Оркестри и полицаи
Преди няколко месеца служителите на реда стачкуваха поради ниските си заплати и министър председателят персонално са ангажира да усили парите им за заплащане със скромната сума от 100 млн. Преди няколко дни музикантите от БНР стачкуваха поради надалеч по-ниските си заплати (минималната заплата за един оркестрант с висше обучение в Радиото е 570 лв). Сумата, изчислена като нарастване от синдикатите и поискана с митинги под прозорците на Министерски съвет, беше към 1 млн. лв.. Отговорът на държавното управление беше, че бюджетът е закон и не може да се мени хей така; вместо това музикантите получиха заричане да ги обособят от радиото в независим институт и да минат на делегиран бюджет. Така ами!
Къде са служителите на реда, къде са музикантите,
нерде Стамбол, нерде Ямбол!
Пък и оркестрантите изобщо не можаха да се повдигнат до височайшото състрадание и схващане на премиера, те колкото да се добраха до ръководителите на парламентарни комисии по просвета и медии, Вежди Рашидов и Менда Стоянова, по бюджет и финанси. А те, съгласете се, нямат компетенции да раздават току по този начин сухи пари.
Обичайният мотив, с който се предложи откъсването на три оркестъра и два хора от шапката на радиото, беше, че тази свърх-разрастност на културни тела, синекури и интелигентни хрантутници, е завещание от соц-а, по тази причина и цялата тази работа би трябвало най-сетне да се приключи и да мине на здравословен " пазарен " принцип. Т.е. даваш им там едни пари, да се самоуправляват и доиздържат в пазарни условия, сами с радиото или с други контракти да подписват, за концерти, за записи, за каквото желаят. И повече не се занимаваш с тях, да оцеляват.
Този мотив постоянно е бил псевдо-пазарен и антикултурен, само че в тази ситуация с оркестрите е изключително нездравословен. Той подценява това, че във всички страни от Европейски Съюз, и даже във всички страните от Западните Балкани, към националните медии има оркестри и те имат стратегически културни функционалности. В Германия, оркестри има и даже към радиата на обособените Bundesländer-и, а към сръбските национални радио и телевизия има цели седем музикални обединения. Почти същото важи за Испания, Португалия, Франция, Италия да не изреждам всички, само че важи и за някогашните социалистически страни, членове на Европейски Съюз. Макар българският симфоничен оркестър към радиото да поражда през 1948 година въпросните музикални ансамбли към медиите напълно не са социалистически приумици и синекури – в Букурещ такива оркестри към радиото има от 1928 г, в Белград – от 1937 и прочие
Т.е. това са в действителност национално-стратегически културни институти
Освен с концертната си и звукозаписна активност, с която обслужват настоящо медиите, като се изключи че нормално са международно известни и им гостуват фамозни диригенти, артисти, инструменталисти, те имат за друга основна задача: да поддържат и развиват националната музика, авторска и фолклорна, да извършват и записват композиции на национални композитори.
Предложението да се обособи независим институт на делегиран бюджет е рисково, даже рисково. Не единствено че делегираните бюджети водят до тотална комерсиализация на културните политики, а тя влече след себе си диктат на всеобщия усет (това го усетихме по репертоара на към този момент делегираните театри). Според експерти, сходно " автономизиране " ще докара до това, че музикалните обединения към БНР (Симфоничният оркестър, Big Band-а, оркестърът за национална музика, смесеният хор, детският радиохор, към които има и други по-малки състави) ще станат непознати на радиото тела и към тях ще се отнасят като към посетители в предходния си дом, а от време на време и като към не постоянно мечтани сътрудници. Те ще изпадат от управническите цели на радио-институцията, което ражда неустановеност. Вече, споделят музикантите, ще бъдем навлеци, външни тела. Няма да имат директен достъп до добре оборудвана зала, а всички контракти, които имат с външни институции – да вземем за пример този със зала " България " - също ще би трябвало бъдат преразгледани.
На мен обаче, с изключение на тези съществени механически компликации, едно друго нещо ми се вижда надалеч по-важно: заради в обстановката на риск и неопределеност, както и при ниските заплати, сегашното текучество ще се усили и тези оркестри може и да не просъществуват. Така ще се разпадне една създавана десетилетия централизация на музикално майсторство, професионализъм и експертиза, екипна оркестрантска работа: това няма да може да бъде възобновено,
разпаднат оркестър не може да бъде " съживен "
Ще бъде изгубен народен културен капитал.
Не че всички неща в радиото вървят добре. Клюките споделят, че вътрешното систематизиране на парите от сегашното управление напълно не е заслужено и че топ-журналисти получават в пъти повече от елементарните оркестранти. Макар че сред " журналистическите звезди ", както е известно, има едни, дето свирят на непознати, съветски цигулки Музикантите се оплакват и това, че във връзка с музиката БНР не извършва културно-стратегическата си задача – да излъчва българска музика, да дава аудио-пространство на български композитори, да записва и пази националното музикално завещание.
Цялата тази работа е единствено образец на неуспеха на културните политики, с който се характеризира
ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници
Тя ще бъде запомнена с " пазарната " комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), само че за сметка на това – с обсипването на антична България с гробове на вампири, таласъми и русалки, с бутафорни замъци ( " реставрирани " с европейски пари), които никой не посещава (то няма и положителни пътища до тях). С пагубно остаряла музейна политика. С неприятно изпълнена консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложения в Париж и български «Лувъри», за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища, за сметка на цялостно неявяване на политика в региона на книгата, четенето и книгоиздаването. С неспазеното заричане бюджетният дял за просвета да доближи до 1% (в предизборната си платформа ГЕРБ категорично се ангажира с това и след това тихичко не помни обещанието си).
Нещата не престават при наследника на Вежди, министъра на културата Боил Банов. Културната стратегия на председателството стартира със кавги и подозрения за корупционни схеми към ремонта на НДК, продължи със неясен конкурс за представящи България културни планове, разгласен за невероятно пай период. Избраните планове провокираха нов скандал, тъй като представяха българската просвета по метод, който породи подигравки измежду специалистите в културния бранш (една журналистка ги назова " Сапунени мехури, самун и рози»). На формалната среща на министър Банов с културните министри на АСЕМ /Форум Азия - Европа/ се размениха общи, пожелателни изречения, само че България съобщи, желанието си да интегрира Китай (!) към културния разговор и европейските полезности. Всъщност не беше разискван нито един същински проблем от вида на отсъстващата «културна душа» на Европа, възходящия евроскептицизъм, офанзивата против европейските полезности и надигащата се национал-популистка вълна.
Наскоро министър Банов разгласи последното си желание и то, предстоящо, е в региона, която най-вече възбужда българските култур-администратори: строителство, вложения и културно завещание. Трябва да се преразгледа статутът на «паметници на културата» с краткотраен, неразбираем статут «за сведение», които чакат да бъдат избрани монументи ли са или не от няколко десетилетия (а по какъв начин ли да го дочакат, откакто експертният състав на НИНКН, националния институт за недвижимо културно завещание, беше редуциран от 1000 на 40 експерти!). Обектите, които ще бъдат преразгледани, са цифром и словом 25 хиляди! Мажем единствено да се досещаме за далаверата, която дебне зад тази цифра
Но вярата ни за българската просвета е другаде. След като на служителите на реда им усилиха заплатите (а те, знаете, дружно с охранителите са доста, прекомерно много), те най-сетне ще имат пари за спектакъл и опера: сигурно ще изпълнят залите, ще спасят ситуацията. А библиотеките от своя страна към този момент купуват най-малко по стотина бройки от най-новото издание на " Винету ", вършат оборот. Като цяло културата употребява от ден на ден рози за килими, сапунени мехури за впечатляване на Европейски Съюз, стиропор за замъци Така че нищо не е изгубено, същинското пазарно съществуване на българската просвета следва.
Коментарът на проф. Кьосев е оповестен във " Facebook "
Къде са служителите на реда, къде са музикантите,
нерде Стамбол, нерде Ямбол!
Пък и оркестрантите изобщо не можаха да се повдигнат до височайшото състрадание и схващане на премиера, те колкото да се добраха до ръководителите на парламентарни комисии по просвета и медии, Вежди Рашидов и Менда Стоянова, по бюджет и финанси. А те, съгласете се, нямат компетенции да раздават току по този начин сухи пари.
Обичайният мотив, с който се предложи откъсването на три оркестъра и два хора от шапката на радиото, беше, че тази свърх-разрастност на културни тела, синекури и интелигентни хрантутници, е завещание от соц-а, по тази причина и цялата тази работа би трябвало най-сетне да се приключи и да мине на здравословен " пазарен " принцип. Т.е. даваш им там едни пари, да се самоуправляват и доиздържат в пазарни условия, сами с радиото или с други контракти да подписват, за концерти, за записи, за каквото желаят. И повече не се занимаваш с тях, да оцеляват.
Този мотив постоянно е бил псевдо-пазарен и антикултурен, само че в тази ситуация с оркестрите е изключително нездравословен. Той подценява това, че във всички страни от Европейски Съюз, и даже във всички страните от Западните Балкани, към националните медии има оркестри и те имат стратегически културни функционалности. В Германия, оркестри има и даже към радиата на обособените Bundesländer-и, а към сръбските национални радио и телевизия има цели седем музикални обединения. Почти същото важи за Испания, Португалия, Франция, Италия да не изреждам всички, само че важи и за някогашните социалистически страни, членове на Европейски Съюз. Макар българският симфоничен оркестър към радиото да поражда през 1948 година въпросните музикални ансамбли към медиите напълно не са социалистически приумици и синекури – в Букурещ такива оркестри към радиото има от 1928 г, в Белград – от 1937 и прочие
Т.е. това са в действителност национално-стратегически културни институти
Освен с концертната си и звукозаписна активност, с която обслужват настоящо медиите, като се изключи че нормално са международно известни и им гостуват фамозни диригенти, артисти, инструменталисти, те имат за друга основна задача: да поддържат и развиват националната музика, авторска и фолклорна, да извършват и записват композиции на национални композитори.
Предложението да се обособи независим институт на делегиран бюджет е рисково, даже рисково. Не единствено че делегираните бюджети водят до тотална комерсиализация на културните политики, а тя влече след себе си диктат на всеобщия усет (това го усетихме по репертоара на към този момент делегираните театри). Според експерти, сходно " автономизиране " ще докара до това, че музикалните обединения към БНР (Симфоничният оркестър, Big Band-а, оркестърът за национална музика, смесеният хор, детският радиохор, към които има и други по-малки състави) ще станат непознати на радиото тела и към тях ще се отнасят като към посетители в предходния си дом, а от време на време и като към не постоянно мечтани сътрудници. Те ще изпадат от управническите цели на радио-институцията, което ражда неустановеност. Вече, споделят музикантите, ще бъдем навлеци, външни тела. Няма да имат директен достъп до добре оборудвана зала, а всички контракти, които имат с външни институции – да вземем за пример този със зала " България " - също ще би трябвало бъдат преразгледани.
На мен обаче, с изключение на тези съществени механически компликации, едно друго нещо ми се вижда надалеч по-важно: заради в обстановката на риск и неопределеност, както и при ниските заплати, сегашното текучество ще се усили и тези оркестри може и да не просъществуват. Така ще се разпадне една създавана десетилетия централизация на музикално майсторство, професионализъм и експертиза, екипна оркестрантска работа: това няма да може да бъде възобновено,
разпаднат оркестър не може да бъде " съживен "
Ще бъде изгубен народен културен капитал.
Не че всички неща в радиото вървят добре. Клюките споделят, че вътрешното систематизиране на парите от сегашното управление напълно не е заслужено и че топ-журналисти получават в пъти повече от елементарните оркестранти. Макар че сред " журналистическите звезди ", както е известно, има едни, дето свирят на непознати, съветски цигулки Музикантите се оплакват и това, че във връзка с музиката БНР не извършва културно-стратегическата си задача – да излъчва българска музика, да дава аудио-пространство на български композитори, да записва и пази националното музикално завещание.
Цялата тази работа е единствено образец на неуспеха на културните политики, с който се характеризира
ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници
Тя ще бъде запомнена с " пазарната " комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), само че за сметка на това – с обсипването на антична България с гробове на вампири, таласъми и русалки, с бутафорни замъци ( " реставрирани " с европейски пари), които никой не посещава (то няма и положителни пътища до тях). С пагубно остаряла музейна политика. С неприятно изпълнена консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложения в Париж и български «Лувъри», за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища, за сметка на цялостно неявяване на политика в региона на книгата, четенето и книгоиздаването. С неспазеното заричане бюджетният дял за просвета да доближи до 1% (в предизборната си платформа ГЕРБ категорично се ангажира с това и след това тихичко не помни обещанието си).
Нещата не престават при наследника на Вежди, министъра на културата Боил Банов. Културната стратегия на председателството стартира със кавги и подозрения за корупционни схеми към ремонта на НДК, продължи със неясен конкурс за представящи България културни планове, разгласен за невероятно пай период. Избраните планове провокираха нов скандал, тъй като представяха българската просвета по метод, който породи подигравки измежду специалистите в културния бранш (една журналистка ги назова " Сапунени мехури, самун и рози»). На формалната среща на министър Банов с културните министри на АСЕМ /Форум Азия - Европа/ се размениха общи, пожелателни изречения, само че България съобщи, желанието си да интегрира Китай (!) към културния разговор и европейските полезности. Всъщност не беше разискван нито един същински проблем от вида на отсъстващата «културна душа» на Европа, възходящия евроскептицизъм, офанзивата против европейските полезности и надигащата се национал-популистка вълна.
Наскоро министър Банов разгласи последното си желание и то, предстоящо, е в региона, която най-вече възбужда българските култур-администратори: строителство, вложения и културно завещание. Трябва да се преразгледа статутът на «паметници на културата» с краткотраен, неразбираем статут «за сведение», които чакат да бъдат избрани монументи ли са или не от няколко десетилетия (а по какъв начин ли да го дочакат, откакто експертният състав на НИНКН, националния институт за недвижимо културно завещание, беше редуциран от 1000 на 40 експерти!). Обектите, които ще бъдат преразгледани, са цифром и словом 25 хиляди! Мажем единствено да се досещаме за далаверата, която дебне зад тази цифра
Но вярата ни за българската просвета е другаде. След като на служителите на реда им усилиха заплатите (а те, знаете, дружно с охранителите са доста, прекомерно много), те най-сетне ще имат пари за спектакъл и опера: сигурно ще изпълнят залите, ще спасят ситуацията. А библиотеките от своя страна към този момент купуват най-малко по стотина бройки от най-новото издание на " Винету ", вършат оборот. Като цяло културата употребява от ден на ден рози за килими, сапунени мехури за впечатляване на Европейски Съюз, стиропор за замъци Така че нищо не е изгубено, същинското пазарно съществуване на българската просвета следва.
Коментарът на проф. Кьосев е оповестен във " Facebook "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ