Преди осем години България се изправи пред една от най-мрачните

Преди осем години България се изправи пред една от най-мрачните и шокиращи истории в актуалната си история. Три девойки живееха в цялостна изолираност от външния свят. Те прекараха години под ключ в дребна стая в софийския квартал „ Люлин “. Родителите им ги държаха в условия на цялостна бедност и обществена самотност от раждането им. Никой в държавните институции не знаеше за тяхното битие през цялото това време. Децата в никакъв случай не бяха посещавали детска градина или учебно заведение. Те нямаха другари, познати или каквито и да е обществени контакти отвън фамилния кръг.

Дядото на децата разкрива истината пред национална телевизия в предаването „ Съдебен спор “. Той събира храброст да опише за ужаса, който се случва зад затворените порти на жилището. Това самопризнание обаче му коства живота по най-жестокия метод. Родителите на девойките убиват възрастния мъж поради неговите обществени разкрития. Случаят става мотив за огромно следствие. То разкрива систематични пропуски в обществената система на страната. Такива случаи на принуждение и цялостен надзор постоянно остават скрити за обществото прекомерно дълго.

Майката и бащата на девойките получават тежки присъди за осъщественото закононарушение. Те са наказани надлежно на 18 и 15 години отнемане от независимост. След произнасянето на присъдите страната най-сетне извежда девойките от рисковата среда. Тогава те са на възраст 13, 14 и 18 години. Богомила е втората щерка в това семейство. Днес тя е млада жена и взема решение да проговори за първи път пред камерата на NOVA.

Богомила споделя по какъв начин е съумяла да оцелее душевен в годините на цялостна изолираност. Нейното главно избавление е било изкуството и творчеството.

„ Като дребна доста обичах да рисувам. Спомням си, че когато е имало по-напрегнати обстановки, съм си взимала молив и съм рисувала. Това ме успокояваше. Рисуването беше моето избавление “, спомня си тя.

Светът на открито се оказва същински потрес за нея след излизането от изолацията. Тя е познавала действителността единствено от страниците на книгите и филмите. Богомила признава, че е изпитвала голям интерес към всичко ново към себе си.

„ Аз съм много любопитен човек. Обичам да откривам нови неща. Бях разчувствана да преоткрия света “, споделя тя.

След фамилната покруса трите сестри попадат в обществени институции. Службите ги настаняват в Център за настаняване от фамилен вид за деца с увреждания. Това е единственият метод те да останат дружно на едно място. Момичетата имат мощна потребност от взаимна поддръжка в този сложен миг.

„ Ние искахме да сме дружно, с цел да се подкрепим. Всичко, което преживявахме тогава, беше по-лесно, тъй като бяхме дружно “, изяснява Богомила.

Образователният път на Боги стартира по извънредно необикновен и сложен метод. Тя потегля на учебно заведение за първи път едвам на 13-годишна възраст. Социалните служащи откриват, че тя към този момент може да чете и написа. Научила е тези умения сама у дома с помощта на наличните енциклопедии. На 15 години тя се оказва в четвърти клас дружно с доста по-малки деца.

„ Когато бях на 15 години, ми се наложи да съм постоянно в четвърти клас. Беше ми необичайно, тъй като бях с 10-годишни деца “, признава момичето.

Системата обаче продължава да слага нови и неуместни трудности пред нея. Преместват я да учи в профилирано учебно заведение за глухи деца. Причината е чисто административна. Искали са тя и огромната ѝ сестра да останат в едно образователно заведение. В тази среда Боги се усеща изолирана по нов метод. Често се случва да бъде единственият чуващ възпитаник в класната стая.

„ Началото ми беше малко необичайно, тъй като щях да съм с глухи – т.е. отново няма да има с кого да си приказвам. Много постоянно се случваше да съм сама в класа “, спомня си тя.

Учителите в профилираното учебно заведение не вярвали в нейния капацитет. Те я съветвали да остане там поради по-ниските условия. Богомила обаче имала доста по-амбициозни проекти за своето бъдеще. Тя е знаела тъкмо с какво желае да се занимава в живота си. Подобни форми на душевен напън и ограничение на избора единствено я стимулират повече.

„ Наумих си, че няма да заставам там. Вече знаех, че желая да се занимавам с графичен дизайн, анимация и компютърен дизайн “, споделя момичето.

С помощта на частни уроци тя съумява да навакса пропуснатото. Получава скъпа поддръжка от своята възпитателка по математика. Благодарение на упоритостта си е призната в паралелка с профил снимка. Днес Богомила е ученичка в 11. клас на независима форма на образование. Тя към този момент работи в магазин за арт материали и се устоя сама. Живее дружно с по-голямата си сестра. Двете постоянно посещават най-малката си сестра, която е с тежко увреждане.

Богомила има вяра, че обществото носи огромна отговорност за сходни нещастия. Тя счита, че хората прекомерно постоянно пренебрегват проблемите на другите. Според нея институциите са могли да предотвратят ужаса при съответна интервенция.

„ Искам да покажа, че колкото и неприятно да ти се е случило в предишното, през каквото и да си минал, можеш да се изправиш, да го превъзмогнеш и да продължиш напред “, споделя тя.

Богомила акцентира, че персоналната воля е най-важният фактор за смяна. Тя е признателна на всички другари и организации, които са били до нея.

„ На първо място човек би трябвало самичък да си помогне. Сам би трябвало да осъзнаеш, че би трябвало да продължиш напред и да си следваш задачите. На второ място са всичките ми другари, неправителствени организации и обществени служащи, които са били до мен всеки ден “, безапелационна е тя.

Нейните фантазии през днешния ден са свързани с огромното кино и анимацията. Тя желае да основава светове, които да въодушевяват другите.

„ След 10-20 години се надявам на края на някои анимационни филми откъм гърба да се изписва и моето име. Искам да имам лична къща, да основа една арт атмосфера към себе си. Но най-много желая да въодушевявам хората и да оказвам помощ на други деца и младежи, които минават през нещо сходно “, приключва описа си Богомила.

Трите сестри са държани в цялостна изолираност от раждането си досега на тяхното освобождение. Този случай остава един от най-тежките образци за домашно принуждение в българската престъпна история. Днес Богомила е образец за силата на човешкия дух и желанието за нов живот.