Пробив в дешифрирането: Мултиспектрален анализ хвърля нова светлина върху ръкописа на Войнич
Преди към 10 години няколко листа от загадъчния ръкопис на Войнич са снимани със спектроскопска камера. Неотдавна учени от региона на Средновековието разгласиха резултатите от проучването на тези изображения. Освен невидими с просто око знаци те откриха доказателства за достоверността на този изумителен и недоверчив ръкопис.
Ръкописът на Войнич е феодален документ, добит при започване на 20-и век от полския аптекар и библиофил Вилфред Войнич и датиран от 1404-1438 година Ръкописът е написан на незнаен език или с код, а цветните илюстрации изобразяват необикновени растения, странни предмети, голи дами и зодиакални знаци. Авторството на ръкописа се приписва на Роджър Бейкън, окултиста Джон Дий и на самия Войнич, който е упрекван във подправяне.
Многобройните опити за разшифроване на смисъла на текста на ръкописа и до момента са несполучливи. Експертите са единомислещи, че той най-вероятно съдържа препоръки за използването на билки и астрология. През 2019 година лингвистът Джерард Чешир предлага версия на превода, съгласно която ръкописът е формиран от монахини от доминиканския медал особено за Мария Кастилска, кралица на Арагон. По-късно хипотезата на Чешир е разкритикувана от академичната общественост.
Няколко години преди този момент, през 2014 година, учените от плана Lazarus получават позволение да извършат спектроскопско снимане на 10 страници от ръкописа. Десет години по-късно тези изображения попадат на бюрото на експерта по средновековие Лиза Фагин Дейвис. Спектроскопското обрисуване ни разрешава да изследваме знаци, които са избледнели и покрити от различен текст. Така да вземем за пример средновековното мастило е съдържало желязо, с цел да прониква по-дълбоко в пергамента. Дори и да са били изстъргани, молекулярните връзки може да са оживели и да се покажат под въздействието на ултравиолетова светлина.
Анализът удостоверява догадката на Войнич, написа Ars Technica: едва забележимите дребни букви на първата страница образуват подписа на пражкия доктор и алхимик Якоб Синапиус, живял през XVI-XVII в. и евентуално имал ръкописа. Освен това Фагин Дейвис не открива доказателства, че ръкописът е палимпсест, което значи, че пергаментът не е бил употребен неведнъж. Това улеснява датирането: радиовъглеродният разбор демонстрира, че ръкописът е основан през 1425 година
Наличието на автограф и други едвам забележими знаци и бележки, евентуално направени от ръцете на притежателите на ръкописа, демонстрира, по мнението на учените, достоверността на ръкописа. Малко евентуално е, счита тя, измамници от началото на ХХ век да са почнали да прибавят невидими надписи към ръкописа, в допълнение към комплицирания код и достоверните илюстрации.
Също по този начин спектроскопският разбор разкрива няколко колонки, в които буквите от латинската писменост съответстват със знаците от шифъра на ръкописа на Войнич. Най-вероятно притежателят на документа е направил опити да разгадае тайната му. Според Фейгин Дейвис това може да е Йоханес Маркус Марчи, чешки академик от XVII век.
Фагин Дейвис акцентира, че спектроскопският разбор не оказва помощ за дешифрирането на ръкописа от Войнич, защото текстът съвсем несъмнено не е зашифрован с елементарен заместващ код. Въпреки това опцията да се изследва ръкописът в разнообразни зони на спектъра на електромагнитните талази предлага опция да се реконструира историята на този мистериозен документ.
