Главнокомандващият агресор
Преди пет години изглеждаше, че за Африканския рог стартира нова политическа епоха. Протестите в Етиопия, най-голямата и значима страна в района, сложиха на премиерския пост Абий Ахмед. Последва демократично отваряне. Абий бързо подписа мир със прилежаща Еритрея, най-потайната и автократична страна в Африка.
За напъните си етиопският водач беше почетен с Нобелова премия за мир през 2019 година Скоро по-късно настъпи смяна в Судан. През 2019 година протестиращите смъкнаха Омар ал Башир, поставяйки завършек на неговата 30-годишна робия. Судан се впусна в насърчителен либерален преход, частично подкрепят от Абий, който спомага за реализиране на единодушие сред цивилните и въоръжените сили.
Пренасяме се в 2023 година, където картината несъмнено е по-мрачна. Повече от две години Етиопия е затънала в обезверена кръвопролитна революция. Въпреки че през ноември беше подписано спокойно съглашение, то е несигурно и огромна част от страната остава раздирана от спора. Той даже би могъл да излезе от границите на Етиопия и да се разпростре към прилежащи страни.
В Судан въоръжените сили заграбиха властта с прелом през 2021 година и наподобяват решени да не я пускат. Абдел-Фатах ал Бурхан, де факто президент на Судан, възнамерява да организира избори през юли 2023 година или по-рано, в случай че е допустимо. Те няма да задоволят никого с изключение на неговите настойници в Египет и Персийския залив. Но могат да влошат напрежението сред Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало, главния му противник. Вицепрезидентът Дагало е началник на прословуто паравоенно формирование, което Бурхан желае да интегрира в националната войска. Съпротивата на Дагало може да донесе проблеми. Единственото позитивно развиване в района е Сомалия, където новият президент Хасен Шейх Мохамуд напредва с отблъскването на джихадистите от " Ал Шабаб ".
Реклама
В центъра на сегашните тествания за района обаче стои Еритрея. През 2020 година нейният деспот деец Исаяс Аверки хвърли своята голяма наборна войска в гражданската война в Етиопия, с цел да помогне на Абий в борбата му против тиграйските бунтовници. Той няма непринудено да ги отдръпна. Исаяс счита за екзистенциална опасност Тиграйския национален освободителен фронт, партията-милиция, която ръководи района на Тиграй по южната граница на Еритрея (тиграйците се отнасят към него с сходна враждебност). Той може да опита да скапе примирието, което Абиий реализира с тях.
Заплаха от Исаяс има и оттатък Тиграй. Няколко хиляди сомалийски бойци, изпратени на скрито образование в Еритрея от предшественика на Мохамуд, към момента не са се върнали вкъщи. Президентът на Еритрея, наподобява, желае да ги употребява като лост за напън против Мохамуд (двамата не са в положителни отношения). А водачите на Судан се опасяват, че в случай че еритрейските сили надделеят в Тиграй, Исаяс може да насочи взор към Източен Судан. Еритрея преди е подкрепяла судански размирен групи там.
Западните страни ще следят от близко Исаяс през 2023 година и може да се засилват с стопански наказания. Но връзките с Русия и Китай усложняват нещата. Китай е най-важният задграничен финансов покровител на Еритрея и уголемява контрола си върху основния минен бранш в страната. Смята се, че Русия, която желае военноморска база в Червено море, изпраща оръжия. Главният агресор на Африканския рог наподобява малко евентуално да промени държанието си, до момента в който се радва на поддръжка от толкоз авторитетни другари.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Ами акоЕтиопия е във война със себе си. Икономиката на Египет е разтърсена. Хунта ръководи Судан. Трите страни са в спор за контрола над огромния нов язовир на Нил. Ами в случай че в района стартира война за Големия етиопски язовир " Ренесанс "? Това би било злополучие. Египет и Етиопия имат огромни армии. Судан гъмжи от милиции. И трите стопански системи ще пострадат съществено. Би последвала вълна от бежанци към Европа. Затова по-вероятна е прокси война, при която Египет и Судан подкрепят етиопските бунтовници, до момента в който Еритрея е на страната на етиопското държавно управление. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
За напъните си етиопският водач беше почетен с Нобелова премия за мир през 2019 година Скоро по-късно настъпи смяна в Судан. През 2019 година протестиращите смъкнаха Омар ал Башир, поставяйки завършек на неговата 30-годишна робия. Судан се впусна в насърчителен либерален преход, частично подкрепят от Абий, който спомага за реализиране на единодушие сред цивилните и въоръжените сили.
Пренасяме се в 2023 година, където картината несъмнено е по-мрачна. Повече от две години Етиопия е затънала в обезверена кръвопролитна революция. Въпреки че през ноември беше подписано спокойно съглашение, то е несигурно и огромна част от страната остава раздирана от спора. Той даже би могъл да излезе от границите на Етиопия и да се разпростре към прилежащи страни.
В Судан въоръжените сили заграбиха властта с прелом през 2021 година и наподобяват решени да не я пускат. Абдел-Фатах ал Бурхан, де факто президент на Судан, възнамерява да организира избори през юли 2023 година или по-рано, в случай че е допустимо. Те няма да задоволят никого с изключение на неговите настойници в Египет и Персийския залив. Но могат да влошат напрежението сред Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало, главния му противник. Вицепрезидентът Дагало е началник на прословуто паравоенно формирование, което Бурхан желае да интегрира в националната войска. Съпротивата на Дагало може да донесе проблеми. Единственото позитивно развиване в района е Сомалия, където новият президент Хасен Шейх Мохамуд напредва с отблъскването на джихадистите от " Ал Шабаб ".
Реклама
В центъра на сегашните тествания за района обаче стои Еритрея. През 2020 година нейният деспот деец Исаяс Аверки хвърли своята голяма наборна войска в гражданската война в Етиопия, с цел да помогне на Абий в борбата му против тиграйските бунтовници. Той няма непринудено да ги отдръпна. Исаяс счита за екзистенциална опасност Тиграйския национален освободителен фронт, партията-милиция, която ръководи района на Тиграй по южната граница на Еритрея (тиграйците се отнасят към него с сходна враждебност). Той може да опита да скапе примирието, което Абиий реализира с тях.
Заплаха от Исаяс има и оттатък Тиграй. Няколко хиляди сомалийски бойци, изпратени на скрито образование в Еритрея от предшественика на Мохамуд, към момента не са се върнали вкъщи. Президентът на Еритрея, наподобява, желае да ги употребява като лост за напън против Мохамуд (двамата не са в положителни отношения). А водачите на Судан се опасяват, че в случай че еритрейските сили надделеят в Тиграй, Исаяс може да насочи взор към Източен Судан. Еритрея преди е подкрепяла судански размирен групи там.
Западните страни ще следят от близко Исаяс през 2023 година и може да се засилват с стопански наказания. Но връзките с Русия и Китай усложняват нещата. Китай е най-важният задграничен финансов покровител на Еритрея и уголемява контрола си върху основния минен бранш в страната. Смята се, че Русия, която желае военноморска база в Червено море, изпраща оръжия. Главният агресор на Африканския рог наподобява малко евентуално да промени държанието си, до момента в който се радва на поддръжка от толкоз авторитетни другари.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Ами акоЕтиопия е във война със себе си. Икономиката на Египет е разтърсена. Хунта ръководи Судан. Трите страни са в спор за контрола над огромния нов язовир на Нил. Ами в случай че в района стартира война за Големия етиопски язовир " Ренесанс "? Това би било злополучие. Египет и Етиопия имат огромни армии. Судан гъмжи от милиции. И трите стопански системи ще пострадат съществено. Би последвала вълна от бежанци към Европа. Затова по-вероятна е прокси война, при която Египет и Судан подкрепят етиопските бунтовници, до момента в който Еритрея е на страната на етиопското държавно управление. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ