Дойче веле: Пет години в ЕС - как Хърватия стана невидима и защо не празнува
Преди пет години Хърватия стана пълновръстен член на Европейски Съюз. Още по това време не се забелязваше прекомерно огромно вдъхновение - нито в Хърватия, нито пък в Европейски Съюз. Датата бе 1 юли 2013. Кризата в еврозоната беше в разгара си - Европейски Съюз и ЕЦБ бяха ангажирани най-много със спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия. Италия и Испания също създаваха съществени паники на Европейски Съюз.
Германските медии отбелязваха загрижеността на немските данъкоплатци, че "ЕС осиновява следващото проблематично дете ". А в английските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: "Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме “. Toва написа "Дойче Веле ".
А в самата Хърватия присъединението към Европейски Съюз мина съвсем тихо и без огромни празненства. Хората смятаха, че е осъществена вярна крачка, тъй като имаха вяра, че страната им постоянно си е била част от Европа. Хърватите бяха уверени и в това, че са били принудени да чакат безпричинно дълго за участие в Европейски Съюз и че във всички случаи е трябвало да бъдат признати най-малко преди България и Румъния.
От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската стопанска система вероятно няма да е конкурентоспособна в границите на общия европейски пазар. Безработицата още тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на вяра бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.
За подарък - приключване на мозъци.
Днес, пет години по-късно, празнично въодушевление още веднъж няма. Дори и най-отявлените последователи на пълноправното участие не са в положение да кажат какви са били изгодите за Европейски Съюз от това, че одобри Хърватия в общността. Освен в случай че не сметнем за облага всеобщата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че някогашният ръководител на Европейска комисия Барозу даваше добра оценка на страната за битката ѝ против корупцията, от присъединението си насам най-младата страна-членка на Европейски Съюз е паднала по-ниско в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. В така наречен корупционен показател Хърватия заема през днешния ден 58-о място измежду 180 страни.
От хърватска позиция присъединението на страната към Европейски Съюз също не може да мине за огромен триумф. От години насам Европейски Съюз затъва от една рецесия в друга. Съюзът, който си беше сложил за задача да стабилизира Балканите, през днешния ден е по-нестабилен, след като и да било. Тази общественост, обединена към избрани полезности, през днешния ден е подложена на вътрешен и външен напън от десни популисти, "нелиберални демократи " и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена приемливост или правова либералност, европейският образец би бил повече от значим. За страдание Европа сега е заета най-вече със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае какъв брой от пълноправното си участие, което проличава и по това, че приблизително по 180 хървати дневно обръщат тил на страната и се насочат към Германия, Австрия или Ирландия. В множеството случаи това са високообразовани и амбициозни младежи.
В равносметката на петгодишното хърватско участие въпреки всичко остава да тежи така наречен "геостратегически фактор ". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на неустойчив и рисков район. На всичкото от горната страна това е район, към който апетити демонстрират редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те очевидно гледат на Балканите като на свое предмостие към Европейски Съюз.
Съзнавайки това, някогашният хърватски министър председател Зоран Миланович преди пет години беше заречен на Европейски Съюз, че неговата страна ще "строи мостове към другите страни в Югоизточна Европа " в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, предизвика Босна и Херцеговина със градежа на мост през нейна територия, а във връзка с Сърбия демонстрира по-скоро подготвеност за разпри, в сравнение с за добросъседски връзки.
Присъединяването на Хърватия към Европейски Съюз не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за участие от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския образец и да я карат по същия метод: тук няколко нужни промени, там няколко добре звучащи закона и доста още по-добре звучащи обещания. А един път влезнали в Европейски Съюз, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали "големите " в Брюксел по този начин или другояче си имат задоволително мотиви за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия! В този смисъл, подвигам една полупразна чаша и поисквам на Хърватия да употребява идващите пет години от участието си по-смислено от първите.
Източник: БЛИЦ
Германските медии отбелязваха загрижеността на немските данъкоплатци, че "ЕС осиновява следващото проблематично дете ". А в английските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: "Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме “. Toва написа "Дойче Веле ".
А в самата Хърватия присъединението към Европейски Съюз мина съвсем тихо и без огромни празненства. Хората смятаха, че е осъществена вярна крачка, тъй като имаха вяра, че страната им постоянно си е била част от Европа. Хърватите бяха уверени и в това, че са били принудени да чакат безпричинно дълго за участие в Европейски Съюз и че във всички случаи е трябвало да бъдат признати най-малко преди България и Румъния.
От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската стопанска система вероятно няма да е конкурентоспособна в границите на общия европейски пазар. Безработицата още тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на вяра бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.
За подарък - приключване на мозъци.
Днес, пет години по-късно, празнично въодушевление още веднъж няма. Дори и най-отявлените последователи на пълноправното участие не са в положение да кажат какви са били изгодите за Европейски Съюз от това, че одобри Хърватия в общността. Освен в случай че не сметнем за облага всеобщата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че някогашният ръководител на Европейска комисия Барозу даваше добра оценка на страната за битката ѝ против корупцията, от присъединението си насам най-младата страна-членка на Европейски Съюз е паднала по-ниско в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. В така наречен корупционен показател Хърватия заема през днешния ден 58-о място измежду 180 страни.
От хърватска позиция присъединението на страната към Европейски Съюз също не може да мине за огромен триумф. От години насам Европейски Съюз затъва от една рецесия в друга. Съюзът, който си беше сложил за задача да стабилизира Балканите, през днешния ден е по-нестабилен, след като и да било. Тази общественост, обединена към избрани полезности, през днешния ден е подложена на вътрешен и външен напън от десни популисти, "нелиберални демократи " и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена приемливост или правова либералност, европейският образец би бил повече от значим. За страдание Европа сега е заета най-вече със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае какъв брой от пълноправното си участие, което проличава и по това, че приблизително по 180 хървати дневно обръщат тил на страната и се насочат към Германия, Австрия или Ирландия. В множеството случаи това са високообразовани и амбициозни младежи.
В равносметката на петгодишното хърватско участие въпреки всичко остава да тежи така наречен "геостратегически фактор ". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на неустойчив и рисков район. На всичкото от горната страна това е район, към който апетити демонстрират редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те очевидно гледат на Балканите като на свое предмостие към Европейски Съюз.
Съзнавайки това, някогашният хърватски министър председател Зоран Миланович преди пет години беше заречен на Европейски Съюз, че неговата страна ще "строи мостове към другите страни в Югоизточна Европа " в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, предизвика Босна и Херцеговина със градежа на мост през нейна територия, а във връзка с Сърбия демонстрира по-скоро подготвеност за разпри, в сравнение с за добросъседски връзки.
Присъединяването на Хърватия към Европейски Съюз не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за участие от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския образец и да я карат по същия метод: тук няколко нужни промени, там няколко добре звучащи закона и доста още по-добре звучащи обещания. А един път влезнали в Европейски Съюз, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали "големите " в Брюксел по този начин или другояче си имат задоволително мотиви за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия! В този смисъл, подвигам една полупразна чаша и поисквам на Хърватия да употребява идващите пет години от участието си по-смислено от първите.
Източник: БЛИЦ
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ