Чума може да е заличила населението на Европа през каменната епоха
Преди към пет хиляди години популацията на Северна Европа се срутва, като земеделските общности в района от каменната ера понижават десетократно. Причината за този спад в популацията обаче остава предмет на разногласия, оповестява Българска телеграфна агенция.
Ново проучване въз основата на ДНК, извлечена от човешки кости и зъби, открити в антични гробници в скандинавските страни - седем от шведския район Фолбигденс, една от шведското крайбрежие край Гьотеборг и една от Дания, сочи, че болест, най-вероятно чума, може би е причина за неолитния спад в популацията. Останките са от мегалитни гробници.
Изследвани са остатъци на 108 души - 62 на мъже, 45 на дами и един с непостоянен пол. От тях 18 на брой или 17 на 100 са били инфектирани с чума все още на гибелта си.
Учените са съумели да основат родословие на 38 души от шест генерации или към 120 години от Фолбигденс. От тях 12 души или 32 на 100 са били инфектирани с чума. Генетични данни сочат, че тяхната общественост е прекарала три ясно изразени талази от ранна форма на чума.
Изследователите са реконструирали изцяло геномите на другите варианти на причиняващата чума бактерия Yersinia pestis, виновна за тези талази, и са открили, че последната може да е била по-силно заразна от предходните. Авторите на проучването са разпознали признаци, съгласно които може да се счита, че заболяването се е пренасяла от човек на човек и е предизвикала зараза.
Научихме, че неолитната чума е предходник на всички по-късни форми на чумата, сподели Фредерик Сиършолм, генетик от университета на Копенхаген и водещ създател на проучването, оповестено в сп. " Нейчър ".
По-късна форма на същия патоген е провокирала юстиниановата чума, върлувала през шести век прочие н. е., и на Черната гибел от четиринадесети век, покосила популацията на Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Тъй като вариантите, циркулирали през неолитния спад на популацията, са доста ранни разновидности на бактерията, чумата евентуално е предизвиквала разнообразни признаци от тези, проявявани по време на епидемията хилядолетия по-късно.
Спадът на популацията в Северна Европа настава към 3300 година пр.н. е. - 2900 година пр.н.е. По това време градове и напреднали цивилизации към този момент процъфтяват тук-там като Египет и Месопотамия.
Населението на Скандинавия и северозападните елементи на Европа изчезва изцяло, с цел да бъде сменено по-късно от представители на културата ямная, идващи от степите към модерна Украйна. Те са прародители на актуалните северноевропейци.
Досега се предлагаха разнообразни сюжети, които да обяснят спада на популацията в Северна Европа - война или просто конкуренция с народите от степта, които стартират да преобладават при залеза на неолита, земеделска рецесия, довела до всеобщ апетит или разнообразни заболявания, измежду които и чума, сподели Сиършолм. Проблемът бе, че до момента бе разпознат единствено един чумен геном и не беше известно дали заболяването е можела да се популяризира измежду човешкото население, добави той.
ДНК доказателствата дават също и взор към обществената динамичност в тогавашните общности, като демонстрират, че мъжете са имали деца от доста дами и че дами са били водени от прилежащи общности. Жените наподобява са били моногамни.
" Множество репродуктивни сътрудници може да значат голям брой съпруги. Може да значат също, че на мъжете е било разрешено са намерят нова партньорка, в случай че овдовеят, или пък че са имали любовници ", сподели Сиършолм.
