Преди обед сливенският митрополит Арсений е провел литургия в храма,

Преди обед сливенският митрополит Арсений е провел литургия в храма, след тръгването му се схванало, че огън няма да се пали

На днешния 2 август, ден наизуст, протест и героизъм, когато означаваме 122 години от героичния вик на Илинденско – Преображенското въстание, долетя вест, по-черна от саждите на всяко въстаническо огнище. Сякаш самата Странджа заплака, като че ли жаравата изстина в очите на тези, които епохи наред са съхранявали пламъка на една от най-свещените ни живи обичаи – нестинарството.

Днес в село Кости, това митично кътче на България, където времето диша с ритъма на тъпана и където вятърът нашепва молебствия от езическо-християнската вътрешност на националната душа – там, таман през днешния ден, някой дръзна да забрани нестинарските игри.

Нека повторя: ДА ГИ ЗАБРАНИ!
В този ден, когато България се прекланя пред саможертвата на въстаниците, в село Кости – където по остаряла традиция се организира панаир на 2 и 3 август, неизменима част от който са нестинарските игри, жаравата ще остане студена.

Танцьорите няма да минат през огъня. И не тъй като няма кой да играе. А тъй като някой се разпоредил, че не трябва.

Кой? С какво право?

Същевременно, в село Кости – където не е стъпвал митрополитски крайник от незапомнени времена – през днешния ден тържествено е дошъл Арсений Сливенски. С антураж. С литургия. В храма „ Св. св. Кирил и Методий “. В същия храм, край който епохи наред нестинарите са се събирали, благославяли и играели върху жаравата в името на светците, които са трансформирали обичая в знамение на националната ни нематериалност.

И тъкмо в този момент, тъкмо с идването на Арсений, някой е подписал, разпоредил, наредил... да няма нестинарски игри. Какво съвпадане, а?
В поканата ясно е отразено, че уредниците Община Царево и Кметство с. Кости са присъединили нестинарските игри от 22:30 ч. 

Официалният претекст? Пожароопасна конюнктура. Сякаш огънят на нестинарите в миналото е палил гори. Сякаш традицията, обгрижвана с респект и святост, е еквивалент на неразумно палене на огън в полето.

Днес селото е цялостно с хора. Къщите за посетители са ангажирани на 100 %. Децата гледат с очакване, туристите с неразбиране. Хората се питат дали да си тръгнат. А жаравата на площада няма да гори, тъй като някой там, в сянката на властта, е решил, че може да подреди на душата да мълчи.

Не ви ли е позор, бе?

Какви българи сте?

Кои сте вие, че да отнемате от един народ това, което никой – нито султан, нито фашист, нито партиен секретар – не е посмял да отнеме?

Нестинарството е освен част от нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО – то е пулсът на Странджа, шепотът на боговете, дъхът на земята ни. Това не е просто фолклор. Това е ритуал, обред, молитва в придвижване. И вие, забранили го през днешния ден, сте не админи, а варвари с власт.

Призовавам гордите странджанци да не мълчат!

Да не сведат глава пред този срам.

Да запазят жаравата в сърцата си.

Защото на вярата не се издават заповеди.

На душата не се пращат протоколи.

И на огъня – оня, вътрешния, безконечния – не се поставя запушалка от боязън и доктрина.

Днес дано си спомним, че когато през 1903 година героите от Илинден и Преображение потеглят към своята обречена независимост, не питат митрополити и началници. Те потеглят с религия, че има нещо по-свято от страха.

Ако нестинарската жарава не пламне довечера, не тъй като няма кой да стъпи в нея, а тъй като не е позволено – значи през днешния ден не просто сме изгубили традиция. Днес сме изгасили една парченце от българската душа.

И това, господа от властта – е народен позор.