Германско радио за интеграцията на нашите роми в Германия: Какво работят?
Преди пет години българите и румънците получиха свободен достъп до немския трудов пазар. В резултат тук към този момент работят към 1 милион жители на България и Румъния. Интеграцията им на немския трудов пазар протича повече от сполучливо, само че измежду трудовите мигранти към момента има и доста хора с ниско обучение, без никаква подготовка, без знания по немски език. А това основава съществени проблеми на редица градове в Германия, се споделя в просторен репортаж на немското публично радио ВДР, който бе излъчен и от Дойче Веле.
В началото на предаването създателят Волфганг Ландмесер споделя за наемните служащи, които чакат на пиацата в Дортмунд някой да ги наеме за тежка физическа работа против 40-50 евро дневно. Според разпоредбите в Европейски Съюз, жители на страни от Общността могат в продължение на шест месеца да си търсят работа в друга страна-членка на Европейски Съюз. Ако не намерят обаче, те са длъжни да изоставен. Мнозина остават все пак, тъй като вкъщи се усещат още по-зле. Никой не знае сигурно какъв брой огромна е групата на тези хора.
В Дортмунд живеят към 9 000 българи и румънци, като като в някои квартали броят им е повишен 50 пъти. В тези квартали многочислените фамилии от България и Румъния постоянно попадат в ръцете на наемодатели-мошеници, които им взимат доста пари за разпадащи се жилища без течаща вода и с разкапани порти и прозорци, споделя журналистът от ВДР. И прибавя, че новопристигналите от своя страна били същинско предизвикателство за локалните хора, тъй като вдигали доста звук и натрупали купчини отпадък на улицата.
В помощ на мигрантите от България и Румъния
В Дортмунд към този момент е зародила филантропична мрежа, която подкрепя мигрантите от България и Румъния в търсенето на жилище и работа, при сключването на здравни застраховки и проучването на немски език. Пред ВДР ръководителката на църковния план "Добре пристигнала, Европа " Йохана Смит изяснява, че доста от тези хора са необразовани и имат потребност от сериозна поддръжка. Само 10% от търсещите работа българи и румънци имат професионална подготовка, не са доста и хората със приключено обучение. За техните проблеми споделя и българката Елена Генова, която също работи за плана. Тя съветва новопристигналите във взаимоотношението им със службите по труда, с наемодателите или с кредитори, които си търсят закъснели заплащания.
Според създателя на радиопредаването, сложното състояние на българите и румънците в Дортмунд частично можело да се изясни и с дискриминирането, на която са подложени в родните си страни. Германският публицист дава образец с многочислените пловдивски роми от Столипиново, заселили се в този немски град.
След 2007 в Дуисбург са се заселили 11 000 българи. Много от тях са роми. Положителните образци обаче са прекомерно малко. Затова и българските мигранти попадат в медиите най-много поради проблемите, които основават.
По-нататък в репортажа се напомня, че мигранти от държави-членки на Европейски Съюз, които не са си намерили работа в Германия, имат право на една-единствена обществена помощ: детските надбавки. При това в значително от случаите децата, за които се изплащат детски надбавки, живеят не в Германия, а в родните си страни. Само през последната година детските надбавки, изплащани за живеещи в Полша, Румъния и България деца, са се нараснали с 10 %.
И въпреки всичко: под линия немската стопанска система печели от трудовите мигранти. Около 1 милион българи и румънци към този момент работят в Германия, а интеграцията им на тукашния трудов пазар протича изненадващо сполучливо, изяснява Ехсан Уализадех от нюрнбергския Институт за проучване на трудовия пазар и професионалното развиване.
"Ръстът е неповторим, а данните демонстрират, че мигрантите от България и Румъния са измежду най-добре интегрираните групи на немския трудов пазар ", споделя той пред ВДР.
Добрата вест е, че 64% от българите и румънците в Германия имат работа. Лошата е, че те нормално упражняват ниско дипломиран труд. Повече от половината работят по градежи и хранилища или в ресторантьорството, изяснява създателят на предаването. И показва, че точно ниско квалифицираните българи и румънци неведнъж стават жертва на посредници-мошеници или на проведени незаконни групи. Съществуват цели каналджийски мрежи, които докарват в Германия хора от България и Румъния, настаняват ги в прекомерно скъпи квартири, измислят им фиктивни работни места с ниско възнаграждение и след това си присвояват полагащите им се спомагателни обществени помощи. Все повече общини в Германия се борят против този тип измами.
Интеграция - различен метод няма
През последните години е в ход трайна полемика за това по какъв начин да се предотвратят както такива незаконни практики, по този начин и елементарните злоупотреби със обществени помощи, в това число и с детски надбавки. В полемиката се чуват както рационални причини, по този начин и квалификации, които от време на време граничат с ксенофобия. Германското държавно управление се пробва да взема решение казуса посредством разнообразни юридически лостове. Още преди няколко години тогавашната министърка на общественото дело Андреа Налес задвижи законопроект, съгласно който мигрантите от страни в Европейски Съюз в продължение на пет години нямат право на обществени помощи, в случай че не са работили в Германия. Политици от ХДС упорстват също така тези мигранти, които не са съумели да си намерят работа в Германия в границите на шест месеца, да бъдат връщани принудително в родните им страни.
Отговорничката по обществените въпроси в дортмундската община Биргит Цьорнер разяснява този апел по този начин:
"Тези хора ще излязат за 10 минути от Германия и след това отново ще се върнат. Дали ни харесва или не - такова е ситуацията. След като една огромна част от тях желаят да търсят тук вероятност, друга смислена опция, с изключение на интеграцията, просто няма. "
А с цел да се интегрират и да си намерят прилична работа, мигрантите би трябвало да научат немски. Според сегашните правила обаче, за разлика от бежанците, те би трябвало сами да поемат разноските по езиковите курсове. А множеството от тях не могат да си го разрешат. Ето за какво тези немски общини, където има изключително огромен приток на трудови мигранти, упорстват за безвъзмездни езикови курсове. Точно пет години, откакто българите и румънците получиха достъп до немския трудов пазар, Федерацията на немските общини желае да се вкарат общи стандарти за помощта, която се оказва на хората, търсещи работа. Единствено по този метод може да им се обезпечи достъп до курсове по немски и до професионално образование. При настоящето състояние мнозина от тях не могат да си разрешат да покачат професионалната си подготовка - заради простата причина, че нямат време, защото би трябвало да изкарват пари с нископлатена работа.
В края на предаването на ВДР става дума и за тези мигранти, които нямат съвсем никакъв късмет да си намерят място на немския трудов пазар - поради ниското си обучение или поради сериозните културни разлики. Елена Генова признава, че има хора, които просто не могат да се оправят сами: "Те ще си останат подвластни от нашата помощ. Това е ситуацията ", споделя тя пред репортера на ВДР.
В началото на предаването създателят Волфганг Ландмесер споделя за наемните служащи, които чакат на пиацата в Дортмунд някой да ги наеме за тежка физическа работа против 40-50 евро дневно. Според разпоредбите в Европейски Съюз, жители на страни от Общността могат в продължение на шест месеца да си търсят работа в друга страна-членка на Европейски Съюз. Ако не намерят обаче, те са длъжни да изоставен. Мнозина остават все пак, тъй като вкъщи се усещат още по-зле. Никой не знае сигурно какъв брой огромна е групата на тези хора.
В Дортмунд живеят към 9 000 българи и румънци, като като в някои квартали броят им е повишен 50 пъти. В тези квартали многочислените фамилии от България и Румъния постоянно попадат в ръцете на наемодатели-мошеници, които им взимат доста пари за разпадащи се жилища без течаща вода и с разкапани порти и прозорци, споделя журналистът от ВДР. И прибавя, че новопристигналите от своя страна били същинско предизвикателство за локалните хора, тъй като вдигали доста звук и натрупали купчини отпадък на улицата.
В помощ на мигрантите от България и Румъния
В Дортмунд към този момент е зародила филантропична мрежа, която подкрепя мигрантите от България и Румъния в търсенето на жилище и работа, при сключването на здравни застраховки и проучването на немски език. Пред ВДР ръководителката на църковния план "Добре пристигнала, Европа " Йохана Смит изяснява, че доста от тези хора са необразовани и имат потребност от сериозна поддръжка. Само 10% от търсещите работа българи и румънци имат професионална подготовка, не са доста и хората със приключено обучение. За техните проблеми споделя и българката Елена Генова, която също работи за плана. Тя съветва новопристигналите във взаимоотношението им със службите по труда, с наемодателите или с кредитори, които си търсят закъснели заплащания.
Според създателя на радиопредаването, сложното състояние на българите и румънците в Дортмунд частично можело да се изясни и с дискриминирането, на която са подложени в родните си страни. Германският публицист дава образец с многочислените пловдивски роми от Столипиново, заселили се в този немски град.
След 2007 в Дуисбург са се заселили 11 000 българи. Много от тях са роми. Положителните образци обаче са прекомерно малко. Затова и българските мигранти попадат в медиите най-много поради проблемите, които основават.
По-нататък в репортажа се напомня, че мигранти от държави-членки на Европейски Съюз, които не са си намерили работа в Германия, имат право на една-единствена обществена помощ: детските надбавки. При това в значително от случаите децата, за които се изплащат детски надбавки, живеят не в Германия, а в родните си страни. Само през последната година детските надбавки, изплащани за живеещи в Полша, Румъния и България деца, са се нараснали с 10 %.
И въпреки всичко: под линия немската стопанска система печели от трудовите мигранти. Около 1 милион българи и румънци към този момент работят в Германия, а интеграцията им на тукашния трудов пазар протича изненадващо сполучливо, изяснява Ехсан Уализадех от нюрнбергския Институт за проучване на трудовия пазар и професионалното развиване.
"Ръстът е неповторим, а данните демонстрират, че мигрантите от България и Румъния са измежду най-добре интегрираните групи на немския трудов пазар ", споделя той пред ВДР.
Добрата вест е, че 64% от българите и румънците в Германия имат работа. Лошата е, че те нормално упражняват ниско дипломиран труд. Повече от половината работят по градежи и хранилища или в ресторантьорството, изяснява създателят на предаването. И показва, че точно ниско квалифицираните българи и румънци неведнъж стават жертва на посредници-мошеници или на проведени незаконни групи. Съществуват цели каналджийски мрежи, които докарват в Германия хора от България и Румъния, настаняват ги в прекомерно скъпи квартири, измислят им фиктивни работни места с ниско възнаграждение и след това си присвояват полагащите им се спомагателни обществени помощи. Все повече общини в Германия се борят против този тип измами.
Интеграция - различен метод няма
През последните години е в ход трайна полемика за това по какъв начин да се предотвратят както такива незаконни практики, по този начин и елементарните злоупотреби със обществени помощи, в това число и с детски надбавки. В полемиката се чуват както рационални причини, по този начин и квалификации, които от време на време граничат с ксенофобия. Германското държавно управление се пробва да взема решение казуса посредством разнообразни юридически лостове. Още преди няколко години тогавашната министърка на общественото дело Андреа Налес задвижи законопроект, съгласно който мигрантите от страни в Европейски Съюз в продължение на пет години нямат право на обществени помощи, в случай че не са работили в Германия. Политици от ХДС упорстват също така тези мигранти, които не са съумели да си намерят работа в Германия в границите на шест месеца, да бъдат връщани принудително в родните им страни.
Отговорничката по обществените въпроси в дортмундската община Биргит Цьорнер разяснява този апел по този начин:
"Тези хора ще излязат за 10 минути от Германия и след това отново ще се върнат. Дали ни харесва или не - такова е ситуацията. След като една огромна част от тях желаят да търсят тук вероятност, друга смислена опция, с изключение на интеграцията, просто няма. "
А с цел да се интегрират и да си намерят прилична работа, мигрантите би трябвало да научат немски. Според сегашните правила обаче, за разлика от бежанците, те би трябвало сами да поемат разноските по езиковите курсове. А множеството от тях не могат да си го разрешат. Ето за какво тези немски общини, където има изключително огромен приток на трудови мигранти, упорстват за безвъзмездни езикови курсове. Точно пет години, откакто българите и румънците получиха достъп до немския трудов пазар, Федерацията на немските общини желае да се вкарат общи стандарти за помощта, която се оказва на хората, търсещи работа. Единствено по този метод може да им се обезпечи достъп до курсове по немски и до професионално образование. При настоящето състояние мнозина от тях не могат да си разрешат да покачат професионалната си подготовка - заради простата причина, че нямат време, защото би трябвало да изкарват пари с нископлатена работа.
В края на предаването на ВДР става дума и за тези мигранти, които нямат съвсем никакъв късмет да си намерят място на немския трудов пазар - поради ниското си обучение или поради сериозните културни разлики. Елена Генова признава, че има хора, които просто не могат да се оправят сами: "Те ще си останат подвластни от нашата помощ. Това е ситуацията ", споделя тя пред репортера на ВДР.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ