Преди няколко месеца четох за първи път как се отнася

Преди няколко месеца четох за първи път по какъв начин се отнася страната Норвегия към родители и деца. Признавам, помислих си, че казусът на рускинята с отнетите деца е раздухан съзнателно като част от хибридната война. Изгледах няколко нейни изявления, наблюдавах историята, изслушах и думите на нейния изведен и избавен от лапите на норвежките обществени служби наследник. Още тогава се замислих какъв брой нечовешко е това. И по какъв начин фактически има не един подобен случай. Отнемат децата от родителите им, пращат ги в „ приемни фамилии “, където те израстват с доста по-големи контузии, които им нанасят всякакви „ приемни “ извратеняци. Педофилията е идващото равнище, което тези северни страни ще легализират, откакто хомосексуализмът от дълго време бе нормализиран и изваден от описите с душевен отклонения и заболявания. Мозъкът ми отхвърля да одобри този свят, почтено. Има нещо гнило при тези, още Хамлет го е написал. Цитатът е полуироничен, само че доста прецизен.
Сега въпросът обаче стана напълно настоящ у нас. Случаите се повтарят и с български фамилии, и с чешки. Проблемът към този момент добива нови измерения и подозрението за хибридната война понижава. Става въпрос единствено и само за психическото увреждане на уестуърлд, употребявам тая дума поради едноименния сериал (Westworld), в случай че сте го гледали. Едно дистопично и напълно допустимо бъдеще ни демонстрират там. Имам чувството, че към този момент сме вътре в него.
Кой може да ми вземе детето? Да ми го отнеме? На какво съображение? В Норвегия шамарът бил неразрешен и след него следвало лишаване. Кой естествен и обичащ децата си родител, зашил им по един пестник, тъй като са се разлигавили, може да бъде упрекнат, че не обича рожбите си? Какво толкоз непреодолимо, непрежалимо и непростимо е направил, като е бил по-груб във възпитанието си? Не приказвам за откачалниците , които предизвикват телесни и душевен повреди на децата си. Аз такива не познавам и в моя кръг другари и познати няма сходни. Тормозът може да бъде дефиниран доста тъкмо и ясно. Един пестник не е тормоз. Един пестник не оставя увреждания по никакъв метод. Не пазя шамара като средство за образование и постоянно съм го отбягвал. Но има един миг от възпитанието на детето, когато то пробва до каква степен може да стигне. Пробва напълно съзнателно и целеустремено до каква степен се простира търпението. Нуждае се от внимание. Нуждае се от слагане на граници. И когато границите са обрисувани – с пестник или без – то е наясно и казусът изчезва. Разказвам всичко това от персонален опит. Познавам деца, които не познават границите, тъй като родителите им са решили в никакъв случай по никакъв метод да не оказват „ принуждение “, като това ненасилие включва даже несъпротивление на безусловно всички детски прищевки и прищявки.
Шамарът идва, когато родителските нерви са опънати до дъно. Шамарът е прийом на слабия родител. Такъв съм бил в избрани моменти и аз. Силният родител би трябвало да умее да наложи волята си за положителното на детето с думи. Или с безмълвие. Но да наложи своята вярна воля и детето да не гледа телевизия, да не използва смарт телефон, да не лъже. Мъдрият родител може да направи това. Но ние всички средностатистически хора не сме мъдри непрекъснато. И от време на време се стига до шамара. Какво ще пристигна по-късно е въпросът. Нито един случаен наставнически пестник не е увредил нито едно дете, в случай че по-късно е имало разговор, обич и гушкане. Училище за родителство няма. Връзката сред родител и дете е неприкосновена и свещена. Нито една страна не може да нарушава тези свещени граници. И да си разрешава наглостта да нахлува в персоналното пространство. Онази страна, която го прави, е дистопичната страна или страната, събираща еничари.
Президентът на Чехия е отказал среща на норвежкия дипломат, тъй като Норвегия е лишила децата на чешката гражданка Ева Михалакова. Чехия е една от най-умерените и цивилизовани страни. Чехия в никакъв случай няма да бъде Норвегия. В Чехия нито един урод няма да изпозастреля 75 души. Брайвик осъди личната си мека и извратена страна от пандиза. БХК се пробват да ни потвърдят, че моделът за подражателство е не Чехия, а Норвегия. А за какво би трябвало да подражаваме въобще? Нямаме ли вековни устои, православна религия, която от много време е определяла границите на порядъчното семейство?
Целта на новите изроди е да разрушат фамилията изцяло. Семейството им пречи, тъй като то още съхранява исконните полезности. Отварям Библията си, в която на края има празни листи за фамилната хроника и където съм записал ражданията на децата си и други значими събития. На страница 723, глава 13, стих 25 от Притчи Соломонови гласи: Който жали пръчката си, ненавижда сина си; а който го обича, санкционира го от детинство.
Всяко родителско деяние би трябвало да има за цел положителното на детето. Дори това да докара до краткотрайното и нищожно незадоволство на детето в неговите детски прищевки. Моите деца са положителни. Моите родители са положителни. Аз съм крив човек и съзнавам, че в случай че живеех в Норвегия, децата ми от дълго време да са ми откраднати от изродясалата и психясала страна. Слава Богу, че не пребивавам там.
А, за друго също се веселя – че не пребивавам в страна, където служителите на реда карат девойките по бански да надуват дрегера, а по-късно принудително им закопчават белезници върху пясъка.
Автор: Николай Фенерски