Лекар твърди, че е разбил шифъра на Леонардо да Винчи
Преди към 500 години Леонардо да Винчи основава скицата, която през днешния ден познаваме като Витрувианския човек — едно от най-известните анатомични изображения в света . Това комбиниране на изкуство, математика и анатомия провокира теоретичен интерес към този момент пет века. Въпреки голям брой разбори, въпросът по какъв начин точно Да Винчи е постигнал идеалното разположение на човешката фигура в кръг и квадрат остава обект на разногласия.
Лондонският стоматолог доктор Рори Мак Суини, който има и тапия по генетика, твърди, че е разкрил ключа към геометричния код на рисунката. Според него тайната се крие в споменаването на „ равностранен триъгълник “ сред краката на мъжа — подробност, разказан в ръкописите, съпътстващи скицата.
Анализът демонстрира, че този триъгълник не е инцидентен детайл, а отразява същия планов принцип, който постоянно се среща в природата . Формата подхожда на така наречен триъгълник на Бонвил — утопичен равностранен триъгълник в денталната анатомия, определящ оптималното действие на човешката челюст.
Този факт подсказва, че Леонардо да Винчи е имал интуитивно или аналитично схващане за идеалния дизайн на човешкото тяло епохи преди актуалната просвета, счита доктор Мак Суини.
Когато този триъгълник се употребява за изграждане на Витрувианския човек, се получава съответно съответствие сред размера на квадрата и кръга — 1,64. Това е съвсем идентично с така наречен „ особено планово число “ 1,6333, което неведнъж се среща в природата при създаване на здрави и ефикасни структури — от човешката челюст и неповторимите пропорции на черепа до атомната конструкция на кристали и най-плътното нареждане на сфери.
„ Всички търсим комплицирани отговори, само че ключът беше в думите на самия Леонардо “, споделя доктор Мак Суини, приключил Факултета по дентална медицина в Trinity College в Дъблин. „ Той постоянно е обръщал внимание на този триъгълник. Удивителното е, че тази рисунка въплъщава повсеместен принцип на планиране, който природата употребява за основаването на ефикасни структури. “
Д-р Мак Суини акцентира, че откритието потвърждава, че Витрувианският човек е освен произведение на изкуството, само че и научна догадка, изпреварила времето си.
Рисунката, основана към 1490 година, изобразява гол мъж в две пози с разтворени ръце и крайници, вписан в кръг и квадрат. Идеята е въодушевена от римския проектант Марк Витрувий Полион, който разказва хармоничните пропорции на човешкото тяло, само че не оставя математическа рамка за геометричната връзка сред фигурата, кръга и квадрата. Леонардо да Винчи е първият, който взема решение този проблем, въпреки че в никакъв случай не разкрива изцяло методологията си.
Проучването, оповестено в Journal of Mathematics and the Arts, стига до извода, че ясно разказаният от Да Винчи равностранен триъгълник сред краката дава точния градивен способ и анатомична аргументация за избора на пропорции.
В научната литература Витрувианският човек се дефинира по едно и също време като живописен шедьовър и като научна догадка за математическите връзки, ръководещи идеалния човешки дизайн.
Съвременни съпоставения на Витрувианския човек с измервания на близо 64 000 модерни мъже и дами демонстрират, че Леонардо е бил извънредно покрай действителните анатомични пропорции. Височината на слабините, ширината на раменете и дължината на бедрата се разграничават с не повече от 10% от междинните днешни стойности. Височината на главата, разпереността на ръцете, обиколката на гърдите и височината на коленете обаче са малко по-големи от оценките на Да Винчи.
Леонардо да Винчи остава измежду най-значимите мозъци на човешката история. Известен като художник, ваятел, проектант, музикант, математик, инженер, откривател, анатом, геолог, картограф, ботаник и публицист, той поставя основите на редица области. Сред изобретенията, с които се свързва, са парашутът, хеликоптерът, танкът, съсредоточената слънчева сила, калкулаторът и двоен корпус на транспортен съд.
Макар малко от неговите изобретения да са били осъществени приживе, а някои да са останали единствено хрумвания, приносът му към анатомията, гражданското строителство, оптиката и хидродинамиката е важен. Голямата част от тези открития обаче не са оповестени и не оказват непосредствено въздействие върху развиването на науката през идващите епохи.
