„Малки жени“ и изкуството да се нарушават граматическите правила
Преди няколко седмици писах за огромното остаряло предписание за това, че изреченията не приключват с предлози, което просто е дълголетна машинация, която най-добре бихме оставили в историята. В тази светлина бих желал да разбия мощната, само че безнадеждна концепция, че езикът е нещо, което би трябвало да се съди, а не да се следи. Може да бъде мъчно да обработим, в рамките на нашия живот, произволността на възприемането ни какво е „ верният “ език.
Сега мисля за това като Най-накрая прочетох „ Малки дами “, който всички, с изключение на мен, наподобява са чели и който наподобява генерира нова кино версия на всеки 10 минути.
Разбира се, постоянно виждам по какъв начин героите приказваме и едно нещо, което прави усещане за сестрите Марч, е какъв брой постоянно тези дами употребяват „ не е “, по способи, по които актуалните им еквиваленти в Нова Англия не биха.
Те са грамотни и съзнателни хора, само че изключително в...
Прочетете целия текст »
