Преди няма и седмица гръмна новината, че един от най-

Преди няма и седмица гръмна новината, че един от най- авторитетните наркобосове в Европа Сретен Йосич, прочут и като Йоско Амстердамския е освободен. Преди 20 и повече даже години, той пребиваваше у нас, като уличните клюки го свързваха с кой ли не от службите и с някои неслучайните политици.

Та това е мотивът да отворим дума за подземния свят и у нас

Беше началото на ноември 2003 година Без да пресилвам, мога да кажа, че това бе ерата на Косьо Самоковеца и златното време на Тони Клюна (Антон Милтенов).

Въпреки че всеки ден новините започваха с тях, те се усещаха недосегаеми и всеки ден гуляеха по заведенията. Не става дума единствено за ретро партитата  в Еcкейп, които в подземния свят бяха известни като Косьовите празненства, а за съвсем ежедневни обеди и вечери в някои от най-изисканите заведения в София.

Двамата някак се допълваха. Косьо обичаше да се бъзика с Клюна, а той от своя страна пък се радваше, че яде в скъпи заведения за хранене за сметка на Самоковеца – на облага, дет се споделя. Не липсваха и съществени моменти, когато тематиките бяха тежки, а Косьо безусловно излизаше от кожата си.

Сега ще ви опиша нещо, което чух персонално на една от обичайните вечери. До този миг смятах, че знам всичко за бригадите и опциите на двамата ми другари, само че онази вечер научих, че техните благоприятни условия са доста по-сериозни. Бяхме в панорамата на „ Кемпински Хотел Зографски “. С Клюна закъсняхме към 30 минути.

Самоковецът към този момент бе поръчал едно огромно плато асорти от няколко типа салати и пийваше, до момента в който ни чакаше. Беше облечен целият в бяло, в това число и обувките му. Когато влязохме в ресторанта, Тони ме сбута. „ Тоя стартира от ден на ден да се изживява на колумбийски наркобарон. “

„ Е, за какво му се подиграваш в този момент? Човекът ни е поканил на вечеря, а ти го задиряш.

Ако не съм аз да държа улицата, надали ще има въодушевление и мотиви да черпи всяка вечер “, отвърна той.

Докато си говорехме, едно от момчетата на Самоковеца ни съпроводи до масата в ъгъла, откъдето гледката към вечерна София бе най-впечатляваща.

„ Виждате ли тези светлинки там долу? “ уточни с ръка Косьо. „ Всички тези хорица имат потребност от благополучие. “

„ А ти, “ обърна се към Клюна, „ им го даваш всеки ден. Нещо май си надъхан поетично. “ – избъзика го Тони.

Сядайте, прикани ни Косьо. „ Искам да ви запитвам нещо, което от известно време ми се върти в главата. “ завъртях диалога аз.

„ Вие от по кое време сте такива другари? Чувал съм, че едно време не сте били толкоз близки “- което си беше истина.

„ Не отваряй тази страница “, сподели Клюна със сериозен звук.
„ Що бе? “ – изхили се Самоковеца с типичната за него подигравка. „ Кажи му по какъв начин не смееше да се покажеш на прозореца едно време? “

„ Е, не желая да ви връщам към мемоари, които не са ви приятни “, споделих, тъй като видях, че Тони пусна неловката физиономия.

„ Един ден преди две години аз слизам от Самоков и на караулката на околовръстното се спряхме при куките и като потеглихме от втората кола, момчетата ми споделят, че един Голф кара след нас и вътре бил Тони. “

„ Стига в този момент “, прекъсна го Клюна. „ Дай да си приказваме за хубави неща. Недей по този начин. “

И по едно време спряхме внезапно и изскочихме – продължи Косьо описа си – А Тонката от боязън изскочи от Голфчето и побегна през полетата на околовръстното, оставяйки и голфа, и телефоните вътре. Милтенов се облегна обратно в стола и стартира да ме гледа неприятно, до момента в който Самоковеца усмихнат лапаше от платото със салати.

Чувствах се неудобно, тъй като му скапах настроението съществено. Косьо въобще не се трогна, а в противен случай, стартира да пуска смешки на тематика, че Клюна бил женски рекетьор и така нататък По едно време Тони се подразни и сподели: „ Ако ще си приказваме по този начин, да взема и аз да опиша нещо. “
„ Давай, целият съм в слух “, отговори му Косьо.
„ Вижте, не желая да се карате в този момент “, прекъснах ги аз. „ Все отново сме се събрали на другарска вечеря. Съжалявам, че попитах за вашите отношение. “

Самоковеца ме погледна и сподели: „ Сега да ти опиша една история. А ти, Тони, ще мълчиш. “ Гледаше съществено, което накара Клюна да остане безгласен. Косьо стартира:

През 2002 година нашият добър познайник Средко Йосич се бе заселил в България. Опитваше се да построи клон на своята мрежа в София и в полза на истината се справяше учудващо добре, като се има поради, че не потърси поддръжката на никого от тукашните играчи. Най-смешното беше, че беше взел чартърен апартамент на стотина метра от Столична дирекция на вътрешните работи. По късно истината щеше да излезе прекомерно друга, само че нейсе…

Всяка вечер там идваха хора, които ги търсеха по цялото земно кълбо защо ли не – от убийства до бомби и детски градини. Една вечер не устоях на наглостта му и му се обадих по телефона. „ Ей, комшо, дай да седнем да поговорим, че не ми се облича черната риза “, започнах аз.
„ А, чаках те по-скоро да се обадиш, да се индикираш “, отговори Йосич.

„ Какво искаш? Как си мислиш, че ще дойдеш в моята страна и ще правиш каквото си искаш, без да питаш, без да покажеш почитание? “ – попитах.
„ Ей, дискотечен “, сепна се Сретен. „ Дай да пием по една ракия и да се разберем. “

На идващия ден отидох на среща. Бях единствено с един водач и един гард, само че и двамата бяха с автомати под палтата. Знаеш ли къде беше срещата – на езерото Ариана. Средко, по този начин наричахме Йосич, бе пристигнал самичък, само че единствено на пръв взор.

Беше началото на лятото, някъде през май. Беше се смрачило, може би минавало 21:00. Той седеше на една скамейка на алеята до езерото и люпеше семки. Беше облечен като селяндур с панталон и една тениска на раета. Сопола не бих си хвърлил по него, в случай че не знаех кой е в действителност.

И по този начин се запознахме.

Аз отидох и седнах до него, а моите хора се разпръснаха по алеята. Средко сподели: „ Кажи в този момент, комшо, какво те сърби? – Не можеш да дойдеш тук и да правиш каквото си искаш “, споделих.
„ И какво в този момент? “ – ухили се той.
„ Твоите гавази ще ме убият ли? “
„ А какво би ги спряло? “ – попитах риторично.

Я им кажи да погледнат, сподели Сретен. Аз попитах единия, вижда ли нещо извънредно към мен, а той откакто се приближи, направи ужасена физиономия. „ Шефе, имаше една алена точка от снайпер на челото и една на сърцето ти. “

„ Виждаш ли в този момент какво би ги спряло? “ – попита Йосич.
„ Добре де, “ усмихнах се аз. „ Аз работя в половината свят “ добави той.
През идващите минути изясни, че има канали в Сърбия, Холандия, Австрия, Турция и даже в Египет. „ А ти, искаш да ти желая позволение за тази смешна България ли? “

„ Не позволение, а да дойдеш и да се разберем. Бих се съгласил да не си застъпваме ползите “, споделил Самоковеца, оня дал отговор –  Няма по какъв начин,  в случай, че се занимаваме с едно и също. Но мога да предложа да работиш под мойта шапка.

Така се почнало тяхното съдействие, при което Йосич обезпечава канали, а Самоковеца и Тони Клюна станаха сякаш част от огромната играта, само че под негов надзор.

Кой умъртви Самоковеца

Искам да ти опиша кой поръча убийството на Косьо, стартира мъжът. Минаха години и не мога да си простя, че не направих нищо, а през цялото време знаех какво става.

„ Как да знам, че ми приказваш истината, а не искаш да натопиш някого? “ – попитах.
„ Ето ти доказателство, “ сподели индивидът. „ Тук се срещна с Мето една седмица преди да убият Косьо на същото това място. Беше с черен Mercedes, а той с Опел. Даде му паспорт и 50 000 $. “

„ Е, не съм отварял плика, “ споделих.
„ Но вътре в действителност има паспорт и пари, “ отговори той.

„ Ще ти кажа по какъв начин да провериш думите ми, “ продължи решително.

През 2003 година Косьо доближи върха в бизнеса. Бяхме се събрали в едно заведение на морето. Беше лятото. Бяхме аз, Самоковецът, Мето, и други другари, които не са толкоз известни. По-късно пристигна и Жоро Илиев.

Някъде след среднощ Косьо и Тони потеглиха по нощните заведения, а ние с Мето и Жоро – се качихме в една къща в Свети Влас. Седнахме в хола, а Жоро извади една бутилка синьо Джони и се настанихме на голяма тераса с аспект към морето.

„ Пичове, аз не съм напълно склонен с ситуацията, “ стартира Илиев. „ Някои хора не помниха, че ги взех от портиери в хотел Рила в Боровец, а в този момент ми се вършат на равни. “
„ Недей по този начин, необут, “ прекъснах го. „ Всички сме другари и се бием за холдинга. “
„ Биете се, но някои са се засилили и си мислят, че всичко, което лети, се яде. Ама може да се окаже, че са лапнали аероплан и да им гръмнат главите, “ отговори сопнато Жоро.

Искам да обсъдим нещо тримата, добави Мето, без да каже и дума. „ Имам сигурна информация, че Косьо се е срещал с водещия го офицер от НСС и му е разказал за холандската връзка. “

„ Продължавай, “ споделих, слушайки деликатно.

„ Това може да се окаже голям проблем. Мисли, че се е главозамаял и желае канала единствено за себе си. “
„ Съгласен съм, “ измънкахме.
„ Ама вие съществено ли? Мислите, че Косьо ще ни съобщи? “ – намесих се аз.
„ Не единствено, че ще ни съобщи, а ще ни и погребе, “ репликира Жоро. „ Като ударят някоя пратка от 150 кила, какво мислиш, че ще създадат татуираните от Амстердам? Няма и да ни питат. Директно със специфичния патрон в сърцето. “

„ Тогава е решено, “ сепна се Илиев. „ Стар проектът. “
„ Какъв проект? “ – попитах.

Мето изясни: „ От един месец насам имаме човек до Косьо, който ни рапортува какво чува и вижда. Няколко пъти Самоковецът и връзката му в НСС са обсъждали в кафе на Богатица на 100 м от службата по какъв начин ще подаде информация на куките да ударят пратка на татуираните от Амстердам. Смята, че по този начин ще ни подпише смъртните присъди и ще ни наследи. Толкова лаком е станал, че желае всичко за себе си, изстреля информацията той.

„ И какво оферирате? “
„ Ще го изпреварим, “ сподели Мето. „ Ще го хвърлим по този начин в кацата с меда, че самичък ще се удави в него. “
„ Това ми хареса, “ изхили се Жоро.

Когато узрее моментът, ще го пратим на договаряния там и ще го разобличим пред татуираните – наркоорганизация, работеща в цяла Европа. Наричат ги по този начин, тъй като всички членове имат отличителни татуировки по китките. Смята се, че са в топ пет в международен мащаб.

След този диалог минаха няколко месеца. Действително Косьо стартира да се пазари при отчитането на облагите, а Тони няколко пъти се опита да го поддържа пред Главния, само че в следствие даде заден. Самоковецът виждаше, че Жоро и Мето получават доста информация от старите фрагменти и по тази причина издигна Тони Клюна до сан полковник, избута го напред и благодарение на няколко по-палави престъпни журналистки го направи медиен воин. По този метод прекъсна течащата информация към Главния и Холдинга.

Косьо стартира да регистрира по-малки облаги пред началниците, а също по този начин пусна недеклариран материал за своя сметка

През ноември започва проектът за очистване. Един следобяд Жоро Илиев извикал Косьо на среща в козметичния салон на Мая на бул. „ Патриарх Евтимий “.

„ Наблюдавам развиването ти и съм впечатлен, “ изчеткал го фиктивно Илиев.
„ Знаеш, че всичко, което върша, е в името на Холдинга, “ отвърнал Косьо с натягане.
„ Може би е пристигнало време да те срещна с огромния началник в Холандия. Как мислиш? “ – предложил Жоро.
„ Ако прецениш, че съм подготвен да повеждам връзките самичък, съм склонен, “ отвърнал Косьо с пламък в очите.
„ Тогава контрактувано, “ отвърнал Илиев и му подал ръка.

Следващия месец Косьо отива в Амстердам. Жоро се схваща с татуираните да го разгласят за собствен човек за връзка. „ Няма да те подведа, “ зарипкал от наслада Самоковеца. Ще издействам по-изгодни условия и ще увелича облагата.

След тази среща Косьо си тръгнал с възприятието, че към този момент е победител.

Жоро споделил с Мето целия диалог. След две седмици Мето рапортува на Илиев, че Косьо отново се е срещнал с ченгето и му е споделил да бие отбой и че няма да има пратка за улавяне. „ Видя ли, че съм прав? “ – обърна се Жоро към мен.

Искаше да ни преебе и да ни убият тези. Веднага щяха да решат, че ние сме ги подложили. Беше средата на ноември 2003 година. Косьо към този момент си бе повярвал, че дори подреди на Клюна и на още няколко момчета да взривят офиса на стилната организация Визаж. Беше гневен, че някой му се обадил и му споделил, че не може да се цепи Цеци Красимирова гратис.

Мето употребявал случая и споделил на Самоковеца, че е поръчан и в този момент е моментът да замине на открито, с цел да наподобява по-достоверно. Първоначално го изпратил при остарял приятел автоджамбазин в Германия. Дал му към 80 паунда, няколко немски марки за джобни, само че изтекла информация, че Самоковецът не ги заявил на излизане и тръгнал слухът, че ще бъде арестуван, в случай че се върне в България за пране на пари.

Разбира се, това бе проведено от Жоро Илиев.

В същото време аз бях претрупан със задачата да отида в Амстердам и да разглася пред татуираните, че Косьо приготвя залавянето на огромна пратка техен материал в България, както и че в името на бизнеса ще бъде премахнат.

Поискахме тяхното подпомагане да му потвърдят, че го викат отсреща, контрактувано от Мето и Жоро. Те, несъмнено, се съгласиха. Всичко дотук е правилно, най-малко съгласно нашите разбирания – дали отговор Татуираните.

След убийството на Самоковеца тежък мрак обви града като леден воал. Големите пари отново управляваха безпощадните закони, само че доверие към този момент нямаше. Предателствата летяха едно след друго, а сенките на изчезналите играчи се промъкваха по пустите улици като ледени призраци.

Всеки, който дръзнеше да се отклони, знаеше, че идващият удар може да е съдбовен. Светът на мафията не прости, а тишината от оня ден предвещаваше кървавите събития, които занапред щяха да бележат десетилетието.

 

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

По персоналните мемоари на Боби Цанков

Още вести четете в: България, Крими & Темида За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News