Разшифроваха изгубен химн на 3000 години, възхваляващ Вавилон
Преди към 3000 години античният месопотамски град Вавилон е бил най-големият метрополис на Земята . Градът е фамозен с висока просветеност измежду своето население, като жителите му са оставили след себе си стотици глинени плочки с клинопис, съхранявани в библиотеката на Сипар.
Голяма част от тези антични писмени свидетелства са достигнали до наши дни, въпреки и в мощно фрагментиран тип. Възстановяването им изисква големи старания и се съпоставя с решаването на най-трудния пъзел в света.
Асириолозите Анмар Фадил от Университета в Багдад и Енрике Хименес от Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен разпознават нов 250-строфен химн в възхвала на Вавилон, като съпоставят текстове от голям брой фрагментирани плочки . Хименес разяснява, че това е „ вълнуващ химн, който разказва Вавилон в цялото му великолепие и дава скъпи сведения за живота на жителите му “.
Авторът на химна възхвалява архитектурата на града и разказва по какъв начин водите на Ефрат носят пролетта и напояват нивите. Такива детайлни описания на естествени феномени са необичайност в оживялата месопотамска литература.
Химнът разкрива и информация за ролята на дамите във вавилонското общество – област, за която до момента е имало малко данни. В него се загатват разнообразни класове жрици: ugbakkātu, nadâtu и qašdātu, като добродетелите им са показани като лоялност и поверителност, за разлика от мъжете, чиято героизъм се свързва с дейна отбрана на беззащитните.
Чрез цифровизация на фрагментите от вавилонските клинописни плочки, изследователският екип наблюдава копия на химна върху 20 плочки, датирани от VII до II или I век пр.н.е. Според Хименес този развой би лишил десетилетия без потреблението на модерни технологии. Благодарение на изкуствен интелект, учените съумяват да разпознават още 30 ръкописа на същия химн, като откриват, че той е бил необятно публикуван и даже преписван от деца в учебните заведения, което приказва за статута му на типичен текст в тогавашната просветителна система.
Един от пасажите в химна разказва живота по крайбрежията на Ефрат:
„ Ефрат е нейната река — сътворена от мъдрия стопанин Нудимуд –
Тя напоява ливадите, насища тръстиковите полета,
Води излива в езера и морета,
Полетата ѝ се пълнят с билки и цветя,
Ливадите блестят в подем и раждат ечемик,
Сноповете се събират и натрупат,
Стада и овце почиват по зелените пасища,
Богатство и искра — каквито подобават на индивида —
Са дарени, умножени и обилно предоставени. “
Резултатите от проучването са оповестени в списание Iraq.
