Веднъж приели, че са притежатели на думата „ народна власт “, те я укрепват с най-различни епитети, само че задачата е една и съща- да притискат душевен по-малките страни и да печелят за тяхна сметка. Дори в някои страни от Европейски Съюз избрани политически водачи са си присвоили (без съответния държавен декрет!!) правото да дефинират кои общности, кои партии и даже кои хора са демократи и европейски ориентирани и кои са антиевропейски (каквото и да значи това) и недемократични. Тези избрания подсилени като с високоговорител от медиите, стават назидателно определящи. Което вършат и някои наши политици, на които всяка втора дума е „ народна власт “ или „ антикорупция “. От което те не стават нито по-добри демократи, нито пък битката им с корупцията върви към сполучлив край. За да поддържа мисълта си със стабилен езиков мотив ще изтъквам проф. Д.Вълчев: „ Сега се събраха много мотиви да създадем ново такова издание, евентуално през есента ще го организираме. За да ме разберете ще дам образец - в една от категориите беше спечелила формулировка, от един от законите - " леглата на реките, това са земите по смисъла на Закона за водите ". Искам да кажа, че когато човек мъчно борави с юридическата материя и има проблеми с общуването на български език, резултатът е в законодателството ".
Ще напомня че в уроците си към младите писатели Хемингуей съветваше: Ако желаете да ви схванат бързо и мисълта ви да е ясна, използвайте по-малко епитети. Прилагателното трансформира смисъла на съществителното! Очевидно всяко прилагателно, добавено към понятието „ народна власт “ трансформира смисъла на другояче по този начин хубавата дума. Какво е останало в тази дума от нейния примитивен древногръцки смисъл можете сами да си
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ