Чувства в рамката: когато картините определят емоциите ни
Преди няколко уикенда седях, завит в зимното си палто, на външна маса в кафене на улицата от мен. Докато си допивах кафето, видях хилаво момче на към девет или 10 години да стои с татко си на друга маса наоколо. Всъщност първо чух гласа му и това, което сподели, ме накара да обърна глава да го погледна.
Те обличаха палтата си и се готвеха да си потеглят, а дребното момче сподели на татко си: „ Страх ме е да кажа това, само че не знам какво имаш поради под „ малко “. ” Нямах визия защо беше диалогът или какво провокира този коментар, само че бях изумен от него. Отначало бащата не го е чул, тъй като момчето още веднъж повтори точното изречение, само че този път стартира с: „ Казах ... ”
След като си потеглиха, в мозъка ми се въртяха толкоз доста мисли, като да вземем за пример: „ Защо момчето ще се опасява да каже нещо на татко си? “ или „ Чудя се какво предизвика въпроса му? “ Но това, което ме порази най-вече, беше детската му дарба да показва загрижеността си, както и възприятията си по отношение на тази за...
Прочетете целия текст »
