11 чужди езика и над 40 държави - Светлозар Георгиев, който обича да учи езици и да обикаля света
Преди няколко години в разгара на лятото се бяхме събрали с групичка съученици на мъжа ми в градинката пред Народния спектакъл. И до момента в който сладко си бъбрехме, се появи техен общ другар - Светлозар Георгиев. Познат сред близките си като Све, Зве и Амигото (ще стане ясно защо), той беше в компанията на собствен другар италианец. Да си признаем, няколко пъти го бяхме засичали преди това и постоянно ни изумяваше с умението да приказва непознати езици като че ли са му родни. Това несъмнено си е гений.
От Намибия до Венецуела и Дивия запад - по какъв начин двама другари трансформират концепцията за приключенския туризъм
Приключенските пътувания на Александър Вандов и Стефан Стефанов
Докато без проблем Све превключваше стремително сред български, италиански и британски, с цел да държи своя другар италианец в течение на диалога, отнякъде се появи група японски туристи, които разглеждаха умерено забележителностите на София.
За огромна моя и голяма тяхна изненада, Све се обърна към тях и стартира да приказва свободно на японски. Японците бяха напряко шокирани да срещнат инцидентно по улиците българин, който по този начин добре борави с езика им. В интерес на истината, бяха толкоз сюрпризирани, че даже му отговаряха на британски първоначално. Но и ние бихме се стъписали, в случай че в Япония попаднем на локален, който приказва български.
Не знам дали Све си спомня тази преживелица, защото съм сигурна, че има стотици такива, само че тя несъмнено се е запечатила в съзнанието ми. Както споделих, постоянно съм била мощно впечатлена от лекотата на изрече му, присъща на един истински полиглот. Още по-интересното при Све, за което откровено му се удивлявам, е, че той борави с непознатите езици главно за наслаждение.
" Най-много обичам да изучавам непознати езици, да пътувам, да опознавам другите култури на света, да се срещам и сприятелявам с хора от други култури и да разбирам тения метод на мислене ", не крие Све, което доста красноречиво демонстрира и що за човек е.
А именно целенасочен и непрекъснат в това, което прави, като не се отхвърля елементарно. Държи доста на другарството и на приятелите си и постоянно търси нови благоприятни условия за пътувания и завършения.
Чуждите езици го притеглят от дете. Още тогава постоянно се заслушва по какъв начин звучи даден език в песни и филми, обещавайки на себе си, че и той ще приказва по този начин някой ден. Когато вижда надписи на други езици пък се пробва да ги преписва на ръка, любувайки се какъв брой добре наподобяват, пренесени на лист хартия.
" Като дребен преписвах китайски писмени знаци, без да имам концепция какво значат, просто тъй като са красиви. Особено ме привличаха комплицирани писмености, даже и на латиница, само че съпроводени с голям брой интонации. "
По-сериозно Све стартира да се занимава с езици самичък на към 11-12 годишна възраст. Именно хубостта на всеки един език е нещото, което продължава да поддържа този жар, карайки го с боязън в сърцето да се впуска във всеки идващ.
Що се отнася до това по какъв начин взема решение кой език да учи, той признава, че по-скоро те избират него. Единственото изискване е да му е на сърце и да пристигна подобаващият миг, с цел да го стартира.
За момента владее седем езика, сертифицирани публично на равнище C2, което е най-високото съгласно европейската система. Това са британски, италиански, испански, френски, португалски, немски и съветски.
Освен това има тапия за японски на равнище N2, над което има единствено още едно равнище, с цел да го усвои съвършено. На японски може да чете книги и вести без особени усложнения, въпреки да признава, че има още за учене.
" Освен това се оправям удовлетворително на гръцки и сръбски. Като дребен гледах телевизия " Белград " и се научих да приказвам на сръбски ", продължава да ни изумява Све.
Макар да учи езици главно за наслаждение, те съумяват да му отворят доста врати в кариерното развиване. Професионалният му път стартира, откакто приключва " Международен туризъм " в УНСС и отива да живее в Италия. Първоначално обитава в Розето дельи Абруцци - морско градче с към 30 хиляди поданици. Веднага се сприятелява с много хора и стартира да усеща мястото като собствен дом, само че колкото и уютно да се чувства там, схваща, че няма огромни благоприятни условия за професионално развиване.
Затова и когато компания от Рим, водач в този миг в създаването на банков софтуеър за борсата, му предлага работа, не се двоуми. Разбира, че желаят да се разрастват в чужбина, най-вече във Англия, Франция и Испания, и им трябват програмисти, които да знаят езици.
" Пращали много пъти програмисти от компанията в офисите в Париж и в Мадрид за месеци, с цел да научат езика, само че не се получавало. В последна сметка решили да наемат някой, който към този момент знае езици и да го научат на информатика. " Този някой се оказва тъкмо Све и по този начин стартира кариерата му на програмист.
Храна за тялото, за душата и за очите - вкусният и хубав свят на Здравка Кокалова
Как готвенето и градинарството могат да бъдат терапия и каква е силата на домашната храна
След 10 години в тази компания в Рим, той работи и на няколко позиции като програмист с по този начин наречените контракти на план - първо в Болоня, а след това във Флоренция. Един ден получава предложение от София от огромна софтуерна компания за работа с немската автомобилна промишленост. Големите вероятности за развиване карат Све да се върне у нас, като към сегашния миг продължава да работи на същото място.
Макар да живее в София, това далеч не значи, че е загърбил пристрастеността си към пътуванията. До момента е посетил над 40 страни и има десетки обичани дестинации. Много обича да обикаля из Испания - усеща се постоянно у дома, където и да отиде там. Разказва, че въпреки страната да е огромна, хората във всяка област са доста сърдечни.
Наскоро " открива " и Латинска Америка - там също на всички места се усеща във свои води и му е прелестно, може би защото много му прилича Испания. Типичен образец за това са Мексико и Куба. И до момента в който сега опознава Тайланд, с цел да го обикне, сме сигурни, че е въпрос на време да ни се похвали, че към този момент е научил и тайския.
Колко време ти коства преодоляването на всеки един от непознатите езици?
Ами това много зависи от езика. Например: след италиански и испански, ми трябваха към осем-девет месеца с цел да науча френски на обичайно равнище, с цел да мога да чета книги. За да почна да чета книги на немски обаче, ми трябваха няколко години. За японския - съвсем десетилетие учене.
Кои езици определяш за най-трудни?
По принцип първите езици, които човек учи, са най-трудни. Мозъкът още не е привикнал и би трябвало доста изпитание и неизменност. Следващите се учат много по-лесно, само че зависи и какъв брой са близки с към този момент научените. За мен най-голямото предизвикателство беше японският. Бидейки не-индоевропейски език, безусловно всичко е радикално друго от индоевропейските. Граматиката му е една от най сложните, с които съм се сблъсквал. Освен това има най-сложната книжовност на света, само че и може би най-красивата.
Друг език, който подцених, когато започнах да го изучавам, беше немският. Очаквах, че както със френски и с португалски, ще съумея да го науча на обичайно равнище за към година, само че се оказа, че ми бяха нужни няколко години.
Не е за подценяване и съветският, който колкото и да е непосредствен до българския, има голямо лексикално благосъстояние и в действителност комплицирана граматика. При него близостта до българския оказва помощ много, само че и постоянно пречи - човек е сигурен, че нещо е по този начин, тъй като звучи правдиво, а то не е.
А за най-лесни?
Мисля, че един от най-лесните езици е британският, тъй като, спрямо другите, съвсем няма граматика, а и думите му са къси и лесни. Единствено произношението би трябвало да се учи на всяка дума, само че това не е особена компликация.
Доста елементарен ми се стори испанският. Въпреки че наследената от латински граматика не е доста лесна, думите звучат добре и се помнят елементарно. Самият език увлича.
Същото бих могъл да кажа за италианския - един от най-приятно звучащите езици, на който думите се помнят доста елементарно. Тук също граматиката изисква много изпитание, тъй като е директно наследена от латинския - има доста неправилни сказуеми и спреженията им би трябвало да се учат...
Кой тогава е обичаният ти непознат език, на който обичаш да пишеш, четеш и приказваш?
Горе-долу всички са ми обичани. След 15 години в Италия, италианският ми стана като роден - единствен език за всекидневна връзка. Като срещна италианци отвън Италия, постоянно ми е прелестно да си поговорим.
Да чета, мисля, на испански и на японски. Да приказвам на всеки от тях е наслаждение. Испанският ми е много прелестен за връзка, по-скоро тъй като испаноговорящите са нормално от Испания или Латинска Америка - земи, към които се усещам много завързан и част, от които познавам сносно.
Ако би трябвало да степенуваш езиците, които владееш по трудност, на кое място би поставил българския?
Българският, бидейки славянски език, е много комплициран за хора, чийто роден език не е славянски. Славянските са едни от най-сложните индоевропейски езици. Аз бих сложил българския някъде сред немския и съветския, само че и тук - изключително значимо е какъв е родният език на учещия.
А кой е идващият, който си набелязал?
Следващият мисля да бъде китайски. Граматиката му е много елементарна, а огромна част от писмеността му ми е позната от японския, който употребява 2000 от класическите китайски писмени знаци.
От Китай с обич към българския език
Две китайки - Надя и Илей, описват на български за своята страна, за нейната история и настояще, просвета, обичаи и хора
А в случай че би трябвало да обобщиш, какво са езиците за теб?
Любов, портал към нови непознати светове, добра основа за другарство с хора от далечни култури.
От Намибия до Венецуела и Дивия запад - по какъв начин двама другари трансформират концепцията за приключенския туризъм
Приключенските пътувания на Александър Вандов и Стефан Стефанов
Докато без проблем Све превключваше стремително сред български, италиански и британски, с цел да държи своя другар италианец в течение на диалога, отнякъде се появи група японски туристи, които разглеждаха умерено забележителностите на София.
За огромна моя и голяма тяхна изненада, Све се обърна към тях и стартира да приказва свободно на японски. Японците бяха напряко шокирани да срещнат инцидентно по улиците българин, който по този начин добре борави с езика им. В интерес на истината, бяха толкоз сюрпризирани, че даже му отговаряха на британски първоначално. Но и ние бихме се стъписали, в случай че в Япония попаднем на локален, който приказва български.
Не знам дали Све си спомня тази преживелица, защото съм сигурна, че има стотици такива, само че тя несъмнено се е запечатила в съзнанието ми. Както споделих, постоянно съм била мощно впечатлена от лекотата на изрече му, присъща на един истински полиглот. Още по-интересното при Све, за което откровено му се удивлявам, е, че той борави с непознатите езици главно за наслаждение.
" Най-много обичам да изучавам непознати езици, да пътувам, да опознавам другите култури на света, да се срещам и сприятелявам с хора от други култури и да разбирам тения метод на мислене ", не крие Све, което доста красноречиво демонстрира и що за човек е.
А именно целенасочен и непрекъснат в това, което прави, като не се отхвърля елементарно. Държи доста на другарството и на приятелите си и постоянно търси нови благоприятни условия за пътувания и завършения.
Чуждите езици го притеглят от дете. Още тогава постоянно се заслушва по какъв начин звучи даден език в песни и филми, обещавайки на себе си, че и той ще приказва по този начин някой ден. Когато вижда надписи на други езици пък се пробва да ги преписва на ръка, любувайки се какъв брой добре наподобяват, пренесени на лист хартия.
" Като дребен преписвах китайски писмени знаци, без да имам концепция какво значат, просто тъй като са красиви. Особено ме привличаха комплицирани писмености, даже и на латиница, само че съпроводени с голям брой интонации. "
По-сериозно Све стартира да се занимава с езици самичък на към 11-12 годишна възраст. Именно хубостта на всеки един език е нещото, което продължава да поддържа този жар, карайки го с боязън в сърцето да се впуска във всеки идващ.
Що се отнася до това по какъв начин взема решение кой език да учи, той признава, че по-скоро те избират него. Единственото изискване е да му е на сърце и да пристигна подобаващият миг, с цел да го стартира.
За момента владее седем езика, сертифицирани публично на равнище C2, което е най-високото съгласно европейската система. Това са британски, италиански, испански, френски, португалски, немски и съветски.
Освен това има тапия за японски на равнище N2, над което има единствено още едно равнище, с цел да го усвои съвършено. На японски може да чете книги и вести без особени усложнения, въпреки да признава, че има още за учене.
" Освен това се оправям удовлетворително на гръцки и сръбски. Като дребен гледах телевизия " Белград " и се научих да приказвам на сръбски ", продължава да ни изумява Све.
Макар да учи езици главно за наслаждение, те съумяват да му отворят доста врати в кариерното развиване. Професионалният му път стартира, откакто приключва " Международен туризъм " в УНСС и отива да живее в Италия. Първоначално обитава в Розето дельи Абруцци - морско градче с към 30 хиляди поданици. Веднага се сприятелява с много хора и стартира да усеща мястото като собствен дом, само че колкото и уютно да се чувства там, схваща, че няма огромни благоприятни условия за професионално развиване.
Затова и когато компания от Рим, водач в този миг в създаването на банков софтуеър за борсата, му предлага работа, не се двоуми. Разбира, че желаят да се разрастват в чужбина, най-вече във Англия, Франция и Испания, и им трябват програмисти, които да знаят езици.
" Пращали много пъти програмисти от компанията в офисите в Париж и в Мадрид за месеци, с цел да научат езика, само че не се получавало. В последна сметка решили да наемат някой, който към този момент знае езици и да го научат на информатика. " Този някой се оказва тъкмо Све и по този начин стартира кариерата му на програмист.
Храна за тялото, за душата и за очите - вкусният и хубав свят на Здравка Кокалова
Как готвенето и градинарството могат да бъдат терапия и каква е силата на домашната храна
След 10 години в тази компания в Рим, той работи и на няколко позиции като програмист с по този начин наречените контракти на план - първо в Болоня, а след това във Флоренция. Един ден получава предложение от София от огромна софтуерна компания за работа с немската автомобилна промишленост. Големите вероятности за развиване карат Све да се върне у нас, като към сегашния миг продължава да работи на същото място.
Макар да живее в София, това далеч не значи, че е загърбил пристрастеността си към пътуванията. До момента е посетил над 40 страни и има десетки обичани дестинации. Много обича да обикаля из Испания - усеща се постоянно у дома, където и да отиде там. Разказва, че въпреки страната да е огромна, хората във всяка област са доста сърдечни.
Наскоро " открива " и Латинска Америка - там също на всички места се усеща във свои води и му е прелестно, може би защото много му прилича Испания. Типичен образец за това са Мексико и Куба. И до момента в който сега опознава Тайланд, с цел да го обикне, сме сигурни, че е въпрос на време да ни се похвали, че към този момент е научил и тайския.
Колко време ти коства преодоляването на всеки един от непознатите езици?
Ами това много зависи от езика. Например: след италиански и испански, ми трябваха към осем-девет месеца с цел да науча френски на обичайно равнище, с цел да мога да чета книги. За да почна да чета книги на немски обаче, ми трябваха няколко години. За японския - съвсем десетилетие учене.
Кои езици определяш за най-трудни?
По принцип първите езици, които човек учи, са най-трудни. Мозъкът още не е привикнал и би трябвало доста изпитание и неизменност. Следващите се учат много по-лесно, само че зависи и какъв брой са близки с към този момент научените. За мен най-голямото предизвикателство беше японският. Бидейки не-индоевропейски език, безусловно всичко е радикално друго от индоевропейските. Граматиката му е една от най сложните, с които съм се сблъсквал. Освен това има най-сложната книжовност на света, само че и може би най-красивата.
Друг език, който подцених, когато започнах да го изучавам, беше немският. Очаквах, че както със френски и с португалски, ще съумея да го науча на обичайно равнище за към година, само че се оказа, че ми бяха нужни няколко години.
Не е за подценяване и съветският, който колкото и да е непосредствен до българския, има голямо лексикално благосъстояние и в действителност комплицирана граматика. При него близостта до българския оказва помощ много, само че и постоянно пречи - човек е сигурен, че нещо е по този начин, тъй като звучи правдиво, а то не е.
А за най-лесни?
Мисля, че един от най-лесните езици е британският, тъй като, спрямо другите, съвсем няма граматика, а и думите му са къси и лесни. Единствено произношението би трябвало да се учи на всяка дума, само че това не е особена компликация.
Доста елементарен ми се стори испанският. Въпреки че наследената от латински граматика не е доста лесна, думите звучат добре и се помнят елементарно. Самият език увлича.
Същото бих могъл да кажа за италианския - един от най-приятно звучащите езици, на който думите се помнят доста елементарно. Тук също граматиката изисква много изпитание, тъй като е директно наследена от латинския - има доста неправилни сказуеми и спреженията им би трябвало да се учат...
Кой тогава е обичаният ти непознат език, на който обичаш да пишеш, четеш и приказваш?
Горе-долу всички са ми обичани. След 15 години в Италия, италианският ми стана като роден - единствен език за всекидневна връзка. Като срещна италианци отвън Италия, постоянно ми е прелестно да си поговорим.
Да чета, мисля, на испански и на японски. Да приказвам на всеки от тях е наслаждение. Испанският ми е много прелестен за връзка, по-скоро тъй като испаноговорящите са нормално от Испания или Латинска Америка - земи, към които се усещам много завързан и част, от които познавам сносно.
Ако би трябвало да степенуваш езиците, които владееш по трудност, на кое място би поставил българския?
Българският, бидейки славянски език, е много комплициран за хора, чийто роден език не е славянски. Славянските са едни от най-сложните индоевропейски езици. Аз бих сложил българския някъде сред немския и съветския, само че и тук - изключително значимо е какъв е родният език на учещия.
А кой е идващият, който си набелязал?
Следващият мисля да бъде китайски. Граматиката му е много елементарна, а огромна част от писмеността му ми е позната от японския, който употребява 2000 от класическите китайски писмени знаци.
От Китай с обич към българския език
Две китайки - Надя и Илей, описват на български за своята страна, за нейната история и настояще, просвета, обичаи и хора
А в случай че би трябвало да обобщиш, какво са езиците за теб?
Любов, портал към нови непознати светове, добра основа за другарство с хора от далечни култури.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ