Даниел Бузов: Ванка, оти ги ручахме жабетата?!
Преди към 10 години ми се обади един другар с молба да ме срещне с някакъв човек. Беше почивен ден и по тази причина ги поканих у дома. Доведе ми млад мъж, който на пръв взор изглеждаше обезпокоен и леко смотан. Седнахме на масата за карти в библиотеката да поговори. Общият ни другар ми го показа като Иван Иванов от Българска социалистическа партия с думите: Това е бъдещият кмет на Враца. От мен желаеха да поддържам този юноша по пътя му към задачата и аз се съгласих.
През идващите години следях с интерес кариерното развиване на Иван Иванов и когато имаше потребност от помощ, я получаваше. Бях почнал да си мисля, че това момче може да се окаже с качества, които в действителност да му дадат късмет в борбата за сбъдването на неговата фантазия да стане кмет.
До предходната година. Тогава го видях да влачи мебелите от редакцията на „ Конкурент “. По това време медията бе изхвърлена от пространствата на „ Бенковска “ и трябваше незабавно да се изнесе. Гошо Синдика обаче не е имал пари с цел да заплати на хамали и извикал Иван Иванов да му мъкне кашоните с багаж.
Това към този момент бе прекомерно!
Не си представям, че сериозен политик, който повече от 10 години се готви за борбата на живота си, да стане непринудено преносвач и да разнася мебелите на някаква маргинална медия. Да речеш, че е желал по този метод да завоюва поддръжката на Гошо Синдика, то просто не си заслужава унижението. Да си водач на Столетницата и да паднеш толкоз ниско. Представете си Георги Божинов да го направи или Деничка Симеонова! Абсурд! Явно компасът на живота му е задал неверна посока на личностно развиване...
В момента Иван Иванов май е претендент за кмет. Казвам май, тъй като липсва от медиите и пропагандата в града. Само най-близките му знаят дали взе участие в акцията.
За мен обаче неговата номинация е на процедура елиминация!
И на боядисаните врабчета в Дубайчето е ясно, че той няма никакъв, но никакъв късмет, в края на октомври да стане кмет на Враца. Просто безкрайната му упоритост не му е разрешила да разчете с здравомислещ взор политическата обстановка в града и да не се хвърля като Матросов на амбразурата. След края на предизборната акция в щаба на Българска социалистическа партия с смут ще открият, че са получили един от най-лошите резултати на локални избори и ще стартират анализите. А старите приятели вършат такива разбори, че пред тях дрането на прасе е детска игра. Така напористият, само че малоумен техен претендент за кмет, ще оттече в канала.
И тъй като ме е гняв за това момче, ще го попитам: Ванка, оти ги ручахме жабетата?!
* Оти ги ручахме жабетата - известен остарял шопски анекдот. В националното схващане въпросът „ Оти ги ручааме жабетата? “ от дълго време се е трансформирал в синоним на мъчителни, само че безсмислени старания да се реализира нещо, което в края на краищата е нищо.
Даниел Бузов
През идващите години следях с интерес кариерното развиване на Иван Иванов и когато имаше потребност от помощ, я получаваше. Бях почнал да си мисля, че това момче може да се окаже с качества, които в действителност да му дадат късмет в борбата за сбъдването на неговата фантазия да стане кмет.
До предходната година. Тогава го видях да влачи мебелите от редакцията на „ Конкурент “. По това време медията бе изхвърлена от пространствата на „ Бенковска “ и трябваше незабавно да се изнесе. Гошо Синдика обаче не е имал пари с цел да заплати на хамали и извикал Иван Иванов да му мъкне кашоните с багаж.
Това към този момент бе прекомерно!
Не си представям, че сериозен политик, който повече от 10 години се готви за борбата на живота си, да стане непринудено преносвач и да разнася мебелите на някаква маргинална медия. Да речеш, че е желал по този метод да завоюва поддръжката на Гошо Синдика, то просто не си заслужава унижението. Да си водач на Столетницата и да паднеш толкоз ниско. Представете си Георги Божинов да го направи или Деничка Симеонова! Абсурд! Явно компасът на живота му е задал неверна посока на личностно развиване...
В момента Иван Иванов май е претендент за кмет. Казвам май, тъй като липсва от медиите и пропагандата в града. Само най-близките му знаят дали взе участие в акцията.
За мен обаче неговата номинация е на процедура елиминация!
И на боядисаните врабчета в Дубайчето е ясно, че той няма никакъв, но никакъв късмет, в края на октомври да стане кмет на Враца. Просто безкрайната му упоритост не му е разрешила да разчете с здравомислещ взор политическата обстановка в града и да не се хвърля като Матросов на амбразурата. След края на предизборната акция в щаба на Българска социалистическа партия с смут ще открият, че са получили един от най-лошите резултати на локални избори и ще стартират анализите. А старите приятели вършат такива разбори, че пред тях дрането на прасе е детска игра. Така напористият, само че малоумен техен претендент за кмет, ще оттече в канала.
И тъй като ме е гняв за това момче, ще го попитам: Ванка, оти ги ручахме жабетата?!
* Оти ги ручахме жабетата - известен остарял шопски анекдот. В националното схващане въпросът „ Оти ги ручааме жабетата? “ от дълго време се е трансформирал в синоним на мъчителни, само че безсмислени старания да се реализира нещо, което в края на краищата е нищо.
Даниел Бузов
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ