Преди няколко седмици МОН представи за обществено обсъждане промени в

...
Преди няколко седмици МОН представи за обществено обсъждане промени в
Коментари Харесай

Уж учат в математически гимназии, но избират матура по езици

Преди няколко седмици МОН показа за публично разискване промени в закона за предучилищното и учебно обучение (по който ИПИ подаде към този момент своето в детайли мнение, налично тук). Част от плануваните промени съществено засягат приема в математическите и природоматематическите гимназии. Предлага се този тип учебни заведения да одобряват своите възпитаници след 4-ти клас, а асортимент и след 7-ми клас да се организира  само в случай че има опция и свободни места. Промените са съгласувани (а в случай че можем да предположим – мощно подкрепяни) от шефовете на този тип учебни заведения, като за претекст се показва ограничавания посредством  НВО по български език и литература достъп на мощни математици.

Същевременно резултатите от ДЗИ, извършени през май тази година, удостоверяват, че с дребни изключения в доста математически гимназии у нас учениците не се явяват на профилирана матура по математика. От 3976 зрелостници едвам 920 са положили подобен зрелостен изпит, или едвам 23,7% от всички. Изпит по някой предмет от СТЕМ категорията пък са държали 1649 ученика или 43,6% от всички.

Бележки: Графиката включва всички 31 математически и природоматематически гимназии в България и СУ „ Отец Паисий “ с природоматематическа устременост, Кърджали. „ ДЗИ езици “ включва явилите се на зрелостни изпити по всички непознати езици. „ ДЗИ СТЕМ “ включва явилите се на зрелостните изпити по математика, физика и астрономия, ХООС, Бивша земеделска опозиция, ИТ и информатика. „ ДЗИ други “ включва явилите се на зрелостните изпити по история, география,  философия и изобразително изкуство. ДИППК включва явилите се на държавен изпит за придобиване на професионална подготовка, наложителен за професионалните паралелки.

Какво друго се вижда от данните:
Между 6 и 71% от учениците във всяко от 32-те учебни заведения с устременост към математиката и/или естествените науки у нас са се явили на втора наложителна матура  по непознат език. Това прави общо 1435 възпитаници (37% от всички).Още 351 възпитаници са положили матура по предмет, друг от езици или СТЕМ.  На изпит за придобиване на професионална квалификация[1] пък са се явили 315 възпитаници (малко над 8% от всички).
С други думи едвам към половината възпитаници от така наречените математически или природоматематически гимназии са положили изпит по нещо, което е директно обвързвано с тясната специализация на учебното заведение и паралелката. А от тях – малко повече от половината са избрали математика. В 2 учебни заведения на ДЗИ по математика не се явил нито един възпитаник, а в още 3 – под петима. На матура по физика са се явили общо 27 възпитаници в 6 учебни заведения. Само в 4 учебни заведения на ДЗИ по непознати езици са се явили по-малко от 20% от всички зрелостници.

Мотивите да се избира матура, друга от СТЕМ, от възпитаници в математически гимназии са няколко – самата опция за избор, а не задължение; считаната за по-лесна матура по език спрямо по-трудния профилиран изпит по математика; неналичието на условия в университетите за изискан сполучливо ДЗИ по съответен предмет – както за български, по този начин и за непознати висши учебни заведения. Като цяло изборът на втори наложителен ДЗИ е доказателство, че тласъците (или неналичието на такива) работят. Учениците ще създадат това, което най-лесно и гладко ще ги докара до осъществяване на задачата им – сполучливо да завършат междинното си обучение и да усилят възможностите си да продължат в мечтан университет.

Същевременно обаче отводът на учениците да се явяват на матура по математика или по някоя от естествените науки, които задълбочено учат, е неприятен знак за качеството на част от математическите гимназии – без даже да засягаме резултатите на самите ДЗИ. Инвестираме хипотетично и съгласно визия на политиката в подготовка на бъдещи математици, физици, биолози или химици, само че в действителност осигуряваме елитно обучение за хора, които са привлечени от средата в тях, само че не и от самите науки. Още по-сериозен ще стане този проблем, в случай че законът отстрани вторичния асортимент към тези учебни заведения  – след 7-ми клас.

ИПИ от дълго време поддържа концепцията за наложителна матура по математика за всички възпитаници. Представените тук данни обаче демонстрират, че и в най-„ елитните “ учебни заведения следва да се сложи условие – в случай че желаете банкет след 4-ти клас – явете се на профилирана матура по математика. Тогава ще имаме и математически гимназии освен по име.

[1] На подобен зрелостен изпит се явяват всички възпитаници, учещи в професионални паралелки. Те са значима част от разбора, защото в доста математически гимназии се образоват такива възпитаници. Те постоянно получават подготовка в специалности като „ систематичен програмист “, „ компютърен график “ и други   

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР