Бившата ми свекърва ме заплашва, че ще ми отнеме дъщерята, защото аз съм имала още едно дете, а нейното починало
Преди няколко години се омъжих наново и скоро по-късно родих отлично момченце. Щастлива съм – домът ми е несметен, а брачният партньор ми е гальовен и грижлив. Но във всяка каца мед има и мухи. Така се случи и при нас. Първият ми брак беше цялостен неуспех. Разведохме се 2 години след сватбата – просто характерите ни бяха прекомерно разнообразни. След развода, двамата с някогашния ми брачен партньор се разбрахме, че за щерка ни ще е по-добре, в случай че остане да живее с мен. Нито неговите родители, нито моите полагаха грижи за детето и не възнамеряваха да вземат присъединяване във възпитанието и развъждането й. Така изминаха няколко години, само че за злощастие, преди няколко месеца някогашният ми брачен партньор умря от пневмония. Месец след гибелта му, майка му ми се обади и пожела да види щерка ми Мария. „ Искам да видя внучката си! “ – сподели тя в телефонната слушалка и затвори, без да дочака отговор.
Не харесвах тази жена – съгласно нея по закон щерка ми принадлежеше на починалия й наследник, а аз бях никоя. Направих всичко по силите си, с цел да попречвам срещата сред баба и внучка, само че злата жена ме заплаши, че ще подаде тъжба в съда. Напълно разбирах, че не се майтапи. Тя има личен бизнес, връзки, пари, и в случай че би трябвало ще мине през натрупа ми, само че ще извърши задачата си. Нямах различен избор, с изключение на да я остави да се срещне с Мария. След няколко дни персоналният й водач пристигна и води щерка ми при баба си.
Но натискът на някогашната ми свекърва стартира да става все по-голям. Вече тя взема решение къде ще учи щерка ми, какви облекла ще облича и на какъв кръжок ще ходи… На една от срещите ни не се сдържах и й споделих, че в случай че не престане да взима решения, които са моя отговорност, ще се наложи да огранича достъпа й до Мария. Господи, какъв величествен скандал последва.
И внезапно някогашната ми свекърва съобщи, че ще се бори в съда за попечителството над щерка ми, тъй като аз съм имала още едно дете, а нейното умряло. В края на краищата Мария е щерка на починалия й наследник и по закон принадлежала на рода на татко си. Дори не я изслушах – затворих й вратата под носа, оставяйки я да си мърмори сама. Страхувам се, че ще изгубя детето си. Знам, че доста скоро ще се изправя против някогашната си свекърва в съда и се апелирам Бог да ми оказва помощ.
Инфо: Дария, Лична драма
