Преди около месец Министерството на околната среда реши да пренасочи

Преди към месец Министерството на околната среда реши да пренасочи 390 милиона лв. от оперативна стратегия „ Околна среда “ към планове за чист въздух в 11 общини – градове с тежки проблеми с качеството на въздуха. Личното ми мнение е, че тези пари могат да свършат доста по-полезна работа, в случай че с тях се финансира прекосяване към чиста сила за отопление, само че сумата е избрана единствено за електрификация на превоза – най-вероятно ще отидат главно за закупуване на електробуси. ОК, взетото решение не е оптимално, само че парите са извънредно доста, а капацитетът за скъпи неточности, когато приказваме за бързо-развиващи се технологии, постоянно е огромен.

Въпреки всичкото говорене и писане по тематиката, все още електробусите са на практика неповторим китайски феномен. Според данни на Блумберг в края на 2018 година в света се движат 425 000 електробуса, като 421 000 от тях са в Китай. Европа има 2 250, а Съединени американски щати – 300. Китайската доминация е разумна: Партията взема решение, че електрификацията на превоза би трябвало да се случи, постанова цели, разхвърля дотации, бюрократите извършват, фирмите създават, градовете купуват. В резултат, през днешния ден Шенджен и Шанхай са международни столици на електробусите, а китайските компании-производители преобладават пазара.

Навсякъде другаде по света технологията е в пилотна фаза – вършат се проби на разнообразни разновидности и се сортира деликатно. В новините през ден се появява име на нов град с 3-5 електробуса, само че процесът по заменяне на общоприетите рейсове напълно не минава по вода. Американците са изключително взискателни – през 2018 година да вземем за пример град Албакърки връща всички закупени от китайския колос BYD електробуси, тъй като остават надалеч от обезпечения пробег. Опитите в Минесота пък демонстрират, че както студената зима, по този начин и горещото лято, безусловно изцеждат батериите за нула време – дори се постанова да ги избавят с дизелови генератори. С по-късите дистанции в Западна Европа ситуацията не е чак толкоз зле, само че и там са доста деликатни преди да създадат огромна покупка. Хубавото е, че към този момент има огромно количество обществена информация, от която нашите общини могат да почерпят скъпи препоръки.

Краткият опит на София с доставените през октомври, 2018 година 20 електробуса Yutong E12LF е доста индикативен. Според вътрешни източници, действителният им пробег в естествени условия е към 230 вместо предстоящите 320 км. Това на практика значи, че се постанова да бъдат зареждани и в средата на работния ден, което е съдбовно за живота на батериите – ще би трябвало да бъдат заменени доста преди „ обезпечената “ седма година. При студени зимни дни пък въобще не могат да обслужват линиите си и се постанова да бъдат употребявани общоприети дизелови рейсове – въпреки всичко пасажерите не би трябвало да мръзнат. Лятото сигурно ще имат проблем с охлаждането, което отново изисква доста сила. В края на краищата общата им разполагаемост ще бъде извънредно ниска, т.е. инвестицията в никакъв случай няма да се изплати. А приказваме за цени от към 900 хиляди до 1 милион лв. на кола дружно с нужната зарядна инфраструктура. Дано скоро общината разгласява и публични данни, само че леко се колебая, че ще го направи.

Какви са другите възможности? Основната разлика сред наличните на пазара електробуси се състои в метода на зареждане – през нощта или по време на работа сред спирките. Допълнителен аспект се явява скоростта на зареждане – постепенно, бързо и доста бързо. Зад тези разлики стоят технологиите за предпазване на сила – надлежно със общоприети литиево-йонни акумулатори, бързозарядни литиеви акумулатори или с ултракондензатори и технологиите на зарядните станции, които разрешават друга скорост на зареждане.

Батериите и ултракондензаторите са фундаментално разнообразни технологии и борбата сред тях занапред се разгаря.

Фигура 1. Сравнение сред ултракондензатори и акумулатори (източник Skeleton Technologies):



Батериите са по-развита технология с големи към този момент направени вложения, които сигурно ще търсят възвръщаемост. Оптимални са за предпазване на огромно количество сила за дълго време. Ултракондензаторите пък оферират бърз заряд и мощ и непрекъснато порастват на потенциал. В съответното приложение при градски рейсове ултракондензаторите имат някои основни преимущества: доста по-леки са, т.е. не лишават от товароносимостта на колата; не се въздействат от температурата – работят чудесно при горещина и студ; зареждат се от 0 до 100% за броени минути и животът им е колкото на естествен рейс – над 1 милион цикъла или гаранции от 10 до 15 г; безспорна дуракоустойчивост – за разликата от батериите, зареждането им е изцяло безопасно; не могат да се възпламенят; не съдържат тежки метали и не съставляват рисков боклук. Наличните на пазара модели с ултракондензатори разрешават изминаване на до 20 км. като зарядните станции нормално се инсталират на двата края на линиите, т.е. изисква се минимална инфраструктура.

Международната организация по енергетика има Програма за съдействие за хибридни и електрически транспортни средства, която в частта си за електробуси е водена от Joanneum Research LIFE Centre for Climate, Energy and Society със седалище в Грац, Австрия. Това е градът с най-лошо качество на въздуха в страната, тъй че там от дълго време се тестват всевъзможни модели. Резултатите в Грац са изцяло еднопосочни – най-хубавото съответствие качество/цена там е реализирано от електробус с ултракондензатор. Неслучайно, София подписа договорка за закупуване на 15 сходни електробуса, които ще дойдат тази есен. Договорът планува година след стартирането им в употреба, „ Столичен електротранспорт “ да поръча още 15 возила при същите условия, в случай че компанията е удовлетворена от качествата им.

Един ден може да се окаже, че съвършеният електробус работи с композиция от батерия и ултракондензатор. Междувременно обаче останалите градове, бенефициенти на схемата с 390 милиона лв., Враца, Перник, Плевен, Русе, Бургас, Хасково, Сливен, Стара Загора и Шумен, би трябвало да вземат решение. Много се надявам администрациите им да си създадат добре сметката и да влагат в изследване, тъй че след 5 години да не се окажат с безумно скъпи играчки, които пазят гаражите. На тяхно място бих купил електробуси с разнообразни софтуерни характерности, които да тествам най-малко една година, преди да хвърля огромните пари. Защото другояче може да ги надминем американците както по брой електробуси, по този начин и по мятане на милиони напразно.

Анализ на Боян Рашев, sustainability.bg