Нови находки правят още по-внушително стъкленото съкровище от нос Чироза
Преди няколко века добре направените стъклени предмети са били извънредно скъпи движимости на лукса. Те са участвали само върху масите на аристокрацията, богатите търговци и висшето духовенство в Средновековна Европа.
През 2020 година край Бургас беше открита част от най-голямото потънало стъклено богатство по нашето Черноморие. От години археолозите знаеха, че водолази са намирали тук сходни артефакти, само че не и точната локация. Техните догатки се насочиха към акваторията на залива Ченгене скеле, покрай нос Чироза. С поддръжката на Община Бургас бяха осъществени първични изследвания както на брега, по този начин и под вода, които приключиха с забавни открития.
С днешна дата в акваторията на Ченгене скеле са извършени към този момент 5 подводни експедиции. Находките от последната бяха показани в Археологическия музей от ръководителите на изследванията: Милен Димитров от РИМ – Бургас и проф. Иван Христов от НИМ. Сред тях още веднъж има огромно количество стъклени експонати, в това число непокътнати цели чаши. Според проф. Христов те са създадени през 16 – 17 век на остров Мурано в Северна Италия, именуван остров на стъклото.
Друга забавна находка от тази година е необичаен древен съд за течности, най-вече за вино. Той е маркиран с латинското Х, което значи, че е побирал 10 литра. Според проф. Христов този съд няма аналог в нито един български музей и занапред ще се търсят сходства с сходни в чужбина, с цел да се класифицира тъкмо.
Археолозите са извадили от морското дъно в залива на Ченгене скеле също по този начин керамични съдове от късната Античност, както и от интервала на Османската империя. Според тях това демонстрира, че Бургас е бил мечтано място за живот в поредност от столетия в развиването на човешката цивилизация.
Милен Димитров и Иван Христов благодариха на кмета за помощта към техните изследвания. Според тях е по-добре тези находки да влязат в музеите, в сравнение с в частни сбирки, защото при нос Чироза се гмуркат и доста иманяри, знаещи, че на морското дъно лежат скъпи експонати.
" Аз също съм признателен за положителното съдействие с РИМ и НИМ. Резултатите от работата ви са видни, тъй че Община Бургас занапред планува средства, с които и следващата година да подкрепи археологическите изследвания както в региона на " Крайморие “, по този начин и в " Акве Калиде “. “, сподели кметът Николов.
Неформалният кмет на рибарското населено място Ченгене скеле Димитър Янков съобщи, че археолозите и отсега нататък могат да разчитат на поддръжка от бургаските риболовци с лодки и логистика.
По време на днешната конференция бе показана най-новата книга на проф. Иван Христов – " Тайните на залива Ченгене скеле в Черно море “. Тя е взаимно издание на РИМ-Бургас и Националния исторически музей. Книгата е доклад за взаимната работа на двете музейни институции в залива Ченгене скеле за интервала 2020-2022 година и излага резултатите от археологическите изследвания на суша и под вода в региона на н. Чироза, финансирани напълно от Община Бургас. Става въпрос за две експедиции, извършени на суша, и четири подводни археологически експедиции.
В научното проучване акцентът пада върху изследванията на крайбрежната територия, заключена сред полуостров Метоха (нос Чукалята) и нос Форос. Приносът към допълнението на археологическата карта на региона е забележим от изнесената в монографията подробна информация за обекти, останали до лятото на 2020 година незнайни или едва познати. За първи път се показват резултати от подводни изследвания в една обширна акватория, заключена на север до остров Св. Анастасия, на запад до нос Каба бурун и на изток до нос Чукалята.
Изследването има за основа интердисциплинарен метод посредством потреблението и разбора на разнообразния изворов материал - археологически находки, непокътнати писмени сведения от османски документи, пътеписи на западноевропейски пътешественици и дипломати, български краеведи, разнообразни по тип и последователност карти. Целта е да се възвърне картината на селищното развиване в района за дълъг исторически интервал.
Подробно са показани резултатите от археологическите разкопки на елинистически укрепен обект на нос Чироза, античното светилище в същата зона и подводните търсения в залива Ченгене скеле през 2020-2022 година Представени са десетки находки от изследванията както на сушата, по този начин и под водата. Те се датират от I хиляди прочие Хр. до междинните епохи.
В книгата е включен коментар върху непокътнатите писмени сведения и археологически материали за обекти по крайбрежието на Бургаския залив като античното населено място на нос Каба бурун, късносредновековното населено място и едноименен кей Ченгене скеле, село Чукаля, метоха на островния манастир Св. Анастасия и други. Приложени са голям брой снимки, чертежи и карти, които онагледяват успешно изнесената информация.
През 2020 година край Бургас беше открита част от най-голямото потънало стъклено богатство по нашето Черноморие. От години археолозите знаеха, че водолази са намирали тук сходни артефакти, само че не и точната локация. Техните догатки се насочиха към акваторията на залива Ченгене скеле, покрай нос Чироза. С поддръжката на Община Бургас бяха осъществени първични изследвания както на брега, по този начин и под вода, които приключиха с забавни открития.
С днешна дата в акваторията на Ченгене скеле са извършени към този момент 5 подводни експедиции. Находките от последната бяха показани в Археологическия музей от ръководителите на изследванията: Милен Димитров от РИМ – Бургас и проф. Иван Христов от НИМ. Сред тях още веднъж има огромно количество стъклени експонати, в това число непокътнати цели чаши. Според проф. Христов те са създадени през 16 – 17 век на остров Мурано в Северна Италия, именуван остров на стъклото.
Друга забавна находка от тази година е необичаен древен съд за течности, най-вече за вино. Той е маркиран с латинското Х, което значи, че е побирал 10 литра. Според проф. Христов този съд няма аналог в нито един български музей и занапред ще се търсят сходства с сходни в чужбина, с цел да се класифицира тъкмо.
Археолозите са извадили от морското дъно в залива на Ченгене скеле също по този начин керамични съдове от късната Античност, както и от интервала на Османската империя. Според тях това демонстрира, че Бургас е бил мечтано място за живот в поредност от столетия в развиването на човешката цивилизация.
Милен Димитров и Иван Христов благодариха на кмета за помощта към техните изследвания. Според тях е по-добре тези находки да влязат в музеите, в сравнение с в частни сбирки, защото при нос Чироза се гмуркат и доста иманяри, знаещи, че на морското дъно лежат скъпи експонати.
" Аз също съм признателен за положителното съдействие с РИМ и НИМ. Резултатите от работата ви са видни, тъй че Община Бургас занапред планува средства, с които и следващата година да подкрепи археологическите изследвания както в региона на " Крайморие “, по този начин и в " Акве Калиде “. “, сподели кметът Николов.
Неформалният кмет на рибарското населено място Ченгене скеле Димитър Янков съобщи, че археолозите и отсега нататък могат да разчитат на поддръжка от бургаските риболовци с лодки и логистика.
По време на днешната конференция бе показана най-новата книга на проф. Иван Христов – " Тайните на залива Ченгене скеле в Черно море “. Тя е взаимно издание на РИМ-Бургас и Националния исторически музей. Книгата е доклад за взаимната работа на двете музейни институции в залива Ченгене скеле за интервала 2020-2022 година и излага резултатите от археологическите изследвания на суша и под вода в региона на н. Чироза, финансирани напълно от Община Бургас. Става въпрос за две експедиции, извършени на суша, и четири подводни археологически експедиции.
В научното проучване акцентът пада върху изследванията на крайбрежната територия, заключена сред полуостров Метоха (нос Чукалята) и нос Форос. Приносът към допълнението на археологическата карта на региона е забележим от изнесената в монографията подробна информация за обекти, останали до лятото на 2020 година незнайни или едва познати. За първи път се показват резултати от подводни изследвания в една обширна акватория, заключена на север до остров Св. Анастасия, на запад до нос Каба бурун и на изток до нос Чукалята.
Изследването има за основа интердисциплинарен метод посредством потреблението и разбора на разнообразния изворов материал - археологически находки, непокътнати писмени сведения от османски документи, пътеписи на западноевропейски пътешественици и дипломати, български краеведи, разнообразни по тип и последователност карти. Целта е да се възвърне картината на селищното развиване в района за дълъг исторически интервал.
Подробно са показани резултатите от археологическите разкопки на елинистически укрепен обект на нос Чироза, античното светилище в същата зона и подводните търсения в залива Ченгене скеле през 2020-2022 година Представени са десетки находки от изследванията както на сушата, по този начин и под водата. Те се датират от I хиляди прочие Хр. до междинните епохи.
В книгата е включен коментар върху непокътнатите писмени сведения и археологически материали за обекти по крайбрежието на Бургаския залив като античното населено място на нос Каба бурун, късносредновековното населено място и едноименен кей Ченгене скеле, село Чукаля, метоха на островния манастир Св. Анастасия и други. Приложени са голям брой снимки, чертежи и карти, които онагледяват успешно изнесената информация.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ