Какво е животът в чужбина? За някои е унижение и непрестанна борба! Една интересна история с еднопосочен билет
Преди няколко години си закупих еднопосочен билет. Избрах си Испания – радостна, приветлива и слънчева страна в моите показа. Само че там никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с самун и сол. В чантата си носех няколко дипломи за приключеното образование…Но те по този начин и си останаха там непрекъснато, единствено да ме подсещат, че може би имах други проекти за тях. Испанките не са като нашенките. Те си търсят нещо крепко, здрав тил, мощни крайници. А вие би трябвало да имате стоманени нерви и да сте подготвени за такова премеждие. Аз имах право на два избора.
Да бъда дневна или денонощна прислужница. Само че се оказа, че българките имаме малко по-различен нрав и не сме привикнали да бъдем робини. Беше ми мъчно. Гледаха ме под лупа да не би да открадна нещо. Постоянно ме следиха, бях като „ Биг Брадър “. Изучаваха че по какъв начин се движа, обличам, дори по какъв начин рева. На никого в Испания не му пука какъв брой е културен или какво е приключил. Вие за него сте следващ „ сложен “ случай. А когато пристигна първата заплата единственото ви успокоение е, че тя е двойно по-голяма от българската. Но е с цената на тройно по-големи нерви, труд и оскърбление. Затова се замислете – дали тази цена си коства. За мен връщане обратно няма, към този момент е прекомерно късно. Но като се замисля се чудя: дали в действителност животът ми коства колкото един безценен тв приемник и финален модел ледник? И един заключителен съвет: гледайте когато си купувате билет за чужбина да е двупосочен. Всяка жаба би трябвало да си знае гьола. „ Гьолът, “ който в действителност пъклен ми липсва…
