Раждането в Англия няма нищо общо с раждането в България: Тук изискванията са далеч по-строги и усложнени
Преди няколко месеца другарка ме помоли да я съпроводя на идното й раждане. Разбира се, одобрих. Едно от най-важните неща на моето раждане беше наличието на непосредствен човек до мен.
Аз самата имах ужасно раждане в България. Бях си избрала болница и доктор с моите разбирания. Останах доста удовлетворена да видя какъв брой доста се приближава въпросната болница до британските стандарти, само че и още какъв брой доста път има да извърви, с цел да доближи равнището й. Очакваното позвъняване беше получено и аз бързо се насочих към болничното заведение. На регистратурата се показах като компаньон на еди-коя си родилка. Помолиха ме да впиша името си в регистъра и часа на влизане, след което ми дадоха стикер „ компаньон “ и ме упътиха в коя стая е.
Позволени са до двама придружители, няма никакви условия към тях, не се постановат авансово направени проучвания, калцуни, маски, престилки, нито се заплаща за това право. През цялото раждане екипът до родилката се състоеше от сестра и акушерка на нейно разположение. Двете се опитваха оптимално да бъдат ненатрапчиви, даже си говореха тихичко настрана, с цел да не обезпокояват бъдещата майка.
За всяка раждаща жена има обособена стая на нейно разположение. Леглото се трансформира във всевъзможни форми; светлината може да се поправя съгласно желанията й; има лична просторна баня с тоалетна; маска с кислород; кресло, спортна топка, детско креватче, а в шкафовете бяха скрити всевъзможна инсталация, повивалник, в допълнение легло и касетофон (на който за шанс му бяха изхабени батериите).
При приемането не й бяха сложили абокат, нито беше минала други процедури.
Акушерката се намесваше извънредно рядко. На два пъти я попита какво усеща, а на отговора на родилката сподели, че тъкмо по този начин би трябвало да е и да се води от личното си тяло, да се отпусне оптимално. Когато усети, че се обезкуражава, я надъха доста и я успокояваше с обясненията си. Само един път ревизира разкритието, през останалото време наблюдаваше процеса от разстояние чрез огледало. Тоновете на бебето се мереха от време на време.
Питаха приятелката ми за безусловно всичко, като й даваха право на избор и напълно се съобразяваха с желанията й. Много държаха да пие вода, с цел да не се обезводни. И действително това беше моята задача – „ отговорник по водата “. Памперси, чаршафи и ръкавици не се щадяха. Веднага след раждането сложиха бебето на гърда и зачакаха раждането на плацентата. Пъпната шнур беше срязана на по-късен стадий.
Акушерката и сестрата останаха към час след раждането до майката, само че към този момент много приказливи и ситуацията от типична за групова медитация, замязя на радостна женска седянка и диалози за живота.
След като раждането завърши, попитаха майката какво желае да яде и пие, без да има ограничавания за моя изненада. А по време на самото раждане се интересуваха няколко пъти дали желае кафе или чай. Помолиха я да ги повика, в случай че желае да се изкъпе, тъй че някой от личния състав да бъде при нея и бебето при положение, че й прилошее от топлата вода или някой от двамата има потребност от нещо.
По някое време след раждането бебето беше измерено, облечено и още веднъж върнато на майката, без мераци да го къпят или да го отделят от нея.
Изписаха ги няколко часа по-късно.
