Древните хора разбирали от пространствено планиране
Преди към 170 хиляди години античните хора към този момент са могли да изберат най-хубавото място за огнището в своята пещера. Разположението му разрешавало оптимално дейно да се употребява огънят, освен това свеждайки до най-малко нездравословното влияние на дима върху организма.
Изследователи от университета в Тел Авив са създали специфичен симулационен модел на разсейването на дима в затворено пространство и са го приложили към археологически обект в пещерата Лазаре в Югоизточна Франция, която е била населявана от хора преди към 170-150 хиляди години. Оказало се, че разположението на огнището вътре в пещерата разрешавало на жителите ѝ да употребяват огъня допустимо най-ефективно, без да се подлагат на мощното влияние на дима. Резултатите от проучването са оповестени в списанието Scientific Reports.
Ранните хора ловували най-големите животни до цялостното им измиране
Учени от Университета в Тел Авив са наблюдавали еволюцията на ловните привички при хората през последните 1,5 милиона години. Изследовател...
Прочети повече
Използването на огъня от античните хора се разисква интензивно в научната общественост. Учените се пробват да схванат на какъв стадий от еволюцията хората са се научили да ръководят огъня и независимо да го добиват. Кога потреблението на огъня е станало всекидневно? Колко дейно е било? Въпросът за местоположението на огнището в жилището е изключително значим, защото в доста пещери, където хората са живели от генерации, археолозите са разкрили многопластови огнища. Тоест огньовете се палели от самото начало на едно и също място.
Преди това израелските учени създали модел на циркулацията на въздуха и разсейването на дима в затворено пространство. Тогава стигнали до извода, че най-безопасното място за огнището е в задната част на пещерата, а минимум здравословно е на входа. Когато създателите приложили своя модел към действително място – пещерата Лазаре – се оказало, че слагането на огнището до задната стена фактически намалявало плътността на дима в жилищното пространство до допустимо най-ниската стойност и по-голямата част от него се издигала под тавана.
Пещерата Лазаре. Снимка: Miniwark / CC BY-SA 3.0
Но в изследваните пластове огнището се намирало в центъра на пещерата. За да схванат за какво античните хора са избрали тъкмо това място, учените моделирали разсейването на дима за 16 разновидността на местоположението на огнището в пещерата. За всеки те оценили плътността на дима във всичките ѝ елементи. Въз основа на рекомендациите на Световната здравна организация откривателите разделили цялото пространство на четири зони съгласно степента на заплаха от влияние на дима.
Най-старите човешки остатъци са на 233 000 години
Учени са създали преоценка на възрастта на античните човешки остатъци от групировката Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се о...
Прочети повече
Оказало се, че плътността на дима в жилищната част в действителност е била минимална, в случай че огнището е било ситуирано до задната стена, както планувал моделът. в този случай оптимално безвредната зона с най-ниска компактност на дима би била ситуирана прекомерно надалеч от огъня. Поставяйки огнището в центъра, античните хора поддържали баланс. Край огъня можело да работиш, да готвиш, да ядеш, да спиш, да се стоплиш, излагайки се в същото време на минимално влияние на дима.
Откритието свидетелства за изобретателността на античните хора, способността им да се учат от опита и да възнамеряват дейностите си, а допустимо - и за осъзнаването на заплахите от дима за здравето. Представеният в работата симулационен модел ще помогне на археолозите и при разкопки на нови обекти, защото ще им разреши бързо да намират огнището и да дефинират най-посещаваните места.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Изследователи от университета в Тел Авив са създали специфичен симулационен модел на разсейването на дима в затворено пространство и са го приложили към археологически обект в пещерата Лазаре в Югоизточна Франция, която е била населявана от хора преди към 170-150 хиляди години. Оказало се, че разположението на огнището вътре в пещерата разрешавало на жителите ѝ да употребяват огъня допустимо най-ефективно, без да се подлагат на мощното влияние на дима. Резултатите от проучването са оповестени в списанието Scientific Reports.
Ранните хора ловували най-големите животни до цялостното им измиране
Учени от Университета в Тел Авив са наблюдавали еволюцията на ловните привички при хората през последните 1,5 милиона години. Изследовател...
Прочети повече
Използването на огъня от античните хора се разисква интензивно в научната общественост. Учените се пробват да схванат на какъв стадий от еволюцията хората са се научили да ръководят огъня и независимо да го добиват. Кога потреблението на огъня е станало всекидневно? Колко дейно е било? Въпросът за местоположението на огнището в жилището е изключително значим, защото в доста пещери, където хората са живели от генерации, археолозите са разкрили многопластови огнища. Тоест огньовете се палели от самото начало на едно и също място.
Преди това израелските учени създали модел на циркулацията на въздуха и разсейването на дима в затворено пространство. Тогава стигнали до извода, че най-безопасното място за огнището е в задната част на пещерата, а минимум здравословно е на входа. Когато създателите приложили своя модел към действително място – пещерата Лазаре – се оказало, че слагането на огнището до задната стена фактически намалявало плътността на дима в жилищното пространство до допустимо най-ниската стойност и по-голямата част от него се издигала под тавана.
Пещерата Лазаре. Снимка: Miniwark / CC BY-SA 3.0
Но в изследваните пластове огнището се намирало в центъра на пещерата. За да схванат за какво античните хора са избрали тъкмо това място, учените моделирали разсейването на дима за 16 разновидността на местоположението на огнището в пещерата. За всеки те оценили плътността на дима във всичките ѝ елементи. Въз основа на рекомендациите на Световната здравна организация откривателите разделили цялото пространство на четири зони съгласно степента на заплаха от влияние на дима.
Най-старите човешки остатъци са на 233 000 години
Учени са създали преоценка на възрастта на античните човешки остатъци от групировката Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се о...
Прочети повече
Оказало се, че плътността на дима в жилищната част в действителност е била минимална, в случай че огнището е било ситуирано до задната стена, както планувал моделът. в този случай оптимално безвредната зона с най-ниска компактност на дима би била ситуирана прекомерно надалеч от огъня. Поставяйки огнището в центъра, античните хора поддържали баланс. Край огъня можело да работиш, да готвиш, да ядеш, да спиш, да се стоплиш, излагайки се в същото време на минимално влияние на дима.
Откритието свидетелства за изобретателността на античните хора, способността им да се учат от опита и да възнамеряват дейностите си, а допустимо - и за осъзнаването на заплахите от дима за здравето. Представеният в работата симулационен модел ще помогне на археолозите и при разкопки на нови обекти, защото ще им разреши бързо да намират огнището и да дефинират най-посещаваните места.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ