За кожата на една партийна лидерка
Преди пет години, когато Корнелия Нинова пое председателския пост в Българска социалистическа партия, доста анализатори я нарекоха „ Бойко Борисов в пола ”. Със стила си на ръководство в партията тя значително оправда това съпоставяне. Сега е подготвена на всичко, с цел да се задържи на партийния връх, без значение че подаде оставка поради плачевния избирателен резултат на Столетницата на последния парламентарен избор.
Толкова слаб резултат на избори Българска социалистическа партия не е имала даже и след пагубното ръководство на Жан Виденов през 1995-1997 година. Само 26 депутати в 47-ото Народно заседание. И това не е случаен срив, а на трите парламентарни избора през тази година ясно се видя низходящия тренд в доверието на гласоподавателите към социалистическата партия. Разбира се, с цел да се случи това, роля изиграха доста фактори, само че не на последно място е държанието и политиката, водени от водача на Българска социалистическа партия.
Праз 2016 година Корнелия Нинова се оказа точния човек на точното място. С нейния хъс, сила и даже експанзия, тя съумя да разсъни и да изправи на крайници полузаспалата беззъба съпротива на ръководството на ГЕРБ. Това признават значително нейни съпартийци, които през днешния ден са разочаровани от председателката. Те утвърждават и промяната, която Нинова стартира за подмладяване на групировката, за въвеждане на мандатност при управителните длъжности и депутатството, както и за изчистването й от подмолни зависимости. В някакъв миг обаче нещо се случи и
нещата поеха в крива посока.
На Корнелия Нинова й се услади властта в партията и тя стартира да я брани със зъби и нокти. Огради се с персонално правилни на нея хора (нещо като преторианска гвардия), раздели се с близки сътрудници, които се осмеляваха да бъдат сериозни и да й показват грешките, поведе война с „ врага с партиен билет ”, като дружно с оялите се фараони и корумпирани предприемачи „ изгоряха ” и почтени инакомислещи социалисти.
Нинова изостави левите хрумвания и се гмурна в морето на национализма. И вместо да развее знамето на битката с бедността, за приятелство, взаимност и правдивост, тя открадна байрака на Вътрешна македонска революционна организация и останалите патриотични организации и трансформира в своя идея битката с Истанбулската спогодба и някакви измислени джендъри.
Окрилена от мощния избирателен резултат на парламентарните избори през 2017 година, които бяха разследване по инерция от успеха на президентския избор, Корнелия Нинова съвсем се видя като министър председател на България. Което
разсъни жаждата й за власт.
Все отново тя не се поддаде на изкушението да стане ръководител на Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и вярно реши, че твърдата опозиционност може да й донесе повече дивиденти. Но неовладяната й емоционалност и от време на време ненужна вербална експанзия постоянно й изиграваха неприятна смешка.
Както са споделили мъдрите хора – в никакъв случай не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато губиш. Катастрофалният избирателен резултат на Българска социалистическа партия през ноември принуди Нинова да подаде оставка, като поеме политическата отговорност за неуспеха. Но тя като че ли няма съществено желание да се раздели с председателското място в партията. Освен това се оказа, че бъдещата управническа коалиция ще се състои от четири обединения и сметките не могат да излязат без нито една от тях. Което значително придава забележителна тежест на всеки един от дребните съдружни сътрудници на „ Продължаваме промяната ”. Отделен въпрос е кой от тях би си разрешил
да се възползва от това състояние
и да извива ръце, тъй като на всички е ясно, че този път държавно управление би трябвало да има. Въпросът е на живот и гибел – и за „ Демократична България ”, и за „ ИТН ”, а и за Българска социалистическа партия.
От друга страна, единствено влизането във властта на лявата партия и заемането на висок държавен пост от Корнелия Нинова може да я избави и тя да оцелее на партийния връх. За разлика от преди две години, когато разигра един скеч с подадена пред Националния съвет оставка и оттеглена на конгрес, този път надали може да си разреши сходен ход. Много нейни съпартийци са и набрали гняв поради немалкото й грехове през последните няколко години, в това число и поради превръщането на Българска социалистическа партия в лидерска партия. Свикването на Изпълнителното бюро и Националния съвет по правилник е единствено проформа, защото болшинството в тях са правилни на водача хора. Получава се нещо като смален модел на държавното ръководство при Бойко Борисов – Нинова взема решение, а Националният съвет подпечатва с гумения щемпел решението й.
При свикания обаче за 22 януари 2022 година конгрес, който би трябвало да установи оставката й, нещата може да се объркат. Затова на Нинова й би трябвало
коз, с който да цака съперниците си.
Някак си по-трудно се смъква от партийния връх примерно вицепремиер в държавното управление на страната. И тъй като въпреки всичко има някаква опция това да се случи, то присъединяване й в съдружния кабинет би било индулгенция за пред редовите социалисти, на които ще се наложи да гласоподават в директен избор за партиен ръководител. С други думи – може да сме с най-ниския избирателен резултат в историята си, само че сме действително във властта след толкоз години в съпротива. Аз ви вкарах! Какво повече желаете!
Ето за какво Корнелия Нинова постави оптимални старания да се добере до висок пост подари с риск на моменти да провали съдружното съглашение.
На какво станахме очевидци ние? В общественото пространство импровизирано се заговаря, че Нинова може да стане ръководител на Народното събрание, а, както знаем, няма пушек без огън. Очевидно такава вероятност е обсъждана, само че десните сътрудници не са били изключително съгласни. Затова компромисно се възприема ротационният принцип. Само че той не удовлетворява ръководителката на социалистите, която би била първи ръководител, само че за една година. Тя дава изказване пред медиите и
слага останалите пред приключен факт.
Мисли се нов вид – министър. Измисля се и Министерство на държавните предприятия – част от икономическото ведомство, като за нея. (Нещо като синекурата за Божидар Лукарски в кабинета „ Борисов 2 ”.) В публичното пространство обаче се чува ропот – какво е това министерство, какви държавни предприятия, „ навръх нея ли, дето приватизира „ Техноимпекс ”. Нинова реагира стремително – дава изказване пред медиите. Останалите сътрудници отново са изправени пред приключен факт за нещо съвсем контрактувано. Започва се изначало – икономическото ведомство се прекроява отначало, този път гарнирано с вицепремиерски пост. Лидерът на Българска социалистическа партия най-накрая е удовлетворена и съдружното съглашение може да се подпише.
По всяка възможност на Корнелия Нинова ще й се наложи да се яви още веднъж на директни избори за ръководител на Българска социалистическа партия. Ето за какво, с изключение на получения вицепремиерски пост, е подхванала и други дейности да си обезпечи успеха, споделят нейни съпартийци. На предходния директен избор преди година тя е употребила близки до нея медии за оклеветяване на съперниците си – главно Кирил Добрев, останалите нямаха никакви шансове. Сега пък насърчавала искащи да се кандидатират за поста й, с цел да може вотът против нея да се разпилее. Младият Крум Зарков към този момент разгласи кандидатурата си и има значителен късмет да успее. Но импровизирано се приказва, че в борбата може да се включи и Калоян Паргов, водачът на най-голямата конструкция на Българска социалистическа партия - столичната. Споменават се още две-три имена, само че те още не са събрали храброст и не са решили да се разгласят.
Толкова слаб резултат на избори Българска социалистическа партия не е имала даже и след пагубното ръководство на Жан Виденов през 1995-1997 година. Само 26 депутати в 47-ото Народно заседание. И това не е случаен срив, а на трите парламентарни избора през тази година ясно се видя низходящия тренд в доверието на гласоподавателите към социалистическата партия. Разбира се, с цел да се случи това, роля изиграха доста фактори, само че не на последно място е държанието и политиката, водени от водача на Българска социалистическа партия.
Праз 2016 година Корнелия Нинова се оказа точния човек на точното място. С нейния хъс, сила и даже експанзия, тя съумя да разсъни и да изправи на крайници полузаспалата беззъба съпротива на ръководството на ГЕРБ. Това признават значително нейни съпартийци, които през днешния ден са разочаровани от председателката. Те утвърждават и промяната, която Нинова стартира за подмладяване на групировката, за въвеждане на мандатност при управителните длъжности и депутатството, както и за изчистването й от подмолни зависимости. В някакъв миг обаче нещо се случи и
нещата поеха в крива посока.
На Корнелия Нинова й се услади властта в партията и тя стартира да я брани със зъби и нокти. Огради се с персонално правилни на нея хора (нещо като преторианска гвардия), раздели се с близки сътрудници, които се осмеляваха да бъдат сериозни и да й показват грешките, поведе война с „ врага с партиен билет ”, като дружно с оялите се фараони и корумпирани предприемачи „ изгоряха ” и почтени инакомислещи социалисти.
Нинова изостави левите хрумвания и се гмурна в морето на национализма. И вместо да развее знамето на битката с бедността, за приятелство, взаимност и правдивост, тя открадна байрака на Вътрешна македонска революционна организация и останалите патриотични организации и трансформира в своя идея битката с Истанбулската спогодба и някакви измислени джендъри.
Окрилена от мощния избирателен резултат на парламентарните избори през 2017 година, които бяха разследване по инерция от успеха на президентския избор, Корнелия Нинова съвсем се видя като министър председател на България. Което
разсъни жаждата й за власт.
Все отново тя не се поддаде на изкушението да стане ръководител на Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и вярно реши, че твърдата опозиционност може да й донесе повече дивиденти. Но неовладяната й емоционалност и от време на време ненужна вербална експанзия постоянно й изиграваха неприятна смешка.
Както са споделили мъдрите хора – в никакъв случай не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато губиш. Катастрофалният избирателен резултат на Българска социалистическа партия през ноември принуди Нинова да подаде оставка, като поеме политическата отговорност за неуспеха. Но тя като че ли няма съществено желание да се раздели с председателското място в партията. Освен това се оказа, че бъдещата управническа коалиция ще се състои от четири обединения и сметките не могат да излязат без нито една от тях. Което значително придава забележителна тежест на всеки един от дребните съдружни сътрудници на „ Продължаваме промяната ”. Отделен въпрос е кой от тях би си разрешил
да се възползва от това състояние
и да извива ръце, тъй като на всички е ясно, че този път държавно управление би трябвало да има. Въпросът е на живот и гибел – и за „ Демократична България ”, и за „ ИТН ”, а и за Българска социалистическа партия.
От друга страна, единствено влизането във властта на лявата партия и заемането на висок държавен пост от Корнелия Нинова може да я избави и тя да оцелее на партийния връх. За разлика от преди две години, когато разигра един скеч с подадена пред Националния съвет оставка и оттеглена на конгрес, този път надали може да си разреши сходен ход. Много нейни съпартийци са и набрали гняв поради немалкото й грехове през последните няколко години, в това число и поради превръщането на Българска социалистическа партия в лидерска партия. Свикването на Изпълнителното бюро и Националния съвет по правилник е единствено проформа, защото болшинството в тях са правилни на водача хора. Получава се нещо като смален модел на държавното ръководство при Бойко Борисов – Нинова взема решение, а Националният съвет подпечатва с гумения щемпел решението й.
При свикания обаче за 22 януари 2022 година конгрес, който би трябвало да установи оставката й, нещата може да се объркат. Затова на Нинова й би трябвало
коз, с който да цака съперниците си.
Някак си по-трудно се смъква от партийния връх примерно вицепремиер в държавното управление на страната. И тъй като въпреки всичко има някаква опция това да се случи, то присъединяване й в съдружния кабинет би било индулгенция за пред редовите социалисти, на които ще се наложи да гласоподават в директен избор за партиен ръководител. С други думи – може да сме с най-ниския избирателен резултат в историята си, само че сме действително във властта след толкоз години в съпротива. Аз ви вкарах! Какво повече желаете!
Ето за какво Корнелия Нинова постави оптимални старания да се добере до висок пост подари с риск на моменти да провали съдружното съглашение.
На какво станахме очевидци ние? В общественото пространство импровизирано се заговаря, че Нинова може да стане ръководител на Народното събрание, а, както знаем, няма пушек без огън. Очевидно такава вероятност е обсъждана, само че десните сътрудници не са били изключително съгласни. Затова компромисно се възприема ротационният принцип. Само че той не удовлетворява ръководителката на социалистите, която би била първи ръководител, само че за една година. Тя дава изказване пред медиите и
слага останалите пред приключен факт.
Мисли се нов вид – министър. Измисля се и Министерство на държавните предприятия – част от икономическото ведомство, като за нея. (Нещо като синекурата за Божидар Лукарски в кабинета „ Борисов 2 ”.) В публичното пространство обаче се чува ропот – какво е това министерство, какви държавни предприятия, „ навръх нея ли, дето приватизира „ Техноимпекс ”. Нинова реагира стремително – дава изказване пред медиите. Останалите сътрудници отново са изправени пред приключен факт за нещо съвсем контрактувано. Започва се изначало – икономическото ведомство се прекроява отначало, този път гарнирано с вицепремиерски пост. Лидерът на Българска социалистическа партия най-накрая е удовлетворена и съдружното съглашение може да се подпише.
По всяка възможност на Корнелия Нинова ще й се наложи да се яви още веднъж на директни избори за ръководител на Българска социалистическа партия. Ето за какво, с изключение на получения вицепремиерски пост, е подхванала и други дейности да си обезпечи успеха, споделят нейни съпартийци. На предходния директен избор преди година тя е употребила близки до нея медии за оклеветяване на съперниците си – главно Кирил Добрев, останалите нямаха никакви шансове. Сега пък насърчавала искащи да се кандидатират за поста й, с цел да може вотът против нея да се разпилее. Младият Крум Зарков към този момент разгласи кандидатурата си и има значителен късмет да успее. Но импровизирано се приказва, че в борбата може да се включи и Калоян Паргов, водачът на най-голямата конструкция на Българска социалистическа партия - столичната. Споменават се още две-три имена, само че те още не са събрали храброст и не са решили да се разгласят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ