Океаните предупреждават: Кислородът ще изчезне, предстои катастрофа...
Преди към 183 милиона години, надълбоко под днешна Южна Африка, чудовищна вулканична интензивност изхвърля в атмосферата над 20 000 гигатона въглероден диоксид. Това събитие отприщва екологична злополука с ужасяващи последствия за океаните: кислородът съвсем изчезва, а морският живот се срутва.
Днес, единствено за 170 години, човечеството е изпуснало в атмосферата 2390 гигатона CO₂ – над 12% от юрската стойност, само че за по-малко от два века. И в случай че историята се повтаря, бъдещето на океаните може да наподобява злокобно познато.
Как вулканите пренаписаха екосистемата на античната Земя
В основата на този античен призрачен сън стои по този начин наречената Голяма магмена провинция Кару-Ферар. Силните вулканични изригвания загряват климата, нарушават кръговрата на водите и предизвикват трагичен спад на кислородните равнища в океаните.
Варовикови пластове в Южна Италия свидетелстват за Тоарското океанско аноксично събитие (T-OAE) – интервал, в който големи зони от океанското дъно се трансформират в " мъртви зони ". Тези зони са били десетки пъти по-големи от днешните аноксични петна.
" Преди събитието виждаме богата фауна, цялостна с фосили. След него – безмълвие, " казва проф. Франсоа Тисо от Калифорнийския софтуерен институт.
Древна аноксия против модерна действителност
Днешната тревожна вест е, че процесът към този момент е почнал. Повишените парникови газове затоплят повърхността на океаните, като по този метод попречват смесването на водите и понижават наличието на разперен О2.
По-топлата вода не задържа О2, а разпадането на органична материя, подбудено от цъфтежи на водорасли, изразходва още повече от него в дълбочина.
Според скорошно изследване, в случай че излъчванията продължат, до 2100 година океаните могат да изгубят до 20% от своя О2. Това би надхвърлило физиологичните граници на голяма част от морските типове.
Паметта на варовика: по какъв начин скалите ни описват историята
Тисо и екипът му изследват варовикови проби от Меркато Сан Северино, Италия – бивше дъно на океана Тетис. С помощта на изотопи на уран, непокътнати в тези скали, учените реконструират точната степен на аноксия в античните води.
" Уранът се смесва отмерено в морската вода, тъй че отклоненията в неговите изотопи дават световна, а не местна картина, " обяснява откривателят Майкъл Кип.
Независими разбори с молибден и талий удостоверяват – океаните са били съществено задушени по време на T-OAE. И тогава възобновяване е лишило стотици хиляди години.
Океаните през днешния ден: безшумно задушаване
От 1960 година насам световното наличие на разперен О2 е спаднало с 2%. И макар че единствено 0.2% от актуалното морско дъно е непрекъснато аноксично (например Черно море), наклонността е ясно отрицателна.
Над 400 естуара в света към този момент страдат от така наречен " мъртви зони ", а риболовът и локалните стопански системи търпят съществени загуби. Това не е единствено екологичен проблем – това е икономическа и обществена опасност, която пораства.
Надпревара с времето: можем ли да избегнем злополуката?
Основната разлика сред юрските вулкани и актуалния въглероден потрес е, че ние не стопираме. Докато вулканичните изригвания имат импулсен темперамент, човешките излъчвания са непрекъснати – захранвани от стопански системи, енергийни системи и индустриално земеделие.
Според морската екологка Дениз Брайтбург, няма време за отсрочване. Действията, които би трябвало да предприемем, включват:
Намаляване на изкопаемите горива
Опазване на екосистеми, поглъщащи въглерод
Контрол върху оттичането на хранителни субстанции
Мониторинг посредством спътници и сензори
Последният късмет
Изследването на Тисо, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, е като предсмъртно писмо от предишното. То ни припомня, че паметта на океана е дълга, само че толерантността му – не е безкрайна.
Историята е написана във варовика, в урана и във фосилите, които към този момент са изчезнали един път. Въпросът е – ще ги последваме ли?
Днес, единствено за 170 години, човечеството е изпуснало в атмосферата 2390 гигатона CO₂ – над 12% от юрската стойност, само че за по-малко от два века. И в случай че историята се повтаря, бъдещето на океаните може да наподобява злокобно познато.
Как вулканите пренаписаха екосистемата на античната Земя
В основата на този античен призрачен сън стои по този начин наречената Голяма магмена провинция Кару-Ферар. Силните вулканични изригвания загряват климата, нарушават кръговрата на водите и предизвикват трагичен спад на кислородните равнища в океаните.
Варовикови пластове в Южна Италия свидетелстват за Тоарското океанско аноксично събитие (T-OAE) – интервал, в който големи зони от океанското дъно се трансформират в " мъртви зони ". Тези зони са били десетки пъти по-големи от днешните аноксични петна.
" Преди събитието виждаме богата фауна, цялостна с фосили. След него – безмълвие, " казва проф. Франсоа Тисо от Калифорнийския софтуерен институт.
Древна аноксия против модерна действителност
Днешната тревожна вест е, че процесът към този момент е почнал. Повишените парникови газове затоплят повърхността на океаните, като по този метод попречват смесването на водите и понижават наличието на разперен О2.
По-топлата вода не задържа О2, а разпадането на органична материя, подбудено от цъфтежи на водорасли, изразходва още повече от него в дълбочина.
Според скорошно изследване, в случай че излъчванията продължат, до 2100 година океаните могат да изгубят до 20% от своя О2. Това би надхвърлило физиологичните граници на голяма част от морските типове.
Паметта на варовика: по какъв начин скалите ни описват историята
Тисо и екипът му изследват варовикови проби от Меркато Сан Северино, Италия – бивше дъно на океана Тетис. С помощта на изотопи на уран, непокътнати в тези скали, учените реконструират точната степен на аноксия в античните води.
" Уранът се смесва отмерено в морската вода, тъй че отклоненията в неговите изотопи дават световна, а не местна картина, " обяснява откривателят Майкъл Кип.
Независими разбори с молибден и талий удостоверяват – океаните са били съществено задушени по време на T-OAE. И тогава възобновяване е лишило стотици хиляди години.
Океаните през днешния ден: безшумно задушаване
От 1960 година насам световното наличие на разперен О2 е спаднало с 2%. И макар че единствено 0.2% от актуалното морско дъно е непрекъснато аноксично (например Черно море), наклонността е ясно отрицателна.
Над 400 естуара в света към този момент страдат от така наречен " мъртви зони ", а риболовът и локалните стопански системи търпят съществени загуби. Това не е единствено екологичен проблем – това е икономическа и обществена опасност, която пораства.
Надпревара с времето: можем ли да избегнем злополуката?
Основната разлика сред юрските вулкани и актуалния въглероден потрес е, че ние не стопираме. Докато вулканичните изригвания имат импулсен темперамент, човешките излъчвания са непрекъснати – захранвани от стопански системи, енергийни системи и индустриално земеделие.
Според морската екологка Дениз Брайтбург, няма време за отсрочване. Действията, които би трябвало да предприемем, включват:
Намаляване на изкопаемите горива
Опазване на екосистеми, поглъщащи въглерод
Контрол върху оттичането на хранителни субстанции
Мониторинг посредством спътници и сензори
Последният късмет
Изследването на Тисо, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, е като предсмъртно писмо от предишното. То ни припомня, че паметта на океана е дълга, само че толерантността му – не е безкрайна.
Историята е написана във варовика, в урана и във фосилите, които към този момент са изчезнали един път. Въпросът е – ще ги последваме ли?
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ